Вчера писах за Путин (вж. линк), а днес завършвам с няколко реда за гражданите на Русия под неговото управление. Позволявам си да го направя, тъй като не само съм учил повече от 5 години в Москва, но имам и опита от живота ми на три континента.
‘
От студенството ми в Русия са ми останали добри приятели, с които и днес поддържам връзка. Чувам се с тях и след 24 февруари, макар и вече по-рядко. И знам, че никой от тях не е въодушевен от нахлуването в Украйна.
Ето защо не е само мое менение, че критиката срещу целия руски народ е излишна. От собствен опит знам — народите навсякъде по света си приличат. Във всяко стадо си има и мърша, но в останалата част те са еднакви. Разликата идва от елита, който винаги е отговорен за състоянието на държавата и обществото. Писал съм по-този повод ТУК и няма да се уморя да го повтарям.
И да, аз съм за санкции срещу Русия и от години настоявам за тях. На страниците на Еврочикаго неколкократно и вероятно първи в България публикувахме Будапещенския договор, скоро след завземането на Крим. Но искам да попитам – колко от Вас могат да си представят днес да са на мястото на руските граждани? Да живеят някъде, където и да е, но да е извън Москва? Та това реално са пленници на режима на Путин. А за пленниците важи следното правило: Стоит помнить, что всё, что говорят пленные, они говорят под давлением. С любой стороны. В свободен превод: Нека не забравяме, че всичко, което казват (и правят) затворниците, го казват под натиск. От всяка страна.
Всъщност, уж сме демокрация, но все повече ми се струва, че ми ограничават правата. Сякаш се опитват да ме превърнат в пленник. С високите такси за образование. С бързи кредити. Със съдии изпълнители и т.н. И какво ще кажете за задължителните Ковид ваксинации?
А в Русия при Путин е в пъти по-лошо. Познавам хора, бити и дори арестувани само за това, че са излезли на митинг. Чел съм за осъдени на 3-5 години за пост в социалните мрежи. Вижте ТУК за какво наказват и уволняват в Петербург. И, въпреки всичко, хората излизат на протести или псуват властта под мустак.
Вече писах за Владимир Кара-Мурза — не съм срещал по-смел съвременен политик от него. Два пъти е тровен. Два пъти е бил в кома по няколко дни и пак се върна в Русия да се бори срещу режима. Сега вече е арестуван и ще го съдят. Очаква го присъда с двуцифрено число години (линк).
Не всички могат да са като него. А изглежда, че отношението към всички руснаци става еднакво. Отношение като към нечовеци. Все повече се говори за колективната им отговорност. Сякаш те сами са избрали да се родят и живеят в огромната страна. Това може да доведе до реакция, обратна на желаното и сполотяване около силата на режима.
Защото заплахата, която идва от някои авторитети на Запад, е, че руснаците до края на живота си ще живеят в пълна изолация от останалия свят, като чумави.
Владимир Путин слуша подобните гласове и мнения с удоволствие. Нещо повече — неговата пропаганда ги ретланслира и усилва. Защото той разбира, че губи войната в Украйна. И именно подобен натиск, върху руското разединено общество, му дава шанс да обедини това, което е останало от него.
Поведението на Запада, който набързо изгражда нова „желязна“ завеса, тласка Русия в ръцете на по-силния Китай.
A ето какво пишат и показват в Китай — следват две снимки и цитат от публикации в държавната информационна агенция Синхуа от вчера (2 май).
Икономиката на Китай започна стабилно през 2022 г. в лицето на глобалните предизвикателства и възобновяването на случаите на COVID-19, като нейният брутен вътрешен продукт (БВП) нарастна с 4,8 процента на годишна база до 27,02 трилиона юана (около 4 трилиона щатски долара ) през първите три месеца.
Преките чуждестранни инвестиции в континенталната част на Китай се увеличиха с 25,6% на годишна база до 379,87 милиарда юана през първото тримесечие на годината, според Министерството на търговията.
Смятате ли, че Китай няма да се възползва от създалата се обстановка и от руските ресурси? Нима режимът, налаган от Пекин е за предпочитане? Или те държат ключ за лаптопа на Хънър Байдън и не е удобно сега да гледаме натам?
Оставям всеки сам да отговори на повдигнатите въпроси. Така е при демокрацията. Всеки сам решава и вината винаги е персонална. Никога не е колективна. И нека не забравяме правилото за пленниците, цитирано по-горе.
Слава України!
Петър Стаматов
.
