„В събота и неделя, на 28 и 29 май, в гр. Сурдулица, Сърбия, отново бяха чествани „Сурдулишките мъченици“ – известна антибългарска проява, която сама по себе си е яростен говор на омраза и призив за отмъщение“ – съобщи Иван Николов, председател на КИЦ „Босилeград“.
.
Линкове към публикации в местни медии за двудневните антибългарски литийни шествия, академии, литургии и пр. в Сурдулица – вж. тук, тук, тук, тук.
.
.
Публикуваме по-долу един текст на инж. Ангел Пелтеков от Русе, който анализира много известна в Сърбия снимка, с която редовно се илюстрират „българските престъпления“ от Първата световна война.
.
(Аб)Сурдулица – Клевети и фалшификации на история
.
На 28 и 29 май т.г. в Сурдулица, Р. Сърбия, за пореден път беше отбелязан т. нар. „Ден на Сурдулишките мъченици”, в присъствието на представители на Правителството на Сърбия, общинската власт в Сурдулица, областната управа във Враня, 17 сдружения на организации, тачещи традициите на войните от 1912-1918 г., армията, художествени състави и потомци на Сурдулишките мъченици. Беше организирано шествие с мощите на Сурдулишките мъченици до местността „Дубока долина”, където Архиереи на Сръбската православна църква са осветили новопоставеният паметен белег – животворен кръст. По този повод владиката Врански Пахомий е казал:
„Най-добре е тука да не говорим нищо, защото това място е мълчало над 100 години и тука са страдали ония, които само са се стараели да живеят справедливо и да отстояват истината, която са наследили от своите предци от различни места в Сърбия. Те бяха запоставени и забравени от мнозина, дори и от своите родственици, а много от тях и не са оставили родственици, но Господ не ги е забравил. През цялата история на Божията църква, Християните са страдали, но те се радват, че днес сме се събрали тук да си ги припомним и никога повече да не ги забравим, да ги върнем в паметта, за да не може никой да каже, че те не са страдали, защото Божията църква ги е записала сред светиите. Светият синод прие предложението да се въведе Орден на Сурдулишките мъченици, така че догодина ще можем да присъждаме и този орден. Надяваме се, че с усилията на местната власт, ще успеем да направим промяна на предназначението на мястото и догодина да направим първа копка за изграждане на църква.“
Аз също смятам, че щеше да е най-добре Владиката Вранянски Пахомий да не беше говорил нищо, особено за „…истината, която са наследили от своите предци от различни места в Сърбия”, но щом пък е решил да говори, то и аз си позволявам да се изкажа по темата.
Оставям на историците, изследователите, патолозите и пр., от двете страни на границата да изясняват историческите събития, броя на жертвите, тяхната идентификация, времето и начина на смъртта и т.н., които по предложение на Владиката Вранянски Пахомий, Светия синод на Сръбската православна църква канонизира в „Сурдулишки мъченици”, и ще се спра само на известната снимка в началото на този текст „Помен за сръбските жертви на българските престъпления 1919 г.”, с която обикновено се илюстрират всички текстове, книги, журналистически статии и т.н., когато стане дума за т. нар. „Сурдулишки мъченици”.
Тук искам да вмъкна, че катедралите и базиликите на католиците – са издигнати на местата на езически капища и храмове и в тях задължително се вграждат кости под пода, така че, когато влизате в католическа църква, да знаете, че газите по кости.
Бог в Библията казва:
„…умрелите са нечисти… който се допре до кости или умрял – става нечист…”
Снимката, която виждате, е на Сръбската православна църква (СПЦ). По средата има тараба с черепи и кости. Прави впечатление, че хората зад тарабата са в светли дрехи, а тези от двете страни са само в тъмни дрехи. По-късно ще видим (по черепите отблизо) – слънцето трябва да пада от ляво, но тарабата видимо не хвърля сянка в дясно. Хората в крайно дясно, са видимо доста по-високи от хората в крайно ляво. Тарабата е наклонена на ляво, а костите долу ляво висят във въздуха, но… нищо не пада, нито се търкаля.
Тук искам да обърна специално внимание на дърветата зад тълпата.
Виждаме, че над тарабата в ляво има клони, които са по-високи от хората пред тарабата.
Нека от тази снимка да „отрежем“ само тази част, която съвпада с класическата снимка от Сурдулица, която всички познаваме. Оказва се, че ще трябва да останат само хората, които са в светли дрехи. Такива снимки се наричат сепия и се различават от черно-белите снимки по по-меките тонове. При това ще мащабирам двете тараби с еднаква дължина и височина. Така двете снимки трябва да са абсолютно еднакви…
Както и очаквах, тарабите са абсолютно еднакви, и то до най-дребните детайли. С изключение на костите най-ниско долу пред тарабите. Показал съм и пет репера на еднакви хора от двете снимки. Репер 2 показва Православен свещеник с кръст.
Над хората от репери 1 и 2 в едната снимка има клони, а в другата – няма. Но абсолютно същите клони, еднакви до най-малките подробности, „останаха“ извън снимката.
Видно е, че сръбските православци са „изкоренили“ дърветата и са ги „посадили“ към средата на снимката.
Еднакви листа в двете снимки, но на различни позиции в снимката спрямо тарабата. Може ли такава неграмотност?
Над репер 5 се случва обратното. Дърветата „избуяват“ и стават по-високи от хората. Само това е достатъчно, за да се заключи, че снимките са фалшификати.
На снимката на СПЦ се вижда, че хората в десния край (репери 1 и 2) започват да ги сгъстяват – от 6 души разпръснати на 4 души един до друг. Между репери 2 и 4, на снимката на СПЦ има 20 души (въпреки че репер 5 е преместен надясно в снимката на СПЦ), а го няма свещеникът от репер 3. Докато във втората снимка виждаме репер 3 – католически свещеник, какъвто няма в Сурдулица. Той няма шапка, за да му определя точния сан, но няма и брада, т.е. не е православен. Оттук веднага можем да заключим, че сръбските католико-православци ни представят фалшива снимка от Австро-Унгария.
Започвам да търся снимки от католически източници. И веднага намирам в небългарски източник следното:
Тук виждаме титулната страница на книгата „PHOTOS THAT SHOOK THE WORLD“ („Фотоси, които разтърсиха света“). Още в съдържанието на страница 38 виждаме „черепи и кости на сърби, жертви на Австро-Унгарската окупация. Черепите и костите са на 3000 сърби, изкопани след войната в Сурдулица, едно малко село недалеч от Белград“!? Странна работа, същото се твърди в сръбските текстове, но вместо„Австро-Унгария“ са писали „България“!
Това не е случайно. По това време срещу сърбошовинистите воюва т. нар. Вража (Дяволска дивизия) на Австро-Унгария, включваща опълченски полкове от Хърватска и Словения, за борба срещу сърбо-шовинизма. В самото начало на войната срещу Сърбия, участва и най-известният капрал на Австро-Унгария, комунистът Йосип Броз Тито. Всички зверства от Срем до Цер, Колубара и пр. са извършвани от Дяволската дивизия на южните слАвЯни.
Няма как да се каже пред света, че южните слАвЯни не желаят да живеят в една държава със Сърбия. По-лесно е да се оклевети България.
И на 38 страница виждаме зверствата на Австро-Унгарците над сърбите в Сурдулица. „Интелигенция, университетски професори, поети, писатели, свещеници, преподаватели, учени бяха сред първите жертви на кървавата война.“
Писано е без никакво съмнение, че жертвите на Австро-Унгарците са първите от кървавата война. Т.е., жертвите са още от 1914 г. и дори първата половина на 1915 г. А по това време България не е обявила война на сръбските окупатори на исконна българска територия. И, освен това, авторите твърдят, че текстът е от оригиналната книга на Андра Попович от 1926 г. За мен няма никакво съмнение, че текстът е редактиран и до нас е стигнала редакция на оригинала, за да се клевети България и убива националното самочувствие на Българското национално малцинство, което за последните 100 години е принудено да живее във вече четвърта държава в условията на сърбо-шовинизъм, и то на базата на лъжливи обвинения в убийства и фалшифицирани снимки и исторически текстове.
Много е интересна и самата тараба с черепите и костите, която съществува и като отделна снимка, далеч преди Първата световна война. Тази снимка се използва от сатанински организации, за да проклинат нашия Господ – Месията. По-долу виждаме сатанинска графика само на черепите и костите на „жертвите“ от Сурдулица, използвана от СПЦ за клевети срещу България и Българското национално малцинство в Сърбия. Кръстът над черепите и костите е поставен обратно на Христовия кръст, което показва, че графиката е от църквата на Сатаната и служи за извършване на сатанински ритуали. Но иначе графиката съвпада с известната снимка „от Сурдулица”. Очевидно, авторите на сурдулишката фалшифка са използвали графика от църквата на Сатаната с черепите и костите, които, както видяхме, по предложение на Владика Вранянски Пахомий са канонизирани от Сръбската Православна църква за светии!?
Други автори също използват снимката на тарабата с черепите и костите.
Виждаме и обложки на продукти за сатанински ритуали, включително и дамски бикини с логото на „сурдулишките светии на СПЦ”.
Накрая, прилагам линк към книгата „PHOTOS THAT SHOOK THE WORLD“ – вж. ТУК, със снимката на тарабата с черепите и костите. Няма никакво съмнение, че това е една гнусна фалшификация на сърбо-шовинистите, за да вземат незаконно изконна Българска територия след Първата световна война. Фалшификаторите променят само „Австро-Унгария“ с „България“ и я използват, съгласно набелязаните си антибългарски цели.
Ангел Пелтеков
.
