.
СЛУЧАЯТ РАДЕ МАЙСТОРЧЕВ
Раде Майсторчев, роден през 1980 г. в гр. Кавадарски, РС Македония, и гражданин на РС Македония, е изпратил на 11 май т.г. Протестно писмо, придружено с факсимилета от документи, до Министерството на правосъдието на Р България, с копие до президента Радев, Министерския съвет, Народното събрание, Конституционния съд, Омбудсмана на Р България, Комисията по политиките за българите извън страната и Комисията по конституционни и правни въпроси към НС. Писмото е било изпратено и до няколко политически партии – „Има такъв народ“, ВМРО, „Демократична България“ и „Възраждане“.
Г-н Майсторчев изпрати на 24 май т.г. копие от това протестно писмо и до нашето издание, заедно с факсимилета от документи по неговия казус, който е свързан с придобиване на българско гражданство на основание български произход.
След 3 и половина години чакане и внасяне на допълнителни документи в Дирекция „Българско гражданство“ на Министерство на правосъдието, в края на февруари т.г. Раде Майсторчев е разбрал, че становището на Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието по неговия случай е, че „няма категорични данни за наличието на възходящ българин“.
Раде Майсторчев пише в протестното си писмо, че на 18.09.2018 г. е подал в Министерство на правосъдието, дирекция „Българско гражданство“, всички необходими към тогавашна дата документи за придобиване на българско гражданство, на основание български произход, които са били приети с вх. № 14069/2018. И изрежда тези документи:
Удостоверение за български произход № 05226010020180314, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина; няколко документа, издадени от македонските власти – извлечение от Регистъра на смъртните актове за баща му Кире Майсторчев, извлечение от Регистъра на смъртните актове за дядо му Радо Майсторчев, извлечение от Регистъра за смъртните актове за прадядо му Киро Майсторчев, извлечение от Регистъра на актовете за раждане на чичо му Митко Майсторчев (брат на баща му Кире Майсторчев); Удостоверение за родствени връзки на чичо му Митко Майсторчев, изд. от район Средец, Столична община, в което пише и кои са брат му, майка му и баща му; копие от българския документ за самоличност (лична карта) на чичо му Митко Майсторчев и др.
„…Та същите тези Нада и Радо (родители на чичо ми Митко Майсторчев) са мои баба и дядо и родители на баща ми Кире. Как е възможно тези хора веднъж да са етнически българи, а след това по усмотрение на определен държавен служител да не са? Как е възможно аз преди години да съм етнически българин, който е доказал, че предците ми са етнически българи и на това основание да съм получил постоянно пребиваване в България, а години по-късно вече не съм такъв и нямам право да придобия българско гражданство?!“ – пише той.
Раде Майсторчев пише още в това писмо, че има получен български единен граждански номер (посочен в писмото), когато е доказал пред БГ институции българския си произход. Както и адрес за пребиваване в България (също посочен в писмото).
Г-н Майсторчев пише също, че е отвратен от всичко преживяно, че не желае вече да получи българско гражданство; че няма никаква вина, ако законът се е променял, докато той е чакал години наред; че действието на един закон не може да се изменя със задна дата. Че българските институции казват на такива като него, българи от Македония, че те не са българи и не са част от българската нация. Че няма никакво доверие към директора на дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието, Катя Матева-Трифонова, и пита дали за нея удостоверението му за български произход, издадено от ДАБЧ, е някакъв хвърчащ лист. Че е разочарован и от президента, че е предоставил на вицепрезидента правото да издава укази за БГ гражданство. Че иска неговият глас да бъде чут и, ако това не стане, неговото протестно писмо ще стане Открито писмо до всички български медии в България и РС Македония.
Следва целият текст на неговото протестно писмо.
.
ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
Копие до:
ПРЕЗИДЕНТА НА Р. БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД
ОМБУДСМАНА НА Р. БЪЛГАРИЯ
ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ ИЗВЪН СТРАНАТА
ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ
ПРОТЕСТНО ПИСМО
От РАДЕ МАЙСТОРЧЕВ, роден на 25.06.1980 г.
в гр. Кавадарци, Р. Северна Македония
УВАЖАЕМИ Г-ДА/Г-ЖИ,
С настоящото изразявам дълбоко разочарование, възмущение и огорчение от предателските, национално безотговорни и незаконни действия на компетентните служители в Дирекция „Българско гражданство“, Министерство на правосъдието, и по-специално на директора на тази дирекция Катя Матева-Трифонова.
На 18.09.2018 г. в Министерство на правосъдието, Дирекция „Българско гражданство“ подадох Молба и всички необходими към тогавашна дата документи за придобиване на българско гражданство въз основа на български произход. Документите ми са приети с вх. № 14069/2018.
Документите, с които доказвам българския си произход са Удостоверение за български произход № 05226010020180314 (издадено от Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) – държавен орган на Р. България, а не от кръчма, заведение, дискотека или пазар, който на всичко отгоре, по това време е единствената компетентна по закон държавна институция за установяване и доказване на български произход на хората от чужбина), Извлечение от Регистъра на смъртните актове на баща ми Кире Майсторчев, изд. от ГРАО-Кавадарци, Министерство на правосъдието на Р. С. Македония, Извлечение от Регистъра на смъртните актове на дядо ми Радое Майсторчев, изд. от ГРАО-Кавадарци, Министерство на правосъдието на Р. С. Македония, Извлечение от Регистъра на смъртните актове на прадядо ми Киро Майсторчев, изд. от ГРАО-Кавадарци, Министерство на правосъдието на Р. С. Македония, Извлечение от Регистъра на актовете за раждане на чичо ми Митко Майсторчев (брат от една майка и един баща на баща ми Кире Майсторчев), изд. от ГРАО-Кавадарци, Министерство на правосъдието на Р. С. Македония, Удостоверение за родствени връзки на чичо ми Митко Майсторчев, издадено от район Средец, Столичва община, в което пише кой му е брат, майка и баща, Копие от българския документ за самоличнос (л.к.) на чичо ми Митко Майсторчев, както и Удостоверение за български произход № 551/2018 г., издадено от „Македонско-Българско приятелство – МБП Скопие“, регистрирано в гр. Скопие, Р. Македония, което е организация на българи, живеещи извън Р. България, съгласно тогава действащия чл. 3, ал. 1, т. 2, от Закона за българите, живеещи извън Република България.
На всичко отгоре повече от десетилетие притежавам постоянно пребиваване в България, което съм получил, след като тогава съм доказал българския си произход, имам българско ЕГН (б.р.: следват цифрите от единния граждански номер), както и адрес на пребиваване в България – гр. Петрич (б.р.: следват улица, номер и пр.). Също така чичо ми Митко Майсторчев е придобил българско гражданство, след като с оригинални документи е доказал пред Дирекция „Българско гражданство“, Министерство на правосъдието,и другите компетентни институции в България българския си произход, т.е., че майка му Нада и баща му Радо са етнически българи от Македония.
В крайна сметка, след повече от 3,5 г. чакане и внасяне в Деловодството на Дирекция „Българско гражданство“ на допълнителни документи за доказване на българския ми произход, при това два пъти (през март 2020 г. и септември 2021 г.), в края на февруари 2022 г. на сайта на Министерство на правосъдието относно Молбата ми за придобиване на българско гражданство пише: „Съветът по гражданство не е уважил молбата. Няма категорични данни за наличието на възходящ българин.“
Та същите тези Нада и Радо (родители на чичо ми Митко Майсторчев) са мои баба и дядо и родители на баща ми Кире. Как е възможно тези хора веднъж да са етнически българи, а след това по усмотрение на определен държавен служител да не са? Как е възможно аз преди години да съм етнически българин, който е доказал, че предците ми са етнически българи и на това основание да съм получил постоянно пребиваване в България, а години по-късно вече не съм такъв и нямам право да придобия българско гражданство?!?!?? Ако, според безродниците в Дирекция „Българско гражданство“ не съм етнически българин от Македония, то тогава какъв съм? Може би вече, според тях, съм сърбин, или македонец? Това ли е официалната позиция на Министерството на правосъдието към българите в Македония? Че в Македония няма етнически българи, освен тези, които Катя Матева-Трифонова прецени, че са такива? Та тази жена преди години беше разследвана от ДАНС и прокуратурата за престъпления по служба и уволнена като директор на същата тази Дирекция от бившия министър на правосъдието Цецка Цачева, а кабинетът на Матева-Трифонова в сградата на Дирекция „Българско гражданство“ бе запачетан в продължение на месеци и с поставена денонощна охрана пред него, за да не може тя да прикрие следите си от незаконните си действия. Тя ли трябва да решава съдбата ми и да казва дали аз съм българин или не? Това ако не беше нелепо, щеше да бъде смешно. Биенето в гръди, че в Македония има етнически българи са напразни, когато в държавната администрация има подобни лица, които безцеремонно и със злоупотреба на служебното си положение саботират възстановяването на българщината в Македония (която между впрочем от септември на 2021 г. е в болничен и постоянно го удължава, за да не може да бъде уволнена и от новите управляващи, като преди да се направи на болна, изготвя и подписва вътрешен правилник за работа на подопечната й дирекция, с който задължава подчинените си да разглеждат по новия ЗБГ преписките, приети по стария ЗБГ и отговорящи на всички законови условия за придобиване на българско гражданство).
Отвратен съм от всичко това, а най-вече от факта, че с лека ръка, всичките вие вкупом, унищожавате каквито и да било наченки на осъзаемо пробуждане на етническите българи в Македония. Как да стане тази работа, когато официалните български институции ни казват – вие може си мислите, че сте част от българската нация, но всъщност не сте. Вие не сте българи, а сте нещо друго – македонци, сърби, албанци, може би аборигени, екскимоси или мексиканци. Всичко друго, но не и българи. Аз за себе си съм наясно какъв съм. Не е нужно някаква си злобна и, подозирам, корумпирана (нека компетентните органи да проверят колко недвижими имоти е закупила през последната една година) женица като Катя Матева-Трифонова да ми каже, че съм българин. Аз знам, че съм такъв.
Жалко само за хилядите други хора от Македония, които също като мен с един подпис на въпросната мижитурка са отрязани от изконното си право да бъдат български граждани. Всичките техни предци са били поданици на българската държава в периода 1941-1944 г. и са имали всичките права, както и другите жители на Царство България. Това, че по стечение на историческите обстоятелства са останали на територията на друга държава след Втората световна война, не ги прави по-малко българи от предците на Матева-Трифонова. Още повече, че имам законно издаден документ за българския ми произход от Държавна агенция за българите в чужбина. Това според въпросната Матева-Трифонова какво е: някакъв хвърчащ лист хартия или официален документ на компетентна държавна институция?
Убеден съм, че не тя трябва да определя кой документ е законен и правилен. На всичко отгоре, когато съм внасял документите за придобиване на българско гражданство, това е било един от законните начини за доказване на български произход. Това, че впоследствие Законът за българско гражданство е променен и с Удостоверение от ДАБЧ не може да се доказва български произход, не е мой проблем. Още от римско право е ясно, че законът не може да действа със задна дата (да има ретроактивно действие) и да се отнася за неща, които са се случили преди приемането му. И това всеки първокурсник по право го знае. Явно само на Матева-Трифонова не е й известно. Или така й изнася, защото е публична тайна, че тя е протеже на ДПС и покровителстваща я партия няма електорална полза от това, българи от Македония да стават гласоподаватели в България. Считам, че това трябва ясно да се каже и никой повече да не си затваря очите и да се прави, че не знае кого и каква идеи закрилия лицето Матева-Трифонова.
И не на последно място – когато съм подавал документите за придобиване на българско гражданство (за което съм отделил не малко финансов, материален и физически ресурс), съм приел законовите изисквания за това нещо. Ако след това законът се промени 15 пъти, докато чакам молбата ми да бъде разгледана, това какво означава – че 15 пъти трябва да подавам нови и различни документи? Все риторични въпроси, на които отговорът е ясен. Почти съм сигурен, че Матева-Трифонова разчита на това, че всички, които получаваме от нея отказ от българско гражданство, сме идиоти и овце за подстригване, които ще си мълчат, ще мишкуват и няма да надигнат глас срещу нея и национално престъпната й политика. Е този път не е познала. Няма да си мълча и да си затварям очите пред явната несправедливост. Да, най-лесно е „преклонена глава сабя не я сече“, но аз нямам какво да губя и не се страхувам. А и не обичам подобни нищожества да ме правят на малоумен и олигофрен. Обидно е за интелекта ми и светоусещането ми.
И за финал – с настоящото нямам за цел да възстановя нанесената ми лична несправедливост. То след всичко случило се, нямам и желание да ставам български гражданин и сънародник на Матева-Трифонова. Просто се надявам някой да чуе този мой глас в пустинята и да няма други потърпевши като мен. И, ако не бъде чут от компетентните органи и не последва адекватна реакция и отговор, въпросното Протестно писмо ще стане Открито писмо до всички медии в България и Северна Македония, за да се запознаят хората в действителност какво точно прави новото управление в България, по отношение на българите в Македония. А именно – едно голямо нищо. Както и президентът Румен Радев – само говори за някакви имагинерни права на българите в Македония, а в същото време дейностите по тези въпроси е делегирал на вицепрезидента Илияна Йотова, която през всичките години на първия си мандат в президенството, с най-различни полузаконни методи саботираше процеса по придобиване на българско гражданство от страна на българите в Македония. И, ако държавният глава не е наясно какви ги върши вицето му (което много ме съмнява), не е лошо малко да се поинтересува и да й зададе някои въпроси – с какъв административен капацитет тя и подчинените й трима без двама души, проверяват кой е етнически българин, както тя прави, след като кандидатът е минал положително всички неохобидим проеврки от компетените институции в България, и защо прeписките й стоят по една и повече години на бюрото й за подпис.
Без уважение, Раде Майсторчев, абориген от Македония.
.
Следват факсимилета на документи по случая Раде Майсторчев, които той изпрати на нашето издание.
.
.
.
.
.
.
Раде Майсторчев пише до нашето издание, че мейлове със сканираните документи по неговия казус са били изпратени до всички посочени в Протестното писмо институции и че писмото е било получено от всички, но никоя институция не е благоволила досега да му даде отговор. Той иска огласяване на неговия случай, защото иска да се види и общият проблем, защо се допускат арсурдни и нелогични неща в процеса на удостоверяване на това кой е българин, кой не и кой има право на БГ гражданство.
Както е известно, проблеми с удостоверяването на български произход, както и даването на българско гражданство на това основание, имаше много и преди законодателните промени, които свалиха до голяма степен тази отговорност от ДАБЧ и я прехвърлиха директно на Министерство на правосъдието и Съвета по гражданството. А Консултативният съвет, който трябваше да бъде създаден, според тези законодателни промени, към Държавната агенция за българите в чужбина, наречена сега Изпълнителната агеция за българите в чужбина, все още не е създаден.
Случаят Раде Майсторчев показва, че формалисткият, буквалистки подход продължава да действа. Че процесът не е улеснен и отново се случват абсурди. Че се допуска на практика една, съзнателно или не, антибългарска политика.
Надяваме се – въпреки че след всичко преживяно Раде Майсторчев вече не иска българско гражданство – че когато Консултативният съвет към Изпълнителната агенция за българите в чужбина бъде създаден, случаи като неговия ще могат да бъдат разгледани там. Че в Министерство на правосъдието ще престанат с буквалисткия подход. Че всички български институции, ангажирани с процеса на удостоверяване на БГ произход и даване на БГ гражданство, ще чуят гласове като неговия. Ако не искат, разбира се, случаи като този да се прочуят и да дадат хляб включително на антибългарските настроения в РС Македония.
.
