Въпросът изобщо не е дали фашизмът може или не може да дойде. Истинският въпрос е ще познаете ли фашизма, когато дойде.
В последно време все по-често звучи думата фашизъм. Споменава се за украински, руски и дори български фашизъм. Какво е фашизмът според Уикипедия? От италиански: fascismo е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология. Неин вдъхновител е Бенито Мусолини (на снимката).
Знаете ли колко от немците са подкрепяли Хитлер в неговите начинания?
През 1928 г., само 2,6% от германските граждани гласуват за нацистката партия.
През 1930 г. тя получава 18,3% от гласовете.
През февруари 1932 г. Хитлер губи президентските избори, но все пак получава 36,8% от гласовете. Вече го смятат за сериозен политик, а нацистката партия за важна алтернатива на другите партии.
През юли 1932 г. нацистката партия става най-голямата партия в Райхстага с 230 места и 37,3% от гласовете. Оттам нататък процетите летят нагоре и през 1936 г. Хитлер става най-популярният политик в света.
А през 1938 г. е избран за Човек на годината от Times*. Не е ли удивително?
Следващите редове са от разговор, воден преди около петнайсетина години между журналистката Веселина Седларска и Атанас Славов:
– Чакай да проверя дали съм разбрала? Наистина ли казваш, че фашизмът може да се върне.
– Точно туй казвам.
– Значи мислиш, че след всичките филми и книги, след всичките снимки и музеи, след концентрационните лагери, след статистиките за милиони избити, всичко това може да бъде забравено и то да дойде отново?
– То няма да дойде, защото ще бъде забравено. То много лесно може да дойде, защото фашизмът е близък до човешката природа. И въпросът изобщо не е дали фашизмът може или не може да дойде. Истинският въпрос е ще познаете ли фашизма, когато дойде.
Ето какво пише саматата Веселина за събеседника си:
Неговата родина бе Сливен. Писател, семиотик, кинематограф, публицист, дисидент, изследовател на живота на Петър Дънов, автор на над 40 книги, за една от които има присъда 9 години затвор, преводач на Дикенс, приятел на Греъм Грийн и Кърт Вонегът, с двайсет невъзвращенски години в САЩ, през повечето от които е работил в „Гласът на Америка“.
.
.
А сега чуйте какво обяснява, след началото на инвазията на Русия в Украйна, популярният руски журналист Александър Глебович Невзоров.
‘
Нека си спомним, че Невзоров се противопостави на присъединяването на Крим към Русия още през 2014 г., като нарече това действие грабеж. За хората, които се радваха тогава, журналистът говореше: „…те като правило нямат собствена гледна точка. Те имат гледната точка, която им е предложена. Или наложени – от телевизията, медиите. И не се притесняват особено. Тези, които толкова радостно и глупаво крещят „Нашият Крим!”, не разбират колко много бедствия се съдържат в тази ужасна дума. Преди всичко за Русия, от името на която и в чест на която викат.“
След събитията от 24 февруари 2022 г., а именно признаването от Русия на независимостта на ЛНР и ДНР и провеждането на инвазия в Украйна, Александър Глебович изрази своята критика към властите. В края на март 2022 г. Невзоров бе подведен под отговорност за разпространение на умишлено невярна информация за действията на руските въоръжени сили. В момента той е в чужбина, а у дома го чака арест.
„Фашизмът – това е толкова просто!“ – възкликва в свое есе преди 20 години известният писател Борис Стругацки.
„Нам все кажется, что фашизм — это черные эсэсовские мундиры, лающая иноземная речь, жирный дым из труб крематориев, война…
А между тем фашизм — это просто. Более того, фашизм — это очень просто!
Фашизм есть диктатура националистов. Соответственно, фашист — это человек, исповедующий (и проповедующий) превосходство одной нации над другими и при этом активный поборник «железной руки», «дисциплины-порядка», «ежовых рукавиц» и прочих прелестей тоталитаризма.
И все. Больше ничего в основе фашизма нет. Диктатура плюс национализм.
Живучесть его, безусловно, имеет причиной то обстоятельство, что корнями своими феодализм уходит в дофеодальные, еще пещерные времена, в ментальность блохастого стада бесхвостых обезьян: все чужаки, живущие в соседнем лесу, отвратительны и опасны, а вожак наш великолепно жесток, мудр и побеждает врагов. Эта первобытная ментальность, видимо, не скоро покинет род человеческий. И поэтому фашизм — это феодализм сегодня. И завтра.
Только, ради бога, не путайте национализм с патриотизмом! Патриотизм — это любовь к своему народу, а национализм — неприязнь к чужому. Патриот прекрасно знает, что не бывает плохих и хороших народов — бывают лишь плохие и хорошие люди. Националист же всегда мыслит категориями «свои-чужие», «наши-не наши», «воры-фраера», он целые народы с легкостью необыкновенной записывает в негодяи, или в дураки, или в бандиты.
Это важнейший признак фашистской идеологии — деление людей на «наших и не наших».“
И тук ще цитирам едно име от българската журналистика, което днес е в центъра на скандал и съществува обществен натиск за неговото отстраняване от БНР:
„Да налагаш едноизмерно мислене – това е фашизъм. Да санкционираш различното говорене – това е фашизъм. Да преследваш несъгласните с господстващата идеология – това е фашизъм.
Либерален фашист – това не е оксиморон. Това е реалност. Това е човек, който постоянно повтаря, че е прочел трудовете на Джон Стюарт Мил или на Монтескьо, но действа така, сякаш се вдъхновява съвсем не от тези либерални мислители, а от идеолози като Алфред Розенберг. Либералният фашист непрекъснато се представя за защитник на свободното слово. Само дето има предвид собственото си и това на приятелите си слово. Всяко друго слово, което се различава дори и на милиметър от тяхното, бива заклеймено и отхвърлено. Либералният фашист обича да участва в подписки. Но това в повечето случаи не са подписки в защита на принципи или хора. Това са подписки, в които се иска отстраняването или налагането на цензура върху хора, позволяващи си да имат собствено мнение.“ (Петър Волгин)
Отдавна не слушам предаванията на Волгин. Намирам ги за едностранчиви и субективни. Но, без включванията на слушателите му в ефир, щяхме ли да знаем какво мисли и говори една голяма част от българското население? Зная 100 начина да се справим с необективната журналистика и никога не бих подкрепил мнение, че това трябва да стане със запушване на устата й.
Съгласно българската енциклопедия, основните характеристики на фашизма са: антидемократизъм, антисоциализъм, антипарламентаризъм, антикомунизъм, национализъм, култ към водача, държавен монопол и регулиране на икономиката, социална демагогия, репресивни форми за контрол и насилие над обществото, външна политика, насочена към нарушаване на международното право, и военна агресия в други държави.
Добра илюстрация е съветският филм на легендарния режисьор Михаил Ром от 1966 година „Обикновен фашизъм“. Той разказва за това как нацистите формират подкрепа за своята идеология в Германия, как се е родило злото.
Ето цитат от филма: Необходима е много голяма смелост, за да умреш, но може би не по-малка смелост е необходима, за да кажеш „не“, когато хората наоколо казват „да“.
В оригинал текстът е: „Нужно много мужества, чтобы умереть, но, быть может, не меньше мужества нужно, чтобы говорить „нет“, когда кругом говорят „да“. Чтобы оставаться человеком и борцом, когда люди кругом перестали быть людьми, чтобы думать, когда думать запрещено“.
Филмът „Обикновен фашизъм“ е със свободен достъп в Youtube и може да гледате по-долу. Ето последен цитат от него: „Масите са инертни и мързеливи. Те не обичат да четат. И няма какво да разчитате на ума им, трябва да разчитате на най-простите им чувства. Достатъчно е да припознаят един враг и един Бог…“ (Адолф Хитлер).
.
.
От написаното дотук би следвало да ни стане ясно, че фашизмът не е изкоренен. Той е на крачка от нас. Но и друго е ясно – фашизмът не вирее там, където има развито гражданско общество, образовано население и хора със съвест. И съвестта ни заповядва днес да не мълчим.
П. Стаматов
* След Хитлер за Човек на годината на 1939 г. е избран Й.В.Сталин – генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз, който в същата година разпорежда подписването на пакта за ненападение с нацистка Германия. Владимир Путин, който беше президент на Русия от 2000 г. също е определен от Таймс за Човек на годината през 2007 г. и то след известната си Мюнхенска реч.
.
