За баналността на злото
Една от най-изучаваните области в социалната психология е влиянието на групите върху поведението. Изследователите на този феномен започват своите експерименти още преди 80 години. Най-съществен в историята остава експериментът на Дженес.
Дженес поставя боб в буркан и моли всички участници да го разгледат и да направят предположение за броя на зърната, като го споделят с другите.
На следващия етап от експеримента участниците имат задачата да преоценят броя на зърната в буркана.
При преоценката на предположението си, повечето участници се приближават до средната стойност на груповото предположение.
Този относително безобиден експеримент демонстрира явлението – хората се стремят към комформизъм и овчо спазване на груповите норми.
Не след дълго започва Втората световна война и всички безобразия и зверства се развихрят върху няколко малцинства и най-вече върху еврейския народ. И когато идва моментът за равносметка, едно и също оправдание се повтаря много пъти, като ехо:
„Аз само следвах заповеди.“
Баналността на този отговор впечатлява философът Хана Аренд, която анализира съдебния процес и защитата на военния престъпник Адолф Айхман в Йерусалим. Така Аренд стига до убеждението, че той не е нито фанатик, нито психически нестабилен, а човек, извършвал поредица от злини, вярвайки, че негов дълг е да се подчинява на заповеди.
Адолф Айхман (на снимката горе) е нацистки офицер от Гестапо, сред главните организатори на Холокоста.
Стенли Милграм развива теорията на Аренд, като прави опит да провери възможно ли е да подмами група от хора да извършат нещо лошо, подчинявайки се на авторитет.
Милграм създава фалшив сценарий, при който участниците вярват, че причиняват мощни токови удари на хора, подчинявайки се на мъж в сива техническа униформа или дори на клипборд, който им казва „Моля, продължете“.
Милграм подбира за своя експеримент топ професори по психология и психиатрия, които да направят предположение относно броя на участниците, които ще стигнат до подаването на смъртоносна доза ток. Предположенията на учените са, че „един на хиляда“ би бил толкова жесток.
В действителност 65% от участниците пускат удар от 450V. Милграм продължава да провежда своя експеримент в различни култури, полове и в различни социални среди, като резултатите не се различават особено.
Умирайки млад от инфаркт през 1984 г. той пропуска ужасите на последващите геноциди и военни зверства. През това време обаче още един психолог насочва своите интереси към темата и това е Филип Зимбардо.
Ефекът на Луцифер
Някога Луцифер бе ангел. Той бе най-възвишеният. Името му означава „носител на светлина“, но Бог го изхвърля от Небесното царство, защото той отказва да признае божественото в Неговото творение Адам.
Прогонен в ада, той се превръща във въплъщение на злото, в Дявола. Целта му е да разкрива злото в човешкото същество чрез изкушения към безнравствени постъпки.
Именно тази метафора вдъхновява Зимбардо да съсредоточи своите изследвания върху, трансформации на човешкия характер, които не са чак толкова драматични като тази. Трансформации, при които обикновени, дори добри хора започват да извършват лоши дела за кратко или продължително време, които могат да се квалифицират като „зли“.
Начало на професионална му кариера в сферата бележи „Експериментът в затвора Станфорд“. Група студенти за разделени на случаен принцип, едни от тях в ролята на затворници, другите на надзиратели за срок от две седмици, в който да преживеят съответните социални роли.
Надзирателите влизат в роля толкова добре, че започват бързо да тормозят жестоко затворниците и да се обезчовечават. Дори самият Зимбардо се увлича в ролята си на управител на затвора, но за щастие неговата годеница го завръща към реалността.
Експериментът излиза извън контрол и бива прекратен само след 6 дни. И все пак постига своята цел, демонстрирайки как съвсем нормални хора могат много бързо да претърпят метаморфоза, превръщайки се в зли, дори жестоки.
Този експеримент вдъхновява Зимбардо, който поставя за своя основна цел да проучи в детайли процеса, при който хората се поддават на „Ефекта на Луцифер“ и какво би могло да се направи, за да се предпазим от него.
Зимбардо определя като основен фактор, действащ при третирането на групата, дехуманизирането чрез пропаганда. За онагледяване на своето твърдение той дава няколко примера от времето на Хитлер.
За евреите:
Децата в училище са принудени да четат истории, които изобразяват евреите във все по-негативна светлина;
Прокарване на расови стереотипи: използване на физическите различия като белег на по-нисък интелект, хитрост, израждане на човешкия род;
В лагерите са отнемани дрехите, косите, имената на лагерниците с цел обезличаването им.
За врага (като вдъхновение за бой):
Използване на стереотипи на лица, униформи и други характеристики за вдъхване на омраза;
„Врагът” е изобразен като изнасилвач, насилник на деца;
„Врагът“ е изобразен като мощен и студенокръвен.
“Странен плод“
Абел Миеропол пише думите на песента, изпята от Били Холидей, вдъхновен от линча на млади чернокожи мъже в южните щати на САЩ в началото на 20-ти век. „Странният плод“ разказва за мъртвите им тела, останали да висят по дърветата.
Разпространяват се снимки направени от хора при линчовете, като тези на ловците на дивеч, служещи да превърнат мъртвите млади черни мъже в плячка;
Както и снимки, направени в Ирак, на които се виждат разголени затворници, принудени да извършат действия, които са кощунствени за техните религиозни вярвания.
Дехуманизиращият език:
Езикът може да се използва по такъв начин, че напълно да заличи безчовечността на даден акт.
Така убийството на шест милиона евреи е наречено „финалното решение“. Убиването на цивилни във всеки неотдавнашен конфликт е окачествено като „коствена жертва“, а убийството на хора от собствения лагер е „приятелски огън“.
Можем ли да неутрализираме ефекта на Луцифер?
Зимбардо е убеден, че сме длъжни да следваме собствения си разум, чувства и морален кодекс, като се придържаме към няколко прости стъпки:
Признавайте грешките си, не губете време в оправдания и продължавайте напред!
Бъдете внимателни и критични към действията на другите!
Помнете личната отговорност за действията си!
Защитавайте собствената си индивидуалност и идентичност и й се наслаждавайте!
Уважавайте справедливата власт!
Балансирайте желанието си за приемане от групата с нуждата ви от собствена индивидуалност!
Бъдете мнителни и внимавайте как се представя дадена идея!
Помислете за контекста на времето! Решенията имат дългосрочни последици.
Не жертвайте свободата за някаква илюзорна сигурност! (Борбата срещу тероризма доведе до ограничаване на основните човешките свободи).
Ето, че недалеч от невинността на бобените зърна в буркана на Дженес се крият и зверствата на Холокоста.
Но ако Зимбардо е прав, всички ние носим отговорност за това да предотвртим нашият собствен Луцифер да придобие власт над душата ни.
Източник: chetilishte.com
.
