.
Еврочикаго за пореден път публикува материал от ФБ страницата „Земята ни Българска” (линк). Некомерсиален проект, който има за цел да представи и популяризира българската история и култура. Следва разказ за ръчно изработваните кукли по нашите земи.
Понятието „кукла“ се свързва най-често с детските игри и използваните в тях антропоморфни фигури. Наред с това, с „кукла” често се обозначават отделни обредни хлябове, посветени на различни календарни празници, както и надгробни каменни кръстове.
Днес ще Ви запознаем с традициите, характерни за изработването на обичаните от всички български детски кукли.
Не съществува народ, в чиято култура да не присъства куклата. Нейната история започва дълбоко в древността, когато хората изработват от кости, глина и камък най-различни човешки и животински фигурки. Куклата е неизменен спътник на човека. Тя е първият му опит да се погледне отстрани, да пресъздаде себе си и своето познание за заобикалящия го свят във вид, удобен за възприемане. Куклите подготвя децата за живота и ги учат как да общуват, защото те са с човешки образи.
Куклата може да бъде направена от всичко и да наподобява всяко живо същество, да изразява настроения и емоции. Именно затова от край време на куклите са придавани магически свойства, а майсторите на кукли са смятани за избраници със специални умения.
Традиционната българска кукла представлява фигурка, облечена в национална носия. Тези кукли са израз на богатата душевност на българския народ, на неговия бит и култура. При изработването им се обръща голямо внимание на тяхното облекло, защото носията е един от най-характерните елементи от българската народна култура. Това е традиционно облекло, което има специфично значение във всекидневните и празнични дейности на българина. Всеки регион на България има своя носия с характерни мотиви, които не се повтарят в останалите краища на страната.
В орнаментите на българската носия се вплита определен код, по който в миналото българите са разчитали информация – кой от какъв род е, от кой край на страната – дрехата е носела своето послание.
Традиционната кукла може да бъде изработена в различни размери от различни материали – най-често от дърво, глина, плат, зебло, плетени чорапи, царевична шума или кратуни. Към ръцете на куклите могат да бъдат прикрепени различни предмети от бита – геги, торбички, стомни, кошници и др.
Българските кукли носят послание за отминали времена на храбри момци и красиви девойки, разказват забравени истории и сами по себе си са мост между минало и настояще.
Данните за традициите при изработването на кукли в България са оскъдни и са предимно под формата на устни разкази на възрастни жени. Във всеки дом са се правели кукли от парцали с различно предназначение – парцалени кукли за игра и ритуални кукли. Куклата за игра е изработвана от навито и сгънато парче платно или пешкир, оформяли глава и рисували очи и уста с въглен. Ритуалните кукли се правели по специален повод – най-вече да гонят болести, за късмет на младоженците, да помагат на родилките, да пазят животните и нивите. За направата на тези кукли са се използвали слама, дървени клечки, червена пръст, плат и други природни материали или вещи от дома, в зависимост от това коя за какво ще бъде „наречена”. Тези кукли се изработвали от най-старата жена в къщата и при тяхната направа не е трябвало да се използват ножици и игли. Както целият български фолклор, така и правенето на кукли е една странна симбиоза от мистика и приказност, умело преплетена с ежедневието на българина.
Днес са малцина хората, които са се отдали истински на този занаят. Майсторите на кукли са предимно жени с умения в много области – за да се създаде дрехата на една кукла, е нужно владеенето едновременно на шев, плетиво, бродерия, тъкане, за да се направи сполучливо тялото и лицето, трябва талант на художник, а за да се вдъхне живот – са нужни онези специални умения, граничещи с малко магия.
В галерията по-долу: Ръчно изработени кукли от фонда на Народно читалище „Станчо Станчев 1896“ в с. Сушица, общ. Стражица.
* Изображенията в тази публикация са закриляни обекти, съгласно ЗАПСП. Използването им без разрешението на автора е забранено.
.
.
.
Текст и снимки: Николай Колев
.
