Тед Галън Карпентър*,
Страната не е символ на свободата и либералната демокрация
Изявленията на американските и западните власти, както и обемните материали в медиите, създадоха удивително подвеждащ образ за Украйна. Бяха положени съгласувани усилия страната да бъде представена не само като жертва на бруталната руска агресия, но и като смела и благородна крепост на свободата и демокрацията. Конвенционалният наратив искаше да ни накара да повярваме, че Украйна е източноевропейската версия на Дания.
Продуцентите на този разказ настояват, че настоящата война не е просто спор между Русия и Украйна за амбициите на Киев да се присъедини към НАТО и за териториалните претенции на Москва към Крим и Донбас. Не, настояват те, войната е част от глобалната битка между демокрацията и авторитаризма, а украинският президент Володимир Зеленски е лидер, който заслужава най-малкото почитта, отдавана на Уинстън Чърчил. В своите бележки за войната от 26 март президентът Байдън каза, че конфликтът е „битка между демокрацията и авторитаризма, между свободата и потисничеството, между реда, основаващ се на правилата и този на грубата сила.“
Джон Блейк от CNN буквално сравни каузата на Украйна с войната на Америка за независимост. Той заяви, че „украинците градят свои собствени паметници на демокрацията с кръвта си.“ Светът, каза той, „е прикован от тяхната борба да отблъснат могъщата руска армия и да съхранят раждането на демокрацията в родината си.“ Добави още, че „войната в Украйна не е само геополитическа битка – тя е призив за спомен. Куражът на украинския народ е спомен за това, което Съединените щати бяха – „фар на свободата“, където буквално всяко дете знаеше наизуст „Химн за Конкорд“, гравиран в основата на паметника на американския опълченец.“
В материал от 26 март в USA Today Джон М. Бриджленд, директор на съвета за вътрешна политика на Белия дом при президента Джордж У. Буш, изрази подобни шумни адмирации към Зеленски и украинската отдаденост на демокрацията. „Светът вижда смелостта на украинския президент Володимир Зеленски и на украинския народ, които са готови да умрат, за да защитят своята демокрация и свобода“, написа той. Бриджленд каза още „действително, никоя цена не е твърде висока, когато [украинците] трябва да защият своята демокрация и любимата си Украйна.“
Сътрудникът на Fox News и бивш началник на отдел в ЦРУ Дан Хофман заяви, че „това, което плаши Владимир Путин в основата на този конфликт, е демокрацията. Не НАТО представлява истинската заплаха за него.“ Той добави, че „Путин не може да преглътне демокрация с рускоговорящо население и търговски връзки с Европа до границата си. Ето защо той започна тази брутална атака, която причини смъртта на толкова много украински цивилни, невинни граждани.“
Идеята, че Украйна е била толкова ярък демократичен модел в Източна Европа, че самото й съществуване е ужасявало Путин, може и да е удобен мит за американските политици и експерти, но е мит. Украйна е много далеч от пример за демократично-капиталистически модел и неустоим магнит за угнетените руски маси. Реалността е много по-мрачна и тревожна: Украйна от дълго време е една от най-корумпираните страни в международната система. В годишния си доклад, публикуван през януари 2022, Transparency International постави Украйна на 123-то място от 180-те страни, които е изследвала, с резултат 32 по скала от 1 до 100 точки. За сравнение, всеизвестно корумпираната Русия се нарежда само малко по-ниско, на 139-то място, с 29 точки.
Представянето на Украйна в съблюдаването на демокрацията и гражданските свободи не е много по-добро от нейните резултати в сферата на корупцията. В доклада на Freedom House за 2022 г. Украйна е вписана в категорията „частично свободни“ страни, с резултат 62 от 100 възможни точки. Другите страни в тази категория са такива бастиони на свободата като Филипините на Родриго Дутерте (55 т.), Сърбия (62 т.), Унгария (70 т.) и Сингапур (47 т.) Любопитно е, че Унгария, която беше обект на язвителни критики от страна на прогресивния Запад заради консервативната социална политика на премира Виктор Орбан, е с 8 точки повече от Украйна, която е обект на безкритични похвали от същите западни идеологически фракции.
Още преди войната да избухне, в политическото управление на Украйна имаше грозни примери на авторитаризъм. Само месеци след Майдана през 2014 г. се полагаха усилия за потушаване на вътрешните критики, които се засилваха с годините. Украинските политици също са оказвали тормоз над политически дисиденти, въвеждали са мерки за цензура и са забранявали чуждестранни журналисти, за които са смятали, че са критични към украинското правителство и неговата политика. Подобни враждебни действия са били критикувани от Amnesty International, Human Rights Watch, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други независими наблюдатели. Неонацисткият батальон Азов беше неразделна част от военния и правоохранителен апрат на президента Петро Порошенко, като запази тази си роля и при президента Зеленски.
Някои от репресивните мерки всъщност се задълбочиха при Зеленски още преди избухването на войната с Русия. През февруари 2021 г. украинското правителство затвори няколко (предимно, но не само проруски) независими медийни издания. Това беше направено въз основа на някакви напълно неясни критерии. Сега Зеленски използва войната като оправдание за поставянето извън закона на 11 опозиционни партии и национализирането на няколко медийни издания. Това са доста нехарактерни за една демокрация мерки, дори и във време на война.
Крайно наложително е да съчувстваме на украинците, които преживяват ужасни страдания в резултат на решението на Владимир Путин да започне война. Каквото и да е било нивото на провокации от страна на Съединените щати и техните съюзници от НАТО, както и украинската готовност да сътрудничи на тези провокации, отговорът на Русия беше прекален. Той създаде заплаха за мира в Европа и хуманитарна катастрофа. Ние обаче можем да осъждаме действията на Путин и даже да приветстваме украинската военна съпротива, без да възприемаме фалшив образ за политическата система в Украйна. Страната не е символ на свободата и либералната демокрация и войната не е екзистенциална битка между демокрацията и авторитаризма. В най-добрия случай, Украйна е корумпирана, полудемократична страна, с тревожни репресивни политики.
Предвид тази отрезвяваща реалност, призивите към американците да „подкрепят Украйна“ са некоректни. Запазването на независимостта и териториалната цялост на Украйна със сигурност не си струват Съединените щати да влязат във война с ядреновъоръжената Русия.
––––––––––––
* Тед Галън Карпентър е старши сътрудник по отбрана и външнополитически науки в института Cato и външен редктор в The American Conservative. Автор е на 12 книги и повече от 950 статии по международни въпроси.
Източник на текста на български: „Гласове“
Превод: Екатерина Грънчарова
.
