.
Толкова крехък… Толкова нежен… И толкова млад. На 18 вече популярен. Ведбал и неговите сатирични стихотворения. А после лиричните… И възторжените… И тъжните… И толкова малко любовни. И неговата невероятна любов с една 16-годишна ученичка на име Женя, която е с него и в предсмъртните му дни… Жълтата гостенка си го прибра на 24 години… А музеят му, къщата му почти 20 години пустееше полурухнала. Някак не се връзваше с новоизлюпената демокрация…. И ето днес най-после отново бе възстановена.
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
В онези години… Любов ученическа.
Даже открита… Не плаха и скришна.
Ето я Женя… От Втора девическа.
Умна… Красива… Шестнайсетгодишна.
Ето поетът… На двайсет… Известен…
Как се обичат! И как се ревнуват!
Той… И писмата му… До глупост честен…
Може би даже не се целуват.
Жълтата гостенка… Женя при него…
Бди над леглото му… Скришом поплаква…
Той е усмихнат… Мъжкото его…
Храбро привидно края очаква…
Кратка любов… Ненаписани стихове…
Бродят Гаврошчета… Летят ескадрони.
На двайсет и четири… Всичко утихва…
Сам… И смъртта… И скърбят милиони.
Стълбата… Пак се катерят по нея
тези, които той ги предсказа.
Толкова дни буренясва Музеят…
Толкова дни на нескрита омраза!
Нявга… Душата ми… Как те обикна!
Бях като теб… И вървяхме с теб двама…
Стар съм сега… И не мога да свикна…
Толкова млад… Друг поет такъв няма.
Христо… Момчето наивно… И чисто!
Светло повярвал в онази идея.
Жив, ако беше сега… Бледи Христо,
щеше ли още да вярваш във нея?
Недялко Йорданов
.
