Грозната истина за войната в Украйна и за отношението към военните (видео)

1 thought on “Грозната истина за войната в Украйна и за отношението към военните (видео)”

1. Изнасилванията през ВСВ:
   Подчертава се идеята, че изнасилването не е основно мотивирано от сексуални нужди, както предполагат някои изследвания, а по-скоро е престъпление на насилието. В литературата за изнасилването преобладават изследванията на правните последици от изнасилването, които тук не предоставят особена помощ, като се има предвид извънправният характер на войната и окупацията, поне в началните ѝ етапи. Но не е достатъчно да се каже, че войната поражда изнасилвания. Разбира се, войната изкуствено разделя половете. Тя също така има „изкореняващ характер“, тъй като нарушава нормалните социални и общностни инструменти за контрол. Дж. Глен Грей прави важното наблюдение, че „безличното насилие на войната“, което се дължи на рутинното убиване на непознати, носи със себе си способността да превърне „копулацията … в акт на агресия“. В схемата на Грей „момичето е жертвата, а нейното завладяване – триумфът на победителя“. Сюзън Браунмилър, която е автор на пионерско изследване на изнасилванията и прави преглед на проблема с изнасилванията от съветски войници в Източна Германия, отбелязва, че освободителните армии обикновено имат различно отношение и впоследствие демонстрират повече уважение към местните жени, отколкото армиите на завладяването и подчиняването. Това наблюдение ни помага да разберем защо например съветските войници само спорадично са извършвали изнасилвания срещу полски жени, докато германките са били основни мишени. Като цяло, също така е вярно, че славянските жени (полякини, чехкини, словачки, българки, сръбкини) не са били обект на същите изнасилвания от страна на съветските войски, както неславянските – германки и унгарки.

   Браунмилър също така уместно отбелязва, че когато Съюзниците навлизат все по-дълбоко в Германия, „отмъщението и реваншът“ все повече мотивират войниците им, а изнасилването става удобен отдушник за тези емоции. Всъщност осъдителното поведение на нацистките войски на съветска земя – включително мащабните изнасилвания и грабежи – често се използва за обяснение на поведението на съветските войски. Известният съветски комендант на Берлин в първите дни след падането на германската столица, генерал Н. Е. Берзарин, косвено оправдава „ексцесиите“ на съветските войски по следния начин: „През целия си живот не съм виждал нищо подобно на зверския начин, по който германските офицери и войници преследваха мирното население [на Русия]. Всички разрушения, които имате тук, в Германия, са нищо в сравнение с тях.“

   Съветите се опитват (и в лични интервюта все още се опитват) да обяснят степента и интензивността на своите изнасилвания в сравнение с другите зони с простия факт, че са имали много повече за отмъщение и повече причини за отмъщение. Журналистът Юрий Жуков например пише, че прочутите съветски военни кореспонденти Константин Симонов (в. „Красная звезда“) и Борис Горбатов (в. „Правда“) нарочно са използвали графичните ужаси на Майданек край Люблин, за да мотивират съветските войници, след като те са били извън съветска територия. Кървавите снимки на нацистките зверства съпровождат съветските войски в Полша и отвъд Одер. Жуков пише: „Кой би могъл да се съмнява по онова време, че хората, които са отговорни за тези ужасяващи деяния, скоро ще си платят.“

   Образите на германските жени, предавани в съветските медии, със сигурност не са пречели на представите, че те трябва да бъдат обект на съветско отмъщение. Карикатуристите в хумористичното списание „Крокодил“ съвсем основателно изобразяват германските жени като също толкова ревностни поддръжници на нацизма, колкото и мъжете. Но те са склонни да изопачават действителността, като показват дебели и разглезени германски съпруги, живеещи добър живот зад фронта. Всъщност войната се е отразила тежко на германските жени още преди съветската окупация. На една карикатура благоденстваща на вид жена, дъщеря ѝ и прислужницата ѝ, заобиколени от всякакви стоки, откраднати от руснаците, отчаяно търсят материя, която да окачат през прозореца като бяло знаме. На друга карикатура пълничка буржоазна германска домакиня се изправя срещу силна, слаба рускиня, която е работила за нея принудителен труд. „Сега ще видиш, фрау“, казва тя строго, „Идвам да си прибирам вересиите“ В съветската преса е широко разпространена идеята, че германците – включително и жените – ще трябва да „платят“ за злите си дела. Когато настъпва окупацията, германските жени са показани като такива, които твърде бързо са сменили цвета си. Например Леонид Леонов пише: „Нашите патрули сега крачат през Берлин, а германските дами се взират приканващо в очите им, готови веднага да започнат изплащането на ‚репарациите‘. Това няма да се получи!“

   С комбинацията от пропаганда на омразата, личен опит от страданията вкъщи и изцяло унизителната картина на германските жени в пресата, да не говорим сред самите войници, съветските офицери и мъже лесно се обръщат към „фрау“ като към своя жертва. Гневът на съветските войници сякаш нараства с ожесточаването на германската съпротива, първо в кампанията за достигане на Одер, а след това и в битката „от врата на врата“ за превземането на Берлин. Огромните загуби, които съветските войници дават в битката за Берлин, допълнително подхранват желанието им за възмездие. Но е очевидно, че дори завземането на Берлин и поражението на нацистка Германия не носят със себе си катарзисното чувство за постигнато отмъщение. „Трудно беше да се радваме на победата“, спомня си в дневника си журналистът и писател Всеволод Вишневски: „Такова странно усещане, че войната е свършила. Няма и помен от онази особена атмосфера на триумф, която очаквахме от превземането на Берлин, от победата. Войната беше твърде дълга и тежка.“
   Източник:
   http://librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/science/4221-savetskite-voinitzi-germanskite-zheni-i-problemat-s-iznasilvaneto