Източник: bTV
.
Една трета от българите живеят около линията на бедността, съобщи на 1 май т.г. bTV. През 2021 г. тя е 504. Около 16 лв. дневно за един човек от домакинство. Под този праг с около 11 лв. се оказва всеки пети българин – това показват данни от Националния статистически институт, огласени в материал, излъчен по тази телевизия.
Ето още какво се казва в материала:
В областите Видин и Монтана живеят най-бедно. Там 1 човек разполага с между 340-350 лв. средно месечно или това са с под 12 лв. на ден. За всеки един район трябва да се имат предвид редица фактори като семейството, в което се живее един човек, дали развива бизнес в сивия сектор, колко развита е икономиката на целия район.
Линията на бедност за 2021 г. нараства спрямо 2020 г. в почти всички области, но има голяма разлика между заплащането в различните части на страната.
С най-голямо нарастване на линията на бедността са областите Монтана (355), Плевен (487), Шумен (502), Габрово (487), Разград (474) и Сливен (423). Това означава, че за да си позволяват това, което до момента са си позволявали хората, които живеят в тези области преди, днес вече са им необходими повече пари.
В Северозападния (1289) и Северно-централния район (1266) средната брутна месечна заплата е под 1300 лв. Не е изненада, най-високоплатен е Югозападния район, където се намира и столицата. Тук средната брутна заплата за месец е 1996 лв.
Ще се задълбочат ли тези разлики и какво друго прогнозират за нашия портфейл специалистите от Балкански институт по труда и социалната политика?
Инвестициите, сивата икономика, демографията са само част от факторите, които влияят за разликата както в доходите, така и в качеството на живот в шестте статистически района на България.
„Дали ще се задълбочава – при равни други условия, да, би се задълбочило, но това, което според нас ще се случи, че средствата от Плана за възстановяване, които ще дойдат по линия на ЕС и средствата за зелената сделка ще допринесат за уравновесяване на разликите между районите” – казва Надежда Митева.
Според нея, досегашният подход за определяне на минималната работна заплата трябва да бъде модернизиран. Методът, по който се формира месечното възнаграждение на служителите също има нужда от промяна – то трябва да е пряко обвързано с капацитета на служителя.
„До края на годината заплатите ни най-вероятно ще се увеличат, но това увеличение по-скоро ще бъде изядено от инфлацията. Може би ще се случи дори с темпове, които са по-високи от тези 10%, които се вдига заплащането на работниците и на служителите от работодателите ежегодно. Това ще означава, че ще можем да си позволяваме може би същите неща – същата кошница, но в по-малки количества. Възстановяването след инфлационна вълна винаги води до обедняване, това е като икономически закон”, казва тя.
В материала се цитира и какво е минималното възнаграждение в страни като Великобритания, САЩ и Германия:
В Щатите възнаграждението се формира на базата на час изработен труд. Най-ниската ставка е 10 долара на час и най-често се взима от хората в ресторантите за бързо хранене. Най-ниската заплата е 22 хил. долара годишно, което прави около 1800 долара месечно.
Най-високи са заплатите на лекарите, сред които най-добре платени са анестезиолозите. Те взимат около 411 хил. долара за година, което се равнява на 34 хил. долара на месец.
Във Великобритания трудът отново се изчислява на час. Най-ниското заплащане е 9,50 паунда, което прави средна работна заплата 31 хил. паунда годишно.
Премиерът Борис Джонсън получава заплата от 80 хил. паунда на година. Репортер в Би Би Си получава около 40 хил. паунда на годишна база, а една камериерка – 25 хил. паунда.
В Германия средната работна заплата е около 4100 евро, като в нея не влизат бонуси. В страната има минимум на заплащането, който не се облага с данъци и той е 9984 евро.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Осемчасовият работен ден в България, както и почиването на официални празници, в събота и неделя, са гарантирани само и най-вече за хората на държавна и общинска служба. В частния сектор често се сключват договори за осемчасов работен ден, но работният ден може да продължава реално по 12 или по 14 часа. Може да се работи, например, по схемата два или три по 12 или 14 часа, и 2 дни почивни. Или един работен ден от 14 часа, един ден почивен. Като съботите, неделите и всички официални празници нямат никакво отношение към това. В частния сектор се почива реално доста по.малко. И, понеже рядко се работи по часова ставка, и изчисляването на средната работна заплата в този сектор е доста относително. Често се получават доста повече работни часове месечно в частния сектор, отколкото се отчитат официално.
Друга особеност е, че когато българската държава изисква данъци от гражданите, заради техни доходи например по граждански договори или каквото и да е друга дейност, за която се изискват данъци, тя не се интересува дали съответните лица имат доходи под необлагаемия минимум или не. Автоматично за всеки хонорар, и най-миминалният да е, който е минал през осчетоводяване, се начислява и изисква данък. Така на практика и хора с най-мининални доходи, доста под необлагаемия минимум, са длъжни да плащат за тях данъци на държавата.
Освен това, гражданите, които нямат сигурни доходи всеки месец, включително безработните, регистрирани официално в бюрата по труда, са задължени да плащат всеки месец здравни осигуровки, ако не искат да останат без достъп до здравната система. Не са никак малко хората, които отпадат от нея, и след това, дори да започнат редовна работа, им е трудно или невъзможно да си платят всички здравки осигуровки със задна дата, заедно с лихвите. (За разлика от тях, всички държавни и общински служители са с гарантирани здравни осигуровки от държавния бюджет, които не се приспадат от сигурните им всеки месец заплати, а се плащат отделно.)
При такива галопиращи цени на основните хранителни продукти и енергоносителите, едно по-нататъшно скачане на цените ще има със сигурност катастрофичен ефект и върху хората с ниски доходи, и върху икономиката като цяло.
.
