Българите в Северна Македония: официални статистики и нарушени човешки права

.

БЪЛГАРИТЕ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ:
ОФИЦИАЛНИ СТАТИСТИКИ И НАРУШЕНИ ЧОВЕШКИ ПРАВА

Доц. д-р Спас Ташев

Доклад, изнесен на 7 юни 2022 г. в Европейския парламент в Страсбург

Представлявам българските демографи, членове на Българската академия на науките, а също така сдружението на Потомците на бежанци и преселници от територията на Република Северна Македония и приятели, чийто съпредседател съм.

Нашето сдружение представлява интересите на:

• около 400 хил. български граждани, чийто произход е от територията на днешна Северна Македония;

• общо в България има около 1,3 млн. души, които определят своя произход от цялата географска област Македония.

Населението на Северна Македония е съставено от наши братя и всички ние желаем Скопие да стане член на ЕС, но настояваме преди това да се реформира и да скъса с порочните зависимости и практики, наследени от югославската тоталитарна епоха.

Никой в България не отрича правото на днешните граждани на Северна Македония да се самоопределят, както желаят, в това число и като етнически македонци. Но ние няма да се съгласим с дългогодишната насилствена практика на властите в Скопие да забраняват на тези, които продължават да се чувстват българи, свободно да изразяват своята идентичност. Не можем да се съгласим и с това Скопие да променя идентичността на всички починали наши предци.

ЧУЖДИ ПРЕБРОЯВАНИЯ И СЪВРЕМЕННА СТАТИСТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Една част от българите на територията на днешна Северна Македония са признати официално от османските власти през 1870 г. Останалата част са признати през 1872 г., след като под техен контрол се провежда плебисцит, при който 2/3 от християнското население само се декларира като българско. Това е първият и единствен до 1990 г. референдум.

До 1912 г. българското население на територията на днешна Северна Македония има 761 български черкви с 833 свещеници, както и 641 български училища с 1013 учители. Всички те през 1913 г. са затворени.
До 1912 г. географската област Македония повече от 520 години е владяна от Османската империя. Османските власти периодично провеждат преброявания на населението.

По време на Първата световна война най-западните части на географската област Македония са владени от Франция и Австро-Унгария. През 1918 г. двете държави провеждат преброяване на населението.

През Втората световна война западните части на днешна Северна Македония са владени от Италия. През 1942 г. итало-албанската администрация провежда преброяване на населението.

Във всички тези преброявания са регистрирани само българи, като в същото време не е регистриран нито един етнически македонец. Данните са дадени в приложение.

След 1945 г. българите изчезват като с магическа пръчка от територията на днешна Северна Македония. Въпреки че официално се отрича да съществуват такива, от някои разсекретени досиета на репресирани лица се установява, че голяма част от преследваните от югославските власти лица са се чувствали българи.
В секретните документи на комунистическата партия опозицията също е наричана българска.

В резултат на преследването, всекидневното използване в средствата за масова информация от 1945 г. до днес на език на омразата срещу всичко, свързано с България, а също така масовото налагане на фалшификации на документи от миналото, е възпрепятствана изявата на българско самосъзнание на местното население и системно се подменя неговата идентичност. Това се отнася и за тези около 30 хил. души, родени в района на Босилеград в Сърбия, но преселили се през периода от 50-те до 80-те години на територията на днешна Северна Македония. В района на Босилеград населението официално е признато като българско и така е записано в административните регистри. Въпреки това дори и на тези лица, родени като българи, след преселването им на територията на Северна Македония, не им се позволява да се декларират като такива.

На предишното преброяване през 2002 г. официално са регистрирани 1417 българи.

При подготовката на преброяването на населението през 2021 г. се наблюдаваше мобилизация на българската общност. Много лица се организираха в групи и в социалните мрежи започнаха да заявяват открито, че ще се декларират като българи. Това обаче предизвика репресии, административен натиск и нарушения при регистрацията на лицата с българско самосъзнание.

1. Натиск на службите за сигурност върху лица с българско самосъзнание. Активността на лицата с българско самосъзнание е следена в социалните мрежи. Разполагаме с информация от потърпевши, че служители на службите за сигурност на Северна Македония са извикали на разговор 36 активисти на българската общност и са ги заплашвали да прекратят публичните си изяви като българи, и че ако се декларират като такива, ще имат проблеми.

2. Съставяне на списъци с лица с българско самосъзнание и недопускане те да бъдат преброени. Преди началото на преброяването са съставени такива списъци и на преброителите е внушено да не посещават жилищата, в които живеят лица с българско самосъзнание. Само в района на източна Северна Македония списъкът е обхващал 700 домакинства.

3. Подмяна на категорията „етническа принадлежност“ с „чуждо гражданство“. При провеждането на самото преброяване, често пъти когато граждани на Северна Македония са заявявали, че са българи, преброителите им изисквали да представят доказателство, че са такива. Лицата с българско самосъзнание не притежават никакъв документ, с който да докажат, че са българи. В такива случаи преброителите са ги карали да покажат българските си паспорти. Редица лица с българско самосъзнание обаче не притежават български документи за самоличност.

4. Нарушаване на принципа на декларативността. Декларативността е основен принцип в съвременната демографска статистика при регистрирането на категории като етническа принадлежност. След като дадени граждани на Северна Македония са декларирали, че са българи, но не са притежавали български документи за самоличност, преброителите са отказали да ги запишат като българи, а са регистрирани като македонци. Разполагаме с информация за 41 подадени жалби до Държавния завод за статистика във връзка с такъв тип нарушения. В 3 от случаите жалбите са уважени и повторно са изпратени преброители, а на 38 жалби не е отговорено.

5. Отказ на преброителите да предоставят възможност на преброените лица да видят как са отразени декларираните от тях признаци. Преброяването се провеждаше с електронни устройства, свързани с интернет, и по този начин данните се подават за обработване в Държавния завод за статистика в Скопие. На редица лица, преброени с такива електронни устройства, преброителите не са позволили да видят на екрана как са въведени декларираните данни, преди да бъдат изпратени за обработване.

6. Използване на нерегламентиран от закона начин на преброяване. Въпреки че по време на преброяването не са регистрирани проблеми при връзката на електронните устройства с интернет, при много лица, деклариращи се като българи, данните не са въвеждани в такива устройства, а са нанасяни с молив върху лист бяла хартия. Не е известно по какъв начин и дали коректно са въведени впоследствие данните за етническа принадлежност.

В резултат на всичко това:

• Едва 3504 граждани на Северна Македония са регистрирани като българи.
• 20 хил. граждани на Северна Македония са регистрирани и като български граждани, като декларираната от тях българска етническа принадлежност е манипулативно представена в категорията лица с българско гражданство.
• 120 хил. граждани на Северна Македония не са посетени от преброители, а данните за тях са въведени служебно, без никой да ги пита.
• Все още не са публикувани данни за преброяването сред диаспората от Северна Македония.

Въпреки описаните нарушения, ръстът при деклариралите се като българи през 2021 г. е 247% спрямо същата категория през 2002 г. Това показва, че на около 2000 души през 2002 г. не е позволено да се регистрират като българи.

СЪВРЕМЕННИ НАРУШЕНИЯ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Съществува огромен масив информация за нарушаването на човешките права на българите в комунистическа Македония в състава на титова Югославия. Така например до 1978 г. ръководството на македонското освободително движение 8 пъти посещава централата на ООН, а на генералния секретар са връчени 16 меморандума, в които се описват драстични случаи на нарушени човешки права на македонските българи. От 1968 г. македонското освободително движение определя като „геноцид“ насилствения процес на дебългаризация, протичащ на територията на днешна Северна Македония.
Измеренията на геноцида най-добре могат да се илюстрират със случая на Панде Ефтимов. През 1956 г. в Битоля е открита плоча със средновековен надпис от времето на цар Йоан Владислав (1015-1018). Тъй като на нея пише, че царят е българин и жителите на Битоля са българи, югославските власти решават да я унищожат. Панде Ефтимов обаче успява да заснеме плочата и предава снимката на българските власти. Това предотвратява унищожението на средновековния надпис, но заради постъпката си Панде Ефтимов през 1957 г. е осъден на 7 години затвор.

За съжаление, поради отказа на властта в Скопие да се реформира, тези порочни практики от югославската тоталитарна епоха намериха своето място и в днешна Северна Македония. Приемствеността на този насилнически процес може да се обясни с това, че официалната държавна доктрина на Скопие не е местен продукт, а е създадена в Белград и Москва през 1944 г. и до днес е останала непроменена. За съжаление нито България, нито международните правозащитни организации, не дадоха гласност на извършваните репресии, поради което днес международната общественост е изненадана от изнасяните факти.

На базата на някои разсекретени досиета на граждани на Северна Македония може да се направи извода, че Службата за държавна безопасност на комунистическа Югославия остава непроменена и при независима Македония. През 90-те години, както и преди това, на лицата със съхранено българско самосъзнание е следена личната кореспонденция, телефонните разговори, придвижването, в т.ч. проследяване още от граничните пунктове.

Следена е дейността на всички формални и неформални организации, в които се е проявявала тенденцията да се афишира българско самосъзнание. В такива организации са внедрявани информатори и провокатори, а след това се е пристъпвало към забрана на тези организации. Такава е съдбата на Партията за човешки права на Македония начело с Илия Илиевски, забранена на 9 декември 1993 г., на Партията на обединените македонци начело с Ванчо Весков, престанала да съществува поради репресии върху нейния лидер, организацията ВМРО – Охрид, начело с Владимир Паунковски, Партията ВМРО – Татковинска начело с Димитър Църномаров, Сдружението на българите в Република Македония, опит за чието създаване е направен през 1992 г. от Славчо Цековски, и др.

Сагата с регистрираната след дълги протакания през 2000-та г. Асоциация „Радко“ ясно показва съдебното малтретиране, на което са подложени българите в Северна Македония. При нейното представяне провокатори хвърлиха димна бомба в залата. Вместо да защити потърпевшите, властта в Скопие забрани организацията им. Започнаха дълги съдебни дела и едва след 16-гoдишeн период и 4 опита за регистрация, мaĸeдoнcĸитe власти нaй-нaĸpaя отново регистрираха сдружението.

Преследването на лицата със съхранено българско самосъзнание надхвърля законовите рамки. При много от арестите на македонски българи, те са подлагани на психически и физически тормоз, а при някои лица са прилагани брутални методи на изтезание.

Успоредно с това продължава да протича процес на масово унищожаване и фалшифициране на документите за миналото на Македония. По този начин новите поколения са лишени от достъп до автентична информация за своя произход и така се осъществява насилствена поколенческа подмяна на идентичността.

Всичко това става в една враждебна информационна среда. Имената на българите са публикувани в медиите, обявявани са за предатели, терористи, отправяни са призиви за саморазправа с тях. Този език на омразата към всичко българско се използва ежедневно от 1945 г. до днес без прекъсване. От него страдат цели семейства, но най-тежки са травмите върху децата.

Днес Северна Македония за пореден път отказва да разсекрети архива на тоталитарните репресивни структури.

СЪВРЕМЕННИ ПРИМЕРИ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРИТЕ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

2021 – случаят Васил Гарванлиев. Това е македонски певец, роден в Струмица. През 2021 г. представляваше Северна Македония в Евровизия. При представянето на клипа му се появи българско знаме, а по-късно самият Гарванлиев призна, че е от български произход и има и българско гражданство. Заради това Гарванлиев стана обект на многобройни заплахи за физическа разправа, а в Скопие бе създадена държавна комисия, която да прецени дали Гарванлиев като българин може да представлява Северна Македония на Евровизия. Досега Северна Македония е представяна на Евровизия от албанци, армъни или роми, но това никога не е било проблем и за тях не е съставяна държавна комисия, която да преценява дали са „благонадеждни“.

2021 – масово налагане на глоби на автомобили с българска регистрация. Поради въведените ограничения за придвижване във връзка с ограничителните мерки поради пандемията от Ковид-19, водачите на МПС с българска регистрация, живеещи в Северна Македония, нямаха възможност да минават границата за осъществяването на годишни технически прегледи. На такива водачи са налагани глоби от 500 ЕВР. При извършването на полицейската акция в РС Македония през януари 2021 г. са спрени от движение около 150 автомобила и са връчени 1200 глоби, като масираните проверки са били в Охрид, Струга, Битоля, Щип, Кочани, Виница, Велес, Струмица, Радовиш, Гевгелия и части от Скопие. В същото време автомобили с албански, косовски или сръбски номера не са спирани за проверка. Над от 75% от лицата, които притежават автомобили с български регистрационни номера, са престанали да ги карат поради страх от глоби.

2021 – привикване на информативен разговор на Горан Серафимов от службата за сигурност на Северна Македония. Той е един от тези, които са били викани на разговор и са заплашвани да не се декларират като българи на преброяването. Г. Серафимов е подлаган на постоянен тормоз, като дори му се отказва медицинско лечение. Преди 4 години му е счупена капачката на коляното, операцията му е неуспешна, но след това му се отказва лечение. Придвижва се с патерици, а от коляното през кожата му стърчат скъсани телове.

2021 – осквернено българското военно гробище край село Дреново. По време на Първата световна в селото е имало военни гробища със съответно погребани в тях 239 и 193 български войни. Гробовете бяха разкопани с булдозер. От съществувалите в миналото 471 български военни гробищата на територията на Северна Македония съгласно списъка на Министерство на отбраната на Република България, единственото напълно запазено българско военно гробище е това в Ново село край Струмица.

2021 – разрушен български паметник в двора на църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Клепач край гр. Прилеп. Паметникът е направен от местни жители през периода на Хуриета (1908 г.) и отбелязва подвига на войводата Велко Скочивирски, който през 1904 г. геройски загива с цялата си чета. На този паметник са били изписани имената на загиналите четници, като надписите са на български книжовен език, а в основата му е поставено пояснението „Тѣ умрѣха за свободата на Македония и обединението на България“, а под него е стих от българския национален поет и революционер Христо Ботев: „Тозъ който падне въ бой за свобода, той не умира“. Описаният паметник е разрушен през 2021 г., а на негово място е сложен нов, с изцяло променен текст на новия език. Стихът от Христо Ботев също е написан на него. Имената на загиналите четници са променени и им е добавена наставката „ски“. По този начин са променени повечето фамилни имена на територията на Северна Македония след 1945 г.

2021 – случаят на Живко Чавдаров. На 21 октомври двама въоръжени полицаи издирват Живко Чавдаров от Гевгелия и го карат да предостави писмени документи, че е българин. Разпитван е защо пише жалби и е заплашван с ликвидация, ако продължи да се жалва. Живко Чавдаров постоянно е обект на репресии от страна на органите за сигурност на Северна Македония, но най-брутални са през 2019 г., когато служители на МВР правят опит за разбиване на охранителната ролетна решетка и входната врата и без легитимиране влизат в къщата, в която неговата 86-годишна майка е лежащо болна с трайно нарушено здраве. С викове и заплашителен тон е разпитвана защо се декларира като българка и в кои български организации членува нейният син. Заявено и е, че синът и трябва да се откаже да членува в български организации, в противен случай ще бъде ликвидиран. В резултат на преживения от полицаите стрес, породен от тяхната „патологичнаа, неконтролирана нетърпимост и омраза затова, че в писмени искания до държавен орган се е декларирала като българка“, на 3 март 2020 г. неговата майка почива.

2021 – случаят Данела Арсовска. По време на изборите за местно самоуправление, кандидатът на опозицията на кмет на Скопие Данела Арсовска бе обвинена от управляващата партия СДСМ, че е българска гражданка. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев отправи публично на Данела Арсовска ксенофобското обвинение, че е българска гражданка и като такава представлява заплаха за обществото и трябва да се оттегли. Управляващата партия разпространи транспаранти с език на омразата към България: „На Скопие не му трябва български кмет“, „Не гласуваме за български кмет на Скопие“. Подобно послание, изказано от най-високия политически връх на Северна Македония, е поредното доказателство за провеждането на антибългарска политика и опит чрез тотален натиск да се ограничават правата на тези граждани, които по някакъв начин са свързани с България.

2022 – автомобилите с българска регистрация, управлявани от граждани на Северна Македония, не бяха допускани да преминават границата.

2022 – Елена Ковачевска, съпруга на министър-председателя на Северна Македония Димитър Ковачевски, е българка. През м. май бе обявено в български медии, че Елена Ковачевска е попълнила и заверила пред нотариус декларация, че е от български произход и се чувства българка. Тази новина разтърси Северна Македония, а премиерът Димитър Ковачевски даде пресконференция, в която заяви, че не знае каква е жена му. С този акт той се опита да се оправдае и показа, че да бъдеш българин все още е сред най-големите престъпления в Северна Македония.

2022 – паленето на офиса на Българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. На 4 юни е запален офиса на Българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. През последните два месеца от страна на президента и министър-председателя на Северна Македония бе използван необоснован говор на омразата срещу тази организация, регистрирана още през 2019 г. Този говор на омразата намери отражение във всички контролирани от властта средства за масово осведомяване, с което бе провокирано извършването на палежа. Членовете на Българския културен клуб „Иван Михайлов“ непрекъснато са заплашвани за физическа саморазправа, като до този момент властта в Северна Македония не ги е защитила.

Няма друга държава в Европа, където да се провежда аналогична политика в такива мащаби.

Лицата от български произход, живеещи в Северна Македония и подложени на репресии, настояват да бъдат посетени от евродепутати, които на място да проучат фактите за тяхната открита и скрита дискриминация и след като се уверят в тяхната достоверност, да им дадат гласност.

Само чрез външно съдействие Северна Македония може да се реформира като по този начин скъса с порочните зависимости и практики, наследени от югославската тоталитарна епоха.

ПРИЛОЖЕНИЕ – ЧУЖДИ ПРЕБРОЯВАНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДНЕШНА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
ОСМАНСКО ПРЕБРОЯВАНЕ ОТ 1902 Г.

Част от официалните данни на османските власти са публикувани в:

ГОДИШНИК НА БИТОЛСКИЯ ВИЛАЕТ. Битоля, 1902, 249 стр.

Данните показват, че тази територия от някогашния Битолски вилает, която днес влиза в състава на Северна Македония, през 1902 г. е била населена с преобладаващо българско население.

Ето данните за град Битоля. Общото население на града е било 89.985 души, от които:
Мюсюлмани 24.713
Гърци и власи 30.036
Българи 30.891
Евреи 4.264

Данните за град Ресен са: общ брой население 15.816 души, от които:
Мюсюлмани 3.261
Гърци 3.708
Българи 8.847

Данните за град Прилеп са: общ брой население 51.124 души, от които:
Мюсюлмани 14.279
Гърци и власи 955
Българи 35.890

Данните за град Охрид са: общ брой население 26.416 души, от които:
Мюсюлмани 8.135
Гърци и власи 746
Българи 17.535

ФРЕНСКО ПРЕБРОЯВАНЕ ОТ 1918 Г.

През 1916 г. Франция владее района на гр. Корча (в днешна Албания) и френските власти провъзгласяват т.н. Корчанска автономна република. Освен че създава гражданска администрация в територията под неин контрол, френските власти контролират и т.н. неутрална зона, в която се водят военни действия.
През 1918 г. френската администрация провежда преброяване на населението в Корчанската република и неутралната зона. Данните са публикувани официално през 1922 г. в:

Bourcart, Jacques. Les confins albanais administrés par la France (1916-1920). Paris, 1922, p. 330.

От общо преброени 122.331 души, 1.924 са регистрирани като българи, населяващи главно селата Дреново (170 къщи с 868 жители) и Бобощица (193 къщи с 1177 жители). В неутралната зона се намират 20 села, от които 18 са посочени като населени компактно с македонски българи. Част от тази неутрална зона днес се намира на територията на Северна Македония.

АВСТРО-УНГАРСКО ПРЕБРОЯВАНЕ ПРЕЗ 1918 Г.

През 1916 г. Австро-Унгария владее централна и северна Албания, Косово и съвсем малка част от географската област Македония – района Поле, Дебърско. През 1918 г. австроунгарските власти провеждат преброяване на населението в цялата контролирана от тях територия. Официалните данни от преброяването са публикувани през 1922 г. в:

Seiner, Fr. Ergebnisse der Volkszählung in Albanien in dem von den österr.-ungar. Truppen 1916-1918 besetzten Gebiete. Schriften der Balkankommission, Linguistische Abteilung, vol. XIII. Wien, Leipzig, 1922, 116 p.

Като българи са регистрирани 206 души, живеещи в селищата на Полето. За района на областта Гора (днес разделена между Косово и Албания) в графата „други“ са записани 6.754 души. За тях е пояснено: „6.754 души са регистрирани (от преброителите, б.а.) като македонославяни“. За тях е пояснено, че са мюсюлмани, чийто говор е от славянската езикова група. Записано е, че „са компактна маса в района на Гора в областта Жури, в крайния североизток на управляваната област. При по-обстойно изследване те с охота се обозначаваха и като българи, както също и по на юг, а именно в окръг Долни Дебър, където 206 души образуват малък езиков остров; в този окръг бяха преброени още 537 македонославяни“. Трябва да се подчертае, че и днес в езика на населението от християнско и мюсюлманско вероизповедание в този район няма никаква разлика.

ИТАЛИАНСКО ПРЕБРОЯВАНЕ ОТ 1942 Г.

През Втората световна война Италия владее Албания, Косово и западните части на днешна Северна Македония: районите на градовете Струга, Кичево, Дебър, Гостивар, Тетово и др. През 1942 г. итало-албанската администрация провежда преброяване на населението, като данните са публикувани през 2016 г. в:

Tokat e uruara (1941 – 1944). Përmbledhje dokumenesh. Vëllimi III. Shkup – Rrishtinë – Tiranë, 2016.

На територията на днешна западна Северна Македония са регистрирани общо 234.783 души, от които албанци са 142.823 души или 60,83%, а като българи са преброени 72.745 души или 30,98% от населението.

Някои от преброените през 1942 г. като българи лица днес все още са живи, но на тях днес не се позволява да се декларират като българи.

.