.
Във връзка с посещението на премиера Кирил Петков в Рим и предстоящата му среща на 24 май с неговия северномакедонски колега Д. Ковачевски, предоставяме на вниманието на медиите копие от оригинала на английски език и негов превод на български, на един неизвестен за широката общественост документ, озаглавен „Поклонение на гроба на Свети Кирил в Рим в името на планиран национално-културен геноцид“.
Предполагаме, че ще представлява интерес за аудиторията, защото документът е съвместно изложение от 1970 г. на Диоцеза на Българската православна църква в САЩ и Канада и на Централния комитет на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада, до различни правителства, във връзка с осъщественото за първи път на посещение на делегация от Скопие на гроба на св. Кирил в Рим.
Представеният текст е пример как емиграцията от Македония, живееща зад желязната завеса, сама се е организирала да защитава българския национален интерес, на фона на мълчанието на ръководството на комунистическа България. Интерес представлява направеният в изложението анализ на преследваните от Скопие цели и съпоставянето на тази политика с днешните реалности в отношенията между България и Северна Македония.
Трябва да подчертаем, че в самата Северна Македония до 1991 г. никога не е честван 24-ти май като ден на Св. св. Кирил и Методий. За сметка на това е отбелязван масово тържествено следващият ден, 25-ти май – рождената дата на диктатора Тито.
Оригиналът на документа на английски език тук – A Piligrimage to the Grave of St. Cyril in Rome
Българска източноправославна църква
ЕПАРХИЯ В САЩ И КАНАДА
519 Бринхейвън д-р Орегон (Толидо), Охайо
43616
ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ НА М.П.О.
107 С. КАПИТОЛ АВЕНЮ — СТАЯ 208
ИНДИАНАПОЛИС. ИНДИАНА 46225
Поклонение на гроба на Свети Кирил в Рим
в името на планиран национално-културен
ГЕНОЦИД
Група миряни и духовници от т.нар. „Народна република Македония“, Югославия, пристигнаха в Рим през май 1970 г., за да поставят табелка „от името на македонския народ“ на гроба на Свети Кирил в знак на благодарност към него и към светия му брат Методий за създаването на славянската азбука. Начело на духовенството беше Доситей – доскоро
митрополит на Скопие – който в съгласие с комунистическите власти в Югославия, се провъзгласи за реставратор на древната Охридска архиепископия.
Във връзка с гореспоменатото посещение желаем да предоставим следната информация на вниманието на някои изтъкнати институции и световното обществено мнение.
1. Миряните в тази група не могат да се считат за представители на народа, тъй като никога откакто въпросният регион е превзет от Югославия през 1918 г., там не са провеждани демократични избори.
2. Кой е „народът“, от чието име групата е отишла пред гроба на Свети Кирил, е трудно да се разбере. В посочената територия има около един милион славяни и приблизително половин милион неславяни: т.е. турци, албанци, арумъни (власи), евреи, цигани и др. Всички те заедно съставляват народа там. Безсмислено е и напълно произволно да се отдава благодарност и възхвала на един християнски светец от стотици хиляди мохамедани и други
нехристияни, защото светецът е създал славянската азбука и е дал първоначалния тласък на развитието на славянската литература и култура.
3. Но ако делегацията е искала да постави табелката само в името на македонските славяни, то наш дълг е да посочим, че в границите на България има македонски славяни (всъщност българи) – приблизително осемстотин хиляди от тях, почти толкова, колкото се намират под югославско управление. Те никога не са упълномощили гореспоменатата „делегация“ да поставя възпоменателна плоча от тяхно име в базиликата „Свети Климент“ в Рим, тъй като плоча от името на целия български народ е поставена на историческия гроб през 1929 г. Това
означава, че през 1929 г. е изразено дължимото уважение и от името на един милион българи, които са страдали под потисническото сръбско кралско управление и които днес с югославски указ са станали членове на неизвестна досега „македонска националност“, която не е била известна до идването на комунистическата диктатура там.
В скоба, бихме искали да обясним, че най–малко четиристотин хиляди македонски българи, живеещи в България, са членове на семейства, които все още живеят в Югославия. Някои от четиристотинте хиляди бягат в България, за да избягат от турския режим на султаните в Македония, докато други напускат по–късно заради потисничеството и несправедливостта в Югославия.
4. Архиепископ Доситей, бивш викарий на сръбския патриарх в Белград, е назначен за митрополит наСкопие. През последните три години обаче, под егидата на Югославското комунистическо правителство, той се нарича архиепископ на Охрид, преструвайки се, както споменахме, че е възстановил древната Охридска архиепископия. Неговата претенция е абсолютно невярна. Да възстановиш означава да пресъздадеш нещо, което е съществувало по– рано. Но това, което действително е съществувало в далечното минало – това е българската архиепископия на Охрид. Тя е провъзгласена за архиепископия за първи път през 1018 г. от византийския император Василий II, известен в историята като „Българоубиец“, титла, дадена му от съвременниците му, след като той побеждава българския цар Самуил и след това нарежда четиринадесетте хиляди пленени български войници да бъдат заслепени. Столицата на Самуил е в Охрид. Това е столицата на Западното българско царство, което води четиридесетгодишна героична борба срещу Византия, след като източната половина на България е завладяна от византийците. Охрид също е седалище на Българската патриаршия, която поради Византийската инвазия е принудена да премести резиденцията си от източните, в западните граници на българската държава. След победата си император Василий II не отнема нито една от привилегиите на Охридската патриаршия, но променя ранга на патриаршия на по–малък – архиепископия. Под това име: а именно „Българска архиепископия“, тази църква съществува до 1767 г., когато е закрита от турския султан поради настояването и интригите на Гръцката патриаршия в Константинопол.
5. Когато през 1018 г. Византия завладява македонските провинции, в които се намират градовете Охрид и Скопие, няма следи от македонска националност – има само българско население; следователно не би могло да е имало македонска църква или архиепископия, които, нито днес, нито в миналото, можел някой да се опита да „възстановява“.
Тези истини са ясно изведени в кореспонденцията и творбите на Теофилакт, грък от Ефбей, който през единадесети век е назначен от Византия за архиепископ на Охрид. Той изрично посочва, че епархиите в Македония са населени от българи, а също така пише за характера на българските селяни, особено тези, които са живели в селата около Охрид, Струга, Кичево, Струмица, както и в други области. Теофилакт заявява още, че през Средновековието българите са се заселили постоянно в целия регион между река Дунав на север и Солун на юг.
Ние даваме две фотографии, една от писанията на архиепископ Теофилакт, чието произведение е преведено на латински от Кристофоро Порсена през 1535 г. по заповед на Римската църква. На върха на всяка от стотиците страници на оригинала авторът поставя заглавието си: Архиепископ на България.*
6. Тези македонски българи са признати в продължение на стотици години от Византия, както са се наричали – българи. След това, през следващите пет века, турското правителство ги признава само за българи, което е установено от безбройните и неопровержими турски документи.
7. През 1859 г. папа Пий IX официално и тържествено признава българите като националност в Македония.
Значим факт е, че всяка година в „Ануарио Понтифичио“, Охрид е посочван като „град на Западна България“. В своя брой от 1970 г. „Ануарио Понтифичио“ отново дава същата информация за Охрид на стр. 542, в раздел „La gerarchiacattolica – sedi titolaria (Католическата йерархия – титулярни седалища): Acrida (Ohrid) Achrida, Achriden (sis) — Metr. pr.
––––––––––––––
Вж. приложение No 1
Bulgaria Occidentale.“ Miguel Paternain, C. SS. R., in Minas 16 nov. 1894; ord. 19 feb. 1921; el. a Florida 19 apr. 1929; cons. 21 Lu. 1929; tr. alla Ch. tit. di Mades 27 feb. 1960; pr. 21 sett. 1860 (Indirizzo: Colegio San Jose de Prado, Nueva Helvecia, Uruguay).
8. Югославските пропагандисти пишат, че македонската държава не е съществувала през Средновековието, защото е била завладяна от други народи и държави. Истината е, че преди турското идване на Балканите, Македония дълго време е била включена в границите на българската държава. Няма македонска държава, защото никога не е имало македонска националност. Днес истинските учени и специалисти са определили правилно етническите и езиковите граници на българската националност. В тези граници те включват и Македония.
Не е необходимо да се изброяват имена на изтъкнати държавници като Ото фон Бисмарк, Лойд Джордж, Уинстън Чърчил, Павел Н. Милюков и други, които недвусмислено твърдят, че славяните в Македония са българи. Това се потвърждава и от многото документи – особено тези, които обхващат периода от началото на XIX век до наши дни – които се намират в министерствата на външните работи на света.
9. Бяхме много изненадани да научим, че по времето на пристигането на горепосочената делегация в Рим, в базиликата „Свети Климент“, са оставени много копия от брошура, която очевидно идва от някакъв орган на югославската пропаганда и е написана на италиански език и озаглавена „Gloria a San Cirillo“ („Слава на Свети Кирил“), за да бъдат разпространявани или продавани на посетителите в църквата. Няма да се спираме подробно на всички неточности и погрешни представи, съдържащи се в брошурата в ущърб на хилядолетната история на българската националност в Македония. Но поне накратко ще обясним следното:
a) В брошурата се посочва, че Българското царство на Самуил е „славянско царство“ и че църквата е „славянска църква“. Тази терминология противоречи на всички исторически факти и документи, които са много, и доказателства за което дори се намират в кореспонденцията между римските папи и българските царе.
b) Нови издания на творбите на най–важните хърватски историци са се появили в днешна Югославия. Тези нови издания съдържат същата подробна информация по отношение на Българското царство на Самуил и неговата столица Охрид, както и в по–старите издания, публикувани по време на кралския режим в Югославия.
c) Югославското комунистическо правителство наскоро публикува официална енциклопедия в Загреб. В нея ясно се посочва, че най–видните от учениците на Св. Кирил и Методий са великият учител на българите Свети Климент, който преподава в Охрид и цяла Македония и умира през 916 г., т.е. много преди Самуил да се възкачи на българския престол. Същата енциклопедия ясно заявява, че през девети и десети век македонските славяни допринасят значително за укрепването на българската наука и култура. Те нямаше да дадат този голям принос, ако не бяха българи. Енциклопедията дава и информация, че известната Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО), която се създава през 1893 г., е част от българската история.
Поради тези истини, които информираните съставители на енциклопедията позволиха да се появят на страниците й – въпреки определената политика на правителството – яростни протести идват от днешните управници в Скопие (сръбски обучени васали, които се отказват от българската си националност). Това, което е написано в енциклопедията, не може да бъде изтрито.
d) Авторите на гореспоменатата брошура също се опитаха – макар и безуспешно, въпреки очевидното безумие на техните методи – да разпространяват политическа пропаганда срещу Българската екзархия. Какво представлява Българската екзархия? Именно това е възстановената древна българска църква. Това е плод на четиридесетгодишната борба на българския народ, особено на македонските българи, през миналия (XIX) век, когато Македония е била под турско владичество, както и цялата българска нация. Но днешната „македонска църква“, създадена от югославските комунистически власти – тяхното изобретение за физически и морален терор срещу всичко българско в Македония – е изкуствен продукт на фундаментална фалшификация на историята. Тази т.нар. „македонска църква“ също е инструмент на Югославия с цел постигане на напредък в нейните империалистически планове.
e) Къде беше фиктивната „македонска националност“ на Белград по време на гореспоменатата четиридесетгодишна борба, за да се чуе гласът ѝ, да се посочи името ѝ и да се поиска нейна църква? Всъщност турското правителство би гледало със специално внимание на създаването на „македонска църква“, тъй като Турция счита само българската националност за свой опасен враг в Македония. Но нито през миналия век, нито в настоящето, никой не е чувал за „македонска националност“, както никой не е чувал за нея през предходните десет века. Чухме за такава националност за първи път, след като комунистите поеха управлението на Югославия. Но това, повтаряме и искаме да го подчертаем, е още едно доказателство за югославския империализъм, който смята, че „македонската националност“ ще служи като мост към превземането на цяла Македония заедно с град Солун.
Сърбите пишеха похвали за българското население в Македония, когато се бореше срещу Гръцката патриаршия в Константинопол за постигане на независима българска църква. По това време Сърбия все още не е мислила да завземе Македония, а вместо това нейните стремежи са насочени към Босна и Херцеговина. Сръбските емисари, които бяха изпратени в Македония през миналия век за да проучат ситуацията там, публикуваха своите констатации, заедно с многобройни данни в тяхна подкрепа, показвайки, че македонските славяни са истински българи. Типичен пример е босненският етнограф Стефан Веркович, изпратен в Македония от Сръбското научно дружество в Белград (по–късно известна като Сръбската академия на науките) за негова сметка. В продължение на почти двадесет години Веркович остава в Македония, изучавайки хората както в градовете, така и в селата. След това той публикува книга, пълна с многобройни подробности, която дава неопровержимо доказателство, че славянското население в Македония е българско. През 1860 г. е публикуван сборникът му от песни, озаглавен „Народни песни на македонските българи“. Книгата е отпечатана в държавната печатница в Белград и е посветена на царската сръбска принцеса, съпруга на княза. Днес същата книга е безсрамно препечатана в Скопие под заглавието „Македонски народни песни“.
Бихме могли да представим доказателства от поне петдесет сръбски учени, професори и авторитетни вестници, както и да цитираме имената на сръбските патриоти и царе, чиито непоколебими декларации доказват факта, че македонските славяни принадлежат към българската националност. Най–известният от сръбските царе, Стефан Душан (четиринадесети век), след като за кратко е проникнал в македонските провинции, добавя в титлата си наименованието „Цар на българите“. През XI век император Василий II от Византия добавя в името си „Българоубиец“. През 1815 и 1822 г., Вук Караджич, най–известен от сръбските етнографи и лингвисти, публикува сборник от български песни на Македония. Той също така пише българска граматика на базата на популярния диалект в Македония.
10. Когато Българската екзархия е създадена през 1870 г., турският султан незабавно признава редица македонски епархии като български и нарежда плебисцит за останалите. В епархиите на Охрид и Скопие, които настоящият комунистически архиепископ Доситей е включил в титлата си, плебисцитът е категоричен отговор на всички врагове на македонската българска националност. В Охрид 9526 души гласуваха за присъединяване към Българската екзархия и само 139 гласа бяха дадени на Гръцката патриаршия. В Скопие, от 8698 християнски домове, само 767 остават в Гръцката патриаршия (това са предимно гъркомани от арумънски произход).
–––––––––––––––-
Вж. допълнение No II.
11. Когато през 1913 г. територията на Македония е завладяна от Сърбия, а след това отново през 1919 и 1944 г. от така наречената Югославия, новите владетели незабавно и насилствено затварят всички български църкви (повече от 1300 с 73 манастира). Те затварят и 1370 български училища и изгонват от страната 2266 учители, 1310 свещеници и седем епископи, почти всички от които са българи родени в Македония.
12. Вместо да подкрепя пропагандата на Белград за фалшификации, така нареченият архиепископ Доситей от Охрид и неговите господари в Белградското политбюро биха се справили по–добре, ако отговорят защо са извършили гореспоменатото безобразие, което е истински национално–културен геноцид на българската народност в Македония.
Те също така трябва да дадат отговор на следните въпроси:
a) Защо насилствено променят имената на десетки хиляди хора в македонските провинции, окупирани от Югославия?
b) Защо са променили българската кирилица на нашия народ и са я накарали да прилича на сръбската?
c) Защо те постоянно въвеждат все повече сръбски думи и изрази в националните български диалекти в Македония, обявявайки този изкривен език за „македонски литературен език“?
Разглеждайки този проблем в своята публикация преди четири години „Нациите и езиците в Европа“, видният специалист по етнически и езикови въпроси професор Ги Еро от университета в Страсбург, Франция, правилно заявява, че гореспоменатият „език е създаден да обърква понятията на хората“.
d) Защо българското име е забранено в Македония под югославско управление?
e) Защо са забранили разпространението на цялата литература, независимо от езика, на който тя е написана, която разглежда истината за македонските българи и тяхното минало?
f) Защо в училищата и на местната общественост се дава невярна информация дори по отношение на македонската освободителна борба, която получи широко признание в стотици вестници, държавници и чиновници по целия свят, особено през периода между Великите войни, че това е борба на македонските българи?
g) Ние питаме архиепископ Доситей и неговите господари: Вярно ли е, че папа Пий IX признава македонските българи през 1859 г.?
h) Вярно ли е, че през 1870 г. султанът на Турция издава ферман, с който признава същите тези българи и следователно ги причислява към Българската екзархия.
i) Вярно ли е, че на Посланическата конференция в Константинопол през 1876 г. Великите сили – Англия, Русия, Германия, Франция, Италия и Австро–Унгария, заедно с Турция – признаха Македония за провинция с преобладаващо българско население?
j) Вярно ли е, че докладът на Международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни (публикуван във Вашингтон през 1914 г. от Фондация „Карнеги“ за международен мир) споменава македонските българи стотици пъти в своите страници, но нито веднъж не споменава „македонска националност“?
13. Югославия разпространява своята пропаганда и фалшификации чрез хитро използване на географското наименование: „Македония“. Но в Европа има много географски имена, които не означават името на националността: а именно Бавария, Саксония, Прусия, Сицилия, Тоскана, Пиедмаон, Ломбардия, Емилия, Лигурия, Калабрия, Кастилия,
Трансилвания, Тракия, Добруджа, Босна, Херцеговина, Далмация и др.
14. Македонската освободителна борба работи за създаването на независима Македония. Но македонските българи правят върховна саможертва, защото доброволно се съгласяват да останат извън границите на България. Това се прави в името на балканското помирение. Македонската освободителна борба възприема за пример Швейцария, където никой никога не е затварял чужди църкви или училища или никога не е налагал насилствено нов език, където на никой никога не му е забранявано да използва националното си име или никога не му е фалшифицирана неговата история, където не е променяна ничия азбука, където никой не е принуден да чете само исторически материали, получили одобрението на полицията, и
накрая, където никой не е лишен от основните му свободи. Империалистическа Югославия, със своята политика на потисничество, е заклет враг на този свещен национален идеал, който е спасителна формула за Балканите и следователно от полза за цяла Европа.
15) Не знаем дали някой в чужбина, който е разговарял с ръководителите на горепосочената делегация, е знаел поне за югославските фалшификации на важните факти от балканската история и особено за историята на македонските българи. Вероятно тези господа, които оглавяват делегацията, смятат, че техните методи, които накратко очертахме тук, ще успеят да създадат „свършен факт“ – също цел на бивша кралска Югославия, чиито методи може да са се различавали, но намерението е същото: насилствена асимилация на македонските българи. Повече от странно е, че тези лидери трябва да забравят, че „свършените факти“ от този вид са най-лошите врагове на мира между народите. И е много по-странно, че тези лидери трябва да забравят, че „свършените факти“ от този вид са най-лошите врагове на мира между народите. И е много по-странно, че те трябва да мислят, че хората, с които са се срещнали и разговаряли по време на пътуването си в чужбина, не знаят това.
25 август 1970
––––––––––
Документът на български в pdf тук – Поклонение на гроба на Свети Кирил в Рим в името на планиран национално-културен ГЕНОЦИД
Българска национална платформа
.
