.
От блога на Николай Колев – Босия, който вчера навърши 71 години.
.
Редакционният ни екип му пожелава много здраве, щастие, признание, благослов.
НА ТОЛКОВА ГОДИНИ Е БИЛ И ИСУС, КОГАТО ГО ПРИКОВАВАТ НА КРЪСТА
НОВО РАЗПЯТИЕ
„Когато лишеният от свобода откаже да приема „„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„` храна и това създава опасност за живото или за „„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„`здравето му, по предписание на лекаря се „„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„`взимат необходимите медицински мерки”
„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„`Чл. 86 от ЗИН
Кап, кап, кап-капе бавно глюкозата,
равнодушно и скучно до втръсване.
Разпъване на кръст е диагнозата.
Терапия: „Без смърт – няма възкръсване.”
Лежи голото тяло Иисусово,
на вечна слабост орисано,
мачкано,
кълцано,
мършаво,
тръпнещо.
Без смърт – няма възкръсване.
Над него знахарите
потриват
доволно ръце
и ловят
слабия пулс на пробитите длани.
Със сатанински
усмивки.
Пилат стои
зад бюрото и шепне
магичните думи:
– Без смърт –
няма възкръсване?
Системата съвършена
бавно капе.
Кап, кап –
и дарява агония.
Пилат е с каскет и шинел.
Пилат е скромен.
Пилат е човек от народа.
Пилат е народа.
Народът е тор!
Странно?
Защо
не еква мощният хор за възмездие?
Къде се е скрил
диригентът на правдата?
Къде се изгуби
малката
палка,
наречена съвест
на презрения роб,
плюл
в своя гроб?
Къде
е
Той?
Робът-герой,
надигащ се гневно
от топката кал,
презрял
трийсетте сребърни гроша?
– Кажи, Гео! –
Мълчиш. – Защо удушените не говорят?
– А ти, бачо Никола?
Не навеждай виновно глава.
Това
не решава въпроса!
Зад дебелите бели стени
Пилат
елегантно повръща.
Преял и препил
на поредния пир,
далеч от очите
на презрения плебс
с гуреливите слепи
очи.
Пилат помни най важното:
– Без смърт –
Няма възкръсване!
Учителю!
Защо те свалиха от кръста
и лекуват кървящата плът?
Та нима
някой наистина смята,
че смъртта те превръща във Бог?
И затуй ли преливат глюкоза
и бинтоват пробитите длани?
Това са брътвежи
на безумните книжници,
недочакали
последния вопъл:
„Елои! Лама сабатхани!”
И се надяват
да те лишат от
безсмъртие?
Пилат,
главният лекар
на моргата,
декизиран комично
в костюм на мъдрец,
разиграва главната роля
в анатомичен
някакъв театър.
Учителю!
Чуваш ли?
Кап, кап, кап.
Преливат ти злоба,
Вместо глюкоза.
Надяват се,
че сърцето разбито
не ще разбере дребната разлика
и ще приеме измамата.
Прости им, Учителю!
Аз им простих.
Те не разбират,
че Бог
не означава възкръсване.
Те не усещат
как твоите токове
ще накарат
предателя Юда
да намери дърво
и въже.
Без смърт – Няма възкръсване!
Не възкръсва правдата никога!
Смъртта
Е безсилна пред нея!
Сечи
и хвърляй в кюмбето
на битието
вековните ялови храсти.
Илюзиите
на червените мухоморки,
Черния
привлекателен мицел.
Безплодните диви лози,
задушаващи бялата роза
в твоята
буренясяла тъжна градина.
Събери сили,
воля и мисъл.
Прочети
собствените си спомени
и сечи
в яростен пристъп
карциномите в своето тяло.
Намери
онова
малко парченце
жива плът.
Полей го
със истина.
Кап, кап, кап –
капе отровната плът
и превръща
земята в пустиня.
Кап, кап, кап.
Кръвта християнска
вместо глюкоза
подхранва пустинния пясък.
Защото
не арена –
човешка пустиня
е ограденият римски площад.
Очите молещи
виждат
палците
безразлично и вяло
увисват
с нокти надолу.
Това са
нокти на хищник,
излязъл
за плячка от скука.
Кап, кап, кап.
Тази земна глюкоза
Създава
Безценния хумус
За безмълвното
Страшно проклятие
На червената роза.
Творец на благата е плебсът!
Сеяч на благата е плебсът!
На живота генът е плебсът!
Пролетарии от всички страни…
Извинете…
Проба… проба… проба…
По трибуните театрални,
обгърнати
с пурпурни тоги,
седят
фарисеи и книжници,
обградени
от здравите мускули
на пленени тракийски наследници.
Отегчено
разказват си клюките
за последните подвизи
на Месалиноподобните.
А в клетките
с тигри и лъвове
християните влизат със псалми.
Правят
няколко крачки във въздуха,
за да достигнат небето,
освободени
от слабото тяло и болката.
Възкръсват,
възкръсват
възкръсват,
приели смъртта
като нафора.
– Не убивай! Безпощадно убивай врага си!
– Кой е враг? С нас ли си?
– Не прелюбодействай! Да живее комуната!
– Не лъжи! Пролетарии от всички страни…
Пилат
знае как да тълкува
мъдрите мисли
кратко
и ясно,
Пилат
знае на кого да заложи,
за да получи
това дребно нещо,
наречено власт,
страх
и безумие.
Отмъщението
бе глътката изворна,
привлякла из римските улици
огромна маса плебейска,
до вчера
очаквала от властния Юпитер
да им дари
щедрите кръгли монети
с цвят
на узряла пшеница.
И не получили нищо,
плъзна нашир и
надлъж.
Това бе
гръбнакът стоманен
на великото
войнство Пилатово.
– Бог е плебей! –
ревна първият гладен плебей.
– Бог е плебей! –
ехото
многократно отвърна,
отразено
от хиляди кухи пространства.
– Бог е плебей! –
заплашително
копие вдигнала,
крещеше пияна
тълпата,
обладана от някаква лудост
за равенство.
– Бог е плебей!
Да живее Пилат! –
шепнешком
подстрекаваше някой,
който приличаше
досущ на Пилат,
защото
наистина беше Пилат.
– От днес
всеки,
който си позволява
да се съмнява
даже за миг
в този мит,
ще бъде бит,
ще бъде убит,
ще бъде смит! –
Това е
безпощадната
класова логика.
Това е
новата
расова логика
на времето в Рим
– Хляб и зрелища!
– Хляб и зрелища!
Кап, кап, кап –
капят
сълзите майчини
и превръщат в енергия
мъката.
Кап, кап, кап –
сипе се пясъкът
от пирамидите.
Кап, кап, кап –
капе бавно глюкозата
и ражда
надеждата.
Кап, кап, кап –
отброява секундите
древната
водна клепсидра.
За да се сети
Атила
да донесе
на върха на стрелите си
неумолимата
истина
на времето.
Няма време за проба!
Няма време за проба!
Август 1989 г.
Централен софийски затвор
.
