Човекът от бара

.

Когато вечер в локвите нагазвам
сред странен, говорещ
и постоянен дъжд,
тръпки ме побиват
щом извие
саксофонът в кръчмата на Бобъра.
Ме озарява светлина,
реклами на парфюми,
светулки от такситата.
В подобен миг се уважавам
и цялата планета ме споделя –
Ню Йорк, Атлантика, Тибет
и турнумъгуреле,
но аз не схващам суахили…
И мисля си – на този свят
ако срещна непознат,
едва ли той ще ме познае
сред толкова години прах и скука.
В дъждовна вечер като тази
не можеш да направиш нищо,
освен да си откраднеш джоба
при Бобъра на бара,
да изтрезнееш
в сладникав джин
и много бавна бира.
Ако ли не,
утре ще е късно.
Според синоптиците –
нямало да е валяло
Когато вечер
в локвите
нагазвал
съм…

.

Михаил Кръстанов

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук, тук и тук.

.