Днес, 11 май, честваме Деня на нашите първоучители и просветители, светите равноапостоли Кирил и Методий. Почти навсякъде ще прочетете следното:
Тази дата се утвърждава в българската празнична система през Възраждането като Ден за почит на светите братя, създатели и разпространители на първата старобългарска азбука – глаголицата. Празникът на светите Кирил и Методий е честван за първи път в Пловдив през 1851 г., по инициатива на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище.
Но вижте едно интересно съобщение, което открихме на Фейсбук профила на писателя Захари Карабашлиев:
Един много прелюбопитен и доскоро неизвестен за мен факт, който искам споделя.
Отбелязваме църковния празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий днес и досега се приемаше, че за пръв път за това се споменава най-рано в средата на 19 век. Но едно писмо от арменския историк и етнограф Минас Пъжъшкян отмества датата доста по-назад от досега приеманото. Писмото е по-долу и разказва как през 1813-та година, в навечерието на 11 май, по време на посещението си в Шумен, арменецът е бил поканен на вечеринка с театрално представление „по случай българския празник на писмеността”.
Оригиналът на този документ се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция под сигнатура МП 1813. Авторът на писмото Минас Пъжъшкян като член на Мъхитаристката конгрегация е бил задължен да прави ежедневен отчет на своята дейност. Текстът, в който той описва видяното, е част от негов отчет, писан в Шумен. От документа става ясно, че честването е организирано от българите в града по стар стил на 10 май, т.е. срещу деня, в който църквата почита славянските просветители Кирил и Методий.
Ето превод-факсимиле на оригиналния текст на писмото.
„Шумла, 22 май 1813 г.
Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа ценни книжа, за да ги отнеса в Белиград.
След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище (театро) в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък.
В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете (дребосък, с женски движения) изпълняваше ролята на жена.
Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъствували гръцки духовници.
После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъствуващите започнаха да танцуват в кръг български танц. Но в другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят своите маанета и да играят каршлама.
Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме в къщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.
А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети за всекидневния бит. Оттук се изнасят ценни съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция.
Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво можи да ми се случи. А от Шумла има редовна поща за Белиград и Венеция. Утре или други ден тръгваме за Русчук.“
Захари Карабашлиев завършва своето съобщение с думите:
„Състоялото се в Шумен тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-ранното досега документално засвидетелствано празнуване на солунските братя през епохата на Възраждането.
Поради тази причина 11 май от известно време е избран за празник на Шумен. И заслужено.
И честит празник на всички хора на писмото – библиотекари, книжари, учени, пишещи, четящи!“
Присъединяваме се към пожеланията на известния български писател.
,
,
.
