.
Из сборника на Мира Папо
„Отец Константин се бори с дявола“,
изд. „Библиотека България“
Не ни стигаше световната криза, оная, дето децата в Африка гладували, не ни стигаше и нашата местна криза у нас, дето като си платим тока, водата и парното, и ний гладуваме, също като децата в Африка, ами и друго световно нещо ни сполетя. Корона „вирисът“! Умори световно всичко и сега и у нас дойде да мори хората. И не стига всичкото, но по новините, току съобщят, че 120 човека умрели, а пък други 1200 се разболели и че „вирисът“ вилнеел със страшна, невиждана ярост и нямало да стигнат чувалите и камионите, дето ще ни извозват, кога се споминем всички. Макар че, ако се споминем всички, кой ще ни извозва с чувалите и камионите, не ми стана много ясно, ама цялата се бях разлюляла от страх и се принудих да си извадя ченето, че зъбите ми тракаха като кастанети и в цялата църква се чуваше. Отец Константин пак нищо не забелязваше. Караше си службите, пееше с цяло гърло, в олтара си поплакваше скришом и стана още по-разсеян. А хора в църквата не останаха. Изпокриха се, уплашени от този пусти Корона „вирис“, и на службите останахме само ние тримата – отец Константин, баба Станка певицата, оная, дето все си посръбва анасонлийка – да й се прочисти гласа и да отпява на отеца, и моя милост клисарката.
Най-смела се оказа баба Станка. Тя категорически отказа да слага маска, само се зареди с още ракийка и вече във всеки джоб криеше по едно шишенце, защото беше чула от някъде, че алкохолът убива „вириса“ и сега час по час надигаше някое от шишенцата. За дезинфекция било, така ми каза, ама в очите й лукави пламъчета светеха. Ох, сохрани и спаси, Господи! Какво чудо ни дойде на главите, Боже, Божеее! Световно чудо! Две маски си бях турила на устата и с ръкавици бях постоянно, и все проверявах вратата на църквата дали е затворена, и пак ми се струваше, че „вирисът“ дебне отвън и ей сега ще се промъкне под вратата, ще ни стисне за гърлото и айдеее, отец Константин ще ни опява. Много сълзи пролях от страх, то очите ми все мокри бяха и много завиждах на баба Станка, че може да пие и да се утешава с ракийката. А тя издебваше отецът да влезе в олтара, надигаше шишенцето с дезинфекцията и чак когато отеца се подадеше на Царските двери да каже: „Благословено Царство“, чак тогава бързо го мушваше в джоба. После заемеше покайна поза с наведена глава и кръстосани ръце пред гърдите и гръмко отпяваше: „Свети Боже, Свети Крепки, Свети безсмертний“.
Така си карахме ний службите цяла седмица вече, когато изневиделица се довлече маг Антонио. То той се казва Таню, ама във вестниците все се пише маг Антонио, за реклама. Разправяше, че гледал на карти и кафе и магии развалял, ама не бях чула на някого да е помогнал да си оправи живота. И сега се домъкна в църквата, тоя ми ти измислен маг, наш Таню си беше, ама айде, наметнал една стара пелерина на майка си, пуснал си дълга коса, на плитка хваната, и голям тенекиен кръст с червени камъчета блестеше на гърдите му. Пристъпи важно в църквата и строго ни изгледа. На мен обаче тия номера не ми минават и му изсъсках:
– След малко ще почне службата, така че без много приказки!
А маг Антонио вдигна глава нагоре, облещи страшно очи, разпери ръце, сякаш ще лети, и зловещо пророкува:
– Виждам, виждаааам, много народ ще измре! Много народ ще си отиде…
Аз се разтреперех цялата и изтървах свещите на земята, а той продължи:
– Страсти и пороци, и ефирни наслади, водят неименуемо до скърби и нещастия!
Баба Станка се сепна и побърза да прибере шишенцето с ракийка в джоба си, а маг Антонио се развихри:
– Всеки прави, каквото иска, и накрая търпи това, което не иска! Виждаааам много народ ще си отиде! Крадци, лъжци, прелюбодейци, убийци… всичките ще умрат от Коронавируса! Земята ще се прочисти от грешници и само праведници ще останат! Ха, ха, хо, хо!
Маг Антонио беше твърдо убеден, че е сред праведниците, и продължи да се смее, докато ние с баба Станка уплашено се спогледахме. През това време отец Константин чу, че някой се смее в църквата, и побърза да излезе от олтара.
– Къде ги видя тия грешници, които ще измрат от Коронавируса? – строго попита той. – Тук няма никой друг, освен тия две жени, които изплаши.
– Ааааа, виждам ги, виждам ги, скрили са се по къщите като мишки и не смеят да се покажат навън.
– Скрили са се, защото има карантина – спокойно обясни отец Константин.
– Крият се, защото са грешни, но Коронавирусът ще ги стигне. Никой грешник няма да му избяга!
Отец Константин се умълча и дълбоко се замисли, а маг Антонио победоносно ни погледна, че е излязъл прав в зловещите си пророкувания. След малко отецът, някак като на себе си, каза:
– Не знам колко ясно вижда, ама много мъгляво говори някак… – Поглади си брадата, огледа добре маг Антонио от горе до долу и додаде: – Момче, трябва да те оженим! Само така ще се успокоиш и ще спрат да ти се привиждат и грешници, и умрели, и „краят на света“, и какво ли още не. Всякакви глупости ще ти се изпарят от главата и ще се кротнеш вкъщи, като нормалните хора.
Маг Антонио го изгледа ужасено и целият се разлюля, а отец Константин продължи:
– Успокой се, мойто момче, не се вълнувай! Една жена ти трябва на теб и всичко ще се оправи! Виж какъв хубав кръст имаш на врата с червени камъчета и голяяяям, колкото моя. Откъде го имаш?
– Ааа, той ми е комплект с обици, но мама не ми дава да ги нося… Ама, отец, аз неща да се женя… Хич не ми трябва…
Отец Константин нищо не чу от това, което му говореше маг Антонио, а пак го огледа от горе до долу и попита:
– На колко си години?
– На петдесет и една…
– Ето, виждаш ли, време ти е вече! Една хубава булка ще ти намерят жените от църквата, ей, баба Станка ще ти потърси, че тя по ги знае жените от квартала…
– Властолюбиви и нахални жени! – маг Антонио изригна. – Властолюбиви и нахални жени, дето командват мъжете и живеят само по плът. Пфу, анатема! Аз ще искам да се моля цяла нощ на звездите и звездна вода да правя, а някоя нахалница ще ме дърпа към спалнята греховни работи да правим!
– Как греховни работи бе, момче – слиса се отец Константин. – Нали ще ви венчая, какви глупости ми говориш! И бракът е нещо честно, и брачното ложе чисто, така пише в Светото Писание! – Отецът вдигна пръст поучително и строго го изгледа.
– Аз ще му намеря една жена – намеси се баба Станка. – Вие не ми се бъркайте!
Баба Станка прегърна покровителствено маг Антонио, който нещо се беше оклюмал така, че дори ушите му бяха клюмнали надолу, и приличаше повече на мокър уличен пес, който зъзне под дъжда, отколкото на някакъв страшен маг.
– Не се дърпай, мойто момче, баба ще ти намери някоя кротка булка, дето няма да те командва.
– Не щаааа – разрева се маг Антонио и се опита да се отскубне от ръцете на баба Станка, която здраво го стискаше и не го пускаше.
– Не се дърпай, де, не се дърпай – ядоса се отец Константин. – Венчилото е хубаво нещо и от Бога наредено! Не може така да ми се разхождаш по улиците като изоглавен и все за края на света да ми пророкуваш, аааа!
Отецът хвана маг Антонио за другата ръка, баба Станка продължаваше и тя да го стиска здраво, а отецът се обърна към мен:
– Ренато, я заключи вратата!
Като чу тия думи, маг Антонио загуби ума и дума и започна да се дърпа да се измъкне, но баба Станка и отецът го държаха здраво. Тогава с последни усилия той направи едно странно въртеливо движение около себе си, измуши се от пелерината, падна на пода, изправи се бързо и хукна към вратата със страшен рев. Пелерината остана да се ветрее в ръцете на отеца и баба Станка.
Повече маг Антонио не стъпи в църквата. Понякога го виждах как отдалече заобикаля храма, да не се засече с отеца, и припка бързо нататък към кварталната кръчма, където само мъже се събираха карти да играят и нямаше опасност някоя жена да влезе.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук и тук.
.
