.
Под заглавието „Войната на думите: Как езикът е предизвикал почти всяка европейска война от 1870 г.“, открихме интересна статия на английски език с автор Сам Куилън. Оригиналния текст може да прочетете ТУК, а по-долу цитираме само началото и края на статията. Изводите може всеки да си ги направи и сам, след като в оригинала се говори и за езиковия спор между България и Северна Македония, а знаем, че у нас голям процент български граждани имат друг майчин език и друга религия.
„Когато Русия нападна Украйна преди няколко седмици, международни наблюдатели цитираха всякакви причини за инвазията: Владимир Путин е бил луд за власт; бил загрижен, че Украйна ще се присъедини към НАТО; той просто бил загубил ума си. Малцина обърнаха внимание на едно от основните му оправдания, защо Русия трябваше да премине в офанзива конкретно срещу Украйна.
Дори и най-агресивните диктатори не започват войни, без да прикрият танковете си зад някаква праведна кауза. Те обикновено цитират националната сигурност, например разширяването на сферата на влияние на съперника (напр. НАТО). Икономическите фактори често играят роля, но и те никога не са самостоятелна причина: би било трудно да се мотивират мъжете да умрат, да кажем, за петрол. Винаги трябва да има някаква висша причина. Понякога причината е идеологична, като разпространение на демокрация, комунизъм или ислям. По-често, особено в съвременната европейска история, агресорът е мотивиран от национализъм.
Започването на война за езика може и да звучи странно. Но призивът за защита или освобождаване на „нашите хора“ е вълнуващ. И наистина, това е мотивът на почти всяка европейска война през последните 150 години. Кои са „нашите хора“ обаче? Това може да бъде трънлива тема. Наред с езика, хората говорят за „етнос“ или „култура“. Но в един сложен свят с много руси и синеоки поляци и мургави германци, кое беше най-доброто средство за Адолф Хитлер, за да определи кой към коя етническа принадлежност принадлежи? И кой е ключовият знаменател на една култура, а оттам и на народа? Някои расови националисти може да не са искали да го признаят, но в реалния свят отговорът на тези въпроси практически винаги е един – езикът.
Когато железният юмрук на комунизма беше свален от капака на кутията на Пандора, войната се върна в Европа. Това стана благодарение на много по-старите напрежения. Въз основа на балканските етнически противоречия, народите на мултиетническата република Югославия веднага се върнаха към клане един друг. Сръбско-хърватският може да е общ език, но народите, които го говорят, използват различни азбуки и различен речник. Това им позволи да се идентифицират като различни етноси, а не като един народ, изповядващ различни религии. Благодарение до голяма степен на незначителни езикови различия, сърби, хървати и босненци се сблъскват един с друг с убийствено усърдие, докато Югославия не стана руина.
Смяташе се, че това ще е последната война на Европа. Но изглежда винаги ще се намерят такива, които нямат нищо против изкушението да убият съседите си за предполагаемо малтретиране на хора, които говорят същия език като тях. Разликата между руския и украинския е сложна и спектрална. Но започвайки с анексирането на рускоговорящия Крим през 2014 г., президентът Владимир Путин използва тази връзка, за да изтъкне предимството на Русия.
Когато Путин започна тотална война срещу Украйна през февруари, геостратегическите съображения бяха основни фактори. Но причината, поради която Русия трябваше да нахлуе в съседите си, беше, за да спаси рускоговорящите в източната част на страната. Смяташе се, че Украйна от години потискаше езика и културата на рускоговорящите в Украйна, и се предполага, че сега те водят кампания на откровен геноцид.
Тъй като цяла Европа се промени, тази война започна по същата причина, която предизвика всяка друга война на континента през последните 150 години. Особено в Европа, нищо друго не определя един народ повече от езика. Възвишените идеали и Realpolitik са мощни мотиватори, но нищо не кара бойците да се бият така, както желанието да защитите своите. Не е случайно, че континентът ни никога не е имал истински мир от дните, когато всички говореха латински*.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Бел. ред.: И старославянски.
.
