Министърът на образованието Николай Денков
.
На 22 юни 2022 г. президентът на Р България, г-н Румен Радев, откри Националната конференция за български език „Език свещен“, която се проведе в ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, по инициатива на вицепрезидента на Р България, г-жа Илияна Йотова.
Ректорът, проф. д-р Румен Младенов, приветства участниците в конференцията, като ги увери в готовността на академичната общност на Пловдивския университет и на неговото ръководство да подкрепят с действия усилията им в процеса за утвърждаване на позициите на българския език и българската култура по света. „Убеден съм, че днес Вие, представителите на българските научно-образователни и културни институции, ще намерите верния и успешния път за бъдещето на нашия език свещен“ – допълни той и пожела здраве, енергия и мъдрост в достойната мисия.
„България имаше нужда отдавна да се проведе именно такава конференция“ – отбеляза Румен Радев в началото на приветствието си. Той подчерта, че времето и мястото на провеждане на форума са символични, тъй като тази година се отбелязват 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“. Президентът допълни още, че символичен е и фактът, че в един изключително напрегнат момент, когато България е раздирана от вътрешнополитически противоречия и когато се решават въпроси на полето на международната дипломация, с този форум дебатът се връща там, където му е мястото – за устоите на България като държава, за нашата сплотеност, единство и бъдеще като нация. А това, несъмнено, е нашият език.
Вицепрезидентът на Р България, г-жа Илияна Йотова, също приветства участниците в конференцията и изказа своята благодарност към специалистите и членовете на академичните общности.
Приветствия към участниците в конференцията отправиха още министърът на образованието акад. Николай Денков, заместник-министърът на културата Весела Кондакова и заместник-министърът на външните работи, г-жа Ирена Димитрова.
Участниците в конференцията дадоха експертна подкрепа за предложеното от вицепрезидента създаване на Български национален културен институт.
На конференцията присъстваха представители на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина – г-жа Боянка Иванова, представител на университетското настоятелство към ПУ „Паисий Хилендарски“, и доц. д-р Адриана Любенова, преподавател в университета.
На тази среща зам.-министърът на МВнР, г-жа Ирена Димитрова, отбеляза голямата роля на българските училища в чужбина и фактът, че МВнР ги поддържа.
Проф. Любомир Халачев, бивш ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (издиган също за кандидат-вицепремиер на изборите през 2016 г., когато Ивайло Калфин се кандидатира за президент), сподели пред аудиторията, че АБУЧ е проводник на българската култура в чужбина.
В края на обсъжданията думата взе г-жа Боянка Иванова.
Изказването й, което бе включено в интервю пред журналисти от БНТ1, можете да прочетете по-долу.
Снежина Мечева,
говорител на АБУЧ
–––––––––––––––––––––––––––
.
Изказване на г-жа Боянка Иванова, член на УС на АБУЧ,
пред Националната конференция „Език свещен“, 22 юни 2022 г., гр. Пловдив
Основна мисия и визия в 15-годишната история в дейността на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) е съхранението и популяризирането на българския език и култура по света, съхранението на националните и исторически ценности като основа на националната българска идентичност.
Днешната национална конференция “Език свещен“ е огромна крачка напред в реализирането на отдавнашната идея за създаване на Български национален културен институт, на която асоциацията ни от години е привърженик. Ако имахме такъв Български културен институт през 2015-2016 г., усилията на АБУЧ за признаване на българския език в американската образователна система щяха да са многократно облекчени така, както облекчиха това „Гьоте институт”, „Сервантес”, „Бритиш кансъл” и „Алианс Франсес” в признаването на съответните езици. На нас това българският език да бъде признат в САЩ чрез българска тестова система, създадена от Департамента за езиково обучение (ДЕО) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ни отне повече време, но го постигнахме.
Владеенето на българския език е задължение на българските граждани по Конституцията на Република България. Конституцията ни е валидна за всички български граждани, където и да са те по света. Загубата на българския език е въпрос на национална сигурност. Загубата на езика ни води до загуба на български граждани, а загубата на български граждани води до загуба на България като държава. Ето защо въпросът за владеенето на български език следва да бъде обвързан със Закона за българското гражданство. Критериите за оценяване на знанието на български език у кандидатите за българско гражданство следва да бъдат повишени, а в теста за тази цел следва да се включат и знания по българска история. Такива са изискванията на чуждите държави, прилагани към всеки, пожелал да получи чуждо гражданство.
Ако българските културни институти по света до момента са 11, то българските училища зад граница са над 370, а членовете на АБУЧ са над 200. Там, където не са създадени културни институти, българските училища в чужбина съхраняват суверенитета на българската духовна територия. Със своята културно-просветна дейност те не само заместват липсата на културни институти, но и стимулират създаването на такива. Такъв е примерът с Българското училище ”Иван Станчов“ към посолството на България в Лондон. Богатата културна дейност на училището предхожда създаването на Български културен дом в Лондон и в известна степен го вдъхновява.
Дейността на Българския културен (бихме добавили и езиков) институт, по подобие на „Бритиш кансъл”, „Гьоте институт”, „Серватес институт”, следва да бъде и пряко обвързана с езиковата подготовка на желаещите да се завърнат обратно в родината сънародници. Така, както нашите деца – имигранти, попаднали в страните с добър опит с емиграцията, са обгрижвани в езиковата си интеграция в чуждата държава, така и България следва да има образователна стратегия за идващите от чужди образователни системи не само български граждани, но и всички деца в задължителна училищна възраст, попаднали по една или друга причина в страната ни. За тези деца до 16-годишна възраст държавите по пребиваване носят своя отговорност, определена по редица нормативи на европейското и световно право, за равен достъп до образование. Децата в задължителна училищна възраст носят задължителността си за образование, а държавата по пребиваване носи задължителността си за осигуряване на ефективни и равни условия за достъп до образование, като основа за бъдеща професионална реализация.
Завръщането на децата и сънародниците ни в Родината е една от крайните цели в дейността на Асоциацията на българските училища в чужбина. Незнанието на български език у децата на едно българско семейство би го възпряло от взимане на решение за обратен път, а знанието би ги улеснило. Ето защо вече 15 години АБУЧ подпомага вземането на тези решения. Тази дейност от 2009 г. за всички български училища в чужбина е частично подпомагана и от МОН.
АБУЧ счита, че са налице всички условия за създаване на национална образователна стратегия за езиковата интеграция на всички деца до 16 г., идващи от чужди образователни системи в България. Началото следва да започне в обединяването в един нормативен акт на всички съществуващи положения в образователната правна уредба на МОН, като се добавят и приложимите в България добри практики в страните от ЕС. Това е един от начините, според вижданията на АБУЧ, за покриване на ниския демографски прираст, на негативите от недостига на работна ръка, на липсата от професионалисти в отделни области.
.
