.
На страниците на Еврочикаго от много години пишем, че е необходимо ново отношение към българите в чужбина, които, според някои данни на официални институции, са колкото и в България, като сред тях с документи за българско гражданство са поне 2.4 милиона души (линк).
За работа с тези милиони българи по света държавата е определила една агенция с по-малко от 30 души персонал и е открила около 100 дипломатически представителства по света, средно с по 5-6 човека всяко (вж. линк)
Ето защо на нашите страници и на различни форуми сме подчертавали, че е необходимо да се изгради обща държавна стратегия за тази втора България зад граница, да се промени остарелият Закон за българите, живеещи извън Р България, както и да се водят политики за реална помощ за българските организации по света. Може да откриете много материали по болните въпроси в някои от нашите сборни теми още преди повече от 10 години, чак до днес – линк 1, линк 2, линк3, линк 4.
За наша радост, като че ли гласът ни беше най-после чут и първо в държавния бюджет бяха заделени средства за някои организации в историческата диаспора, а после към тях бяха отпуснати и 200 хил. лв. за подпомагане на български медии зад граница, които по информация на БТА са над 50 (вж. линк 1 и линк 2).
Ако някой си мисли, че парите са много, нека види за сравнение как по-малката ни съседка Северна Македония заделя само за една организация в САЩ с 16 души на щат бюджет 4 млн. долара.
Но все пак, ние зад граница забелязахме поне желание за промени, които първо дойдоха от Комисията по политиките за българите извън страната в НС.
Така например, на 17 май 2022 г., в публична дискусия, проведена с участието на представители на институции, неправителствени организации и други гости, бяха представени основните изводи от оценката на Закона за българите, живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ), направена от Националния център за парламентарни изследвания (вж. линк).
След тази дискусия в Народното събрание се заговори за нов модерен Закон.
Тази година най-после бе задвижен и въпросът за Държавната агенция за българите в чужбина и нейното преструктуриране. Тя вече е под управлението на МВнР и се нарича Изпълнителна агенция.
Ето защо и пишещият тези редове се обърна първо на страниците на сайта към министър Теодора Генчовска, със следното питане:
„…Как да не е ясно дали настоящият й председател Тодор Ванчев ще бъде освободен? И не е ли липсата на конкурсно начало причина да бъде назначен човек като настоящия председател, за когото в интернет могат да се намерят открити сведения, че преди време, бидейки на длъжност старши експерт в дирекция „Български общности и информационна дейност“ при ДАБЧ, е извършил, цитирам: „доказан опит за ходатайство и склоняване на длъжностно лице да наруши процедурата за придобиване на българско гражданство?“
Недочакал отговор, написах и искане по ЗДОИ до министър Генчовска.
В него питах първо за броя на бившите агенти и сътрудници на комунистическата ДС, още работещи в МВнР, но зададох и следните допълнителни въпроси:
„- Молим Вие да изискате да получим отчет от ДАБЧ за свършеното от началото на настоящата година (по отделни държави) и техния план с мероприятия за българите зад граница до края на годината, който да публикуваме.
– Интересува ни какво ще предприемете, за да се подобри прозрачността на повереното Ви министерство и комуникацията му с граждани и медии зад граница? Не смятате ли, че е време да отпадне спъващото комуникацията правило дори посланиците да искат разрешение да ни отговорят на резонни, касаещи ни въпроси? Та нали те са упълномощени да разговарят с чужди държавни глави, а не могат да отговорят на питане на български граждани!
– Желаем да научим има ли вече яснота в повереното Ви министерство относно критериите, по които ще бъдат оценявани българските организации и медии в чужбина, във връзка с отпуснатите тази година от Държавния бюджет на Р България средства за тяхното подпомагане?
– И накрая, във връзка с питания и от наши читатели, желаем да направим отделно интервю с Вас.“
В отговор на нашите питания за броя на служителите на ДС, продължаващи да работят във Външно министерство, получихме отговор, който може да намерите ТУК.
Получихме и отговор от Изпълнителна агенция за българите в чужбина. Нещо повече – съобщено ни бе, че нейният предишен председател Тодор Ванчев е освободен след заседание на Министерския съвет от 1 юни т.г.
За съжаление, другите ни въпроси ще останат без отговор, след подадената оставка от министър Генчовска.
Но това не е толкова важно в случая.
Далеч по-важно е това, че научихме, че Изпълнителна агенция за българите в чужбина реално не може да работи, тъй като няма кой да подписва документите. В нея на най-висок пост днес е главният секретар, който няма право на подпис. Не е известно и кой разпределя задачите и ръководи останалите 25 души служители.
На страниците на НС откриваме запитване (линк) до МВнР от Антоанета Цонева от 10 юни, с единствен въпрос:
В какъв срок ще назначите изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина?
.
А отговорът е:
На 8 юни е изпратено за съгласуване до г-н Кирил Петков, министър-председател на Р България, предложение за назначаване на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина.
.
От написаното става ясно, че след като Теодора Генчовска си подаде оставката, вероятно съвсем умишлено и нарочно нейната заповед не се съгласува. Може да е каже, че докато министър-председателят и ИТН си правят мръсно, цяла една държавна институция не работи.
А, както писахме и по-горе – много българи зад граница се надяват най-после нещата да се променят. И точно сега, когато имаше политически консенсус и за нов Закон, и за средства от бюджета, се разбира, че вероятно отново надеждите ни ще бъдат напразни. И докато за нас в САЩ, независимо от новите подписки за още по-голямо подпомагане на родолюбиви организации (вж. линк), все пак тези средства не са от жизнено значение, то за българите в Украйна това не е така.
Средствата за там трябва да се разпределят незабавно, но кой ще го направи?
Надяваме се тези наши редове да достигнат, до където трябва, и Агенцията да заработи, тъй като има много задачи пред нея, а дейността й е блокирана.
П. Стаматов
.
