.
От днес, понеделник, започва една много специална седмица, която църковните отци наричат Страстна или Велика, заради Христовите страдания преди Възкресението. Тя е най-важната седмица от цялата богослужебна година. Посветена е на последните дни от земния живот на Иисус Христос, на Неговите страдия, разпятие, кръстна смърт и погребение. Както писахме вчера (Цветница), последните дни от Великия пост са време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме научили от Иисус Христос и доколко сме се приближили към идеала, който въплъщава той (линк).
През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието на Йоана, гл. 13, 30 стих.
Календар на службите и събитията през Страстната (Великата) седмица в „Св. София“ (Дес плейнс)
.
Календар на службите в „Св. Иван Рилски“ (Чикаго)
22 Април – Разпети Петък – опело Христово от 6.30 вечерта
23 Април – Събота – Света Литургия, Първо Възкресение от 23.30 часа. Свето Причастие за тези, които са се подготвили. В полунощ вярващите се поздравяват с „Христос Воскресе!“
24 Април – неделя, службата ще почне от 11.30 сутринта. Тя е с особен характер. Вечерня – по канон с четене Светото Евангелие на множество езици.
Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста. Страстната седмица е време на усилен пост и молитва, на истинско изпитване на християнската съвест.
СТРАСТНАТА (ВЕЛИКАТА) СЕДМИЦА (ден по ден)
Нека през тази седмица да сме по-смирени и по-добри.
В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица се пази строг пост (растителна храна без олио). На Велики петък не се полага да се яде нищо.
18 април, ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК
Църквата ни предлага да размислим над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ. ”Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън”.
Велики понеделник е наречен за голямото великденско чистене и белосване на къщата, когато се изпира всичко в нея, а оборите се изриват и се изгаря сметта.
19 април, ВЕЛИКИ ВТОРНИК
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите, тази за десетте девици. Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Църквата ни припомня също притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дал.
20 април, ВЕЛИКА СРЯДА
Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното мирó. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. През първите три дни на Страстната седмица църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове.
На Велика сряда обичаят пък повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.
21 април, ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК
Велики четвъртък крие много символика. На този ден предците ни не работели и извършвали много обреди, най-важния от който боядисването на яйцата. Първото винаги е червено, като символ на Христовата кръв. По обичай отбраните яйца първо се измиват и почистват с вода и пепел, за да не станат на петна. После се боядисват червените яйца (те са с целебна и магична сила да предпазват от злото), като с първото стопанката прави кръстен знак върху челата на децата, а след тях – и на всички останали от къщата. След това се боядисват и другите яйца – шарени – за удоволствие на малки и големи. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи в събота.
На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания (Утреня: Велик (общ) маслосвет, св. Василиева литургия. Вечерта Последование на 12-те Евангелия.) На Велики четвъртък се произнася смъртната присъда на Божия син. Прави се Възпоминание на Тайната вечеря.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве, който лекува душата и тялото.
22 април, ВЕЛИКИ, РАЗПЕТИ ПЕТЪК
е денят, в който Исус е разпънат и положен в гроба. Това е ден, в който не се работи, а се съпреживява страданието. Българинът казва, че на този ден и пиле не пее. Сутринта на Разпети петък се изнася Плащеницата, върху която е изобразено погребението на Христос. Самата тя се поставя върху украсена маса. През целия ден и вечерта може да се мине под Плащеницата, което символизира нашата съпричастност и вяра. Вечерта Плащеницата се изнася за вечерно богослужение и с нея се обикаля храма като символично погребение на Христос. Поклонението на Плащеницата продължава до събота вечер, минути преди Възкресението.
На Разпети петък постът е особено строг. Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.
Това е най-тъжният ден от страстната седмица. Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с венец от тръни на главата. Денят, в който той смирено приема смъртта, за да изкупи греховете на цялото човечество. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилат Понтийски, Христос бил поведен към хълма Голгота на разпятие. Там бил разпнат между двама разбойника за поругание, при страшни природни смущения – земетръс и затъмнение на слънцето; издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.
23 април, ВЕЛИКА СЪБОТА
Това е последният ден от страстната седмица, в която се разказва как Христос слезял в Ада. Обикновено на този ден се пече великденския хляб – символ на Христовата плът (днес най-често козунак), а който не е успял да боядиса яйца в четвъртък, може да го направи в събота. На този ден се ходи на гробищата, прекадява се и се раздава от боядисаните яйца и хляб, за да споменем душите на близките.
(Вечерня с Василиева литургия). Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащеница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. На Велика събота майката на Иисус, Света Богородица го оплаква заедно с няколко жени, носещи миро. Иисус е погребан, а гробът му запечатан и пред него е поставена стража. Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.
24 април, ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ПАСХА – ВЕЛИКДЕН
(Пасхалната Великденска литургия се отслужва след полунощ срещу неделя, т.е. след великденската утреня. За разлика от другите неделни дни, на Великден няма литургия. Tя се отслужва след полунощ в събота вечерта. А в самия първи ден от Великденските празници службата в православните храмове започва по-късно и се нарича Второ Възкресение.)
След като свещеникът обяви в полунощ: „Христос воскресе!“, хората поемат поздрава и отговора му: „Воистина воскресе!“, като си пожелават здраве и щастие. Запалената от „подновения“ огън в храма свещ отнасят мълчешком вкъщи да го пренесат на домашния си иконостас.
Чукането е червените яйца става в неделя и тогава кумците посещават кръстниците, а младите – родителите си, като им носят пита, козунак и яйца. Смята се, че на този ден всеки може да си пожелае нещо, ако държи в ръка пари или някаква друга ценност, и ако е праведен – ще го получи скоро.
.
