Владимир Перев. Снимка: БГНЕС
.
Владимир Перев, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия, уволнен заради пробългарските си прояви, пред Агенция „Фокус“
Водещ: Какво мислят българите в Северна Македония за предложението на Френското председателство? Наш гост е Владимир Перев – македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия и уволнен заради пробългарските си прояви. Г-н Перев, накратко от това, което изчетохме през деня и в предложението на Френското председателство, и в двустранния протокол между София и Скопие, разбрахме, че текстовете вас българите в Северна Македония ви няма. Французите ви наричат съвсем неучтиво малцинствени групи или общности. Вие как го възприемате?
Владимир Перев: Македонските българи изобщо не са съгласни с позицията, която е поета от френското предложение. И принципно тук се породи голямо недоволство за преди всичко обидния тон в това предложение, едно. Две, по начина, по който се говори в бъдеще време: „Ще бъде, Македония направи усилия“. Какво е това направи усилия? Това нищо не означава. И трето, там ние не функционираме въобще, направо ни няма. Това е нещо, което тук развълнува публично почти всички. Има и нещо друго, там има пропуски – не се говори за човешките права, не се говори за защита на правата на българите в Македония. Да оставим настрана, че говорят за малцинство и т.н., че в Македония този термин е абсолютно непознат. В Македония няма малцинства, в Македония има част от народи, които живеят на територията на Македония, и всички са държавотворни, даже и власите, и ромите, които нямат собствена държава, са държавотворен народ и са вписани в преамбюла на Конституцията на Македония. Това е нещо, което тук остава съмнение, че не е само въпрос около френското предложение и около екипа на президента Макрон. Тук става въпрос и за нещо друго, тук има някакво съучастие на български политици, на политици от правителството, и на министър-председателя, които по някакъв начин при работата около документа са били съгласни с текстовете му или мълчаливо са го приели за свой. Мисля, че това нещо в този момент в България няма да мине. Няма да мине нито това, което сега се предложи, и което аз малко тегово го погледнах, което е нещо като пътна карта какво трябва да се направи. И там нещата са неясни. Значи, първата работа е, че македонските българи трябва да бъдат вписани в Конституцията. Това е първото нещо. Но след това много малко се говори за историческото наследство на македонските българи, за репресираните по време на Титовия комунизъм в Македония, арестуваните, избитите, не се говори за човешки права и за най-обикновена реабилитация, пък нека да е едно вербално или писмено извинение. Нищо от това няма, всичко е оставено да се реши някак си, а сега хайде на юруш – дайте съгласие, защото не знаем, какво ще стане. Ами ние не знаем 100 години какво става с нас, македонските българи – оставени, загърбени, забравени от българската държава. Трябваше да дойде Румен Радев, трябва да отдадем признание и на Бойко Борисов, и на Екатерина Захариева, и на министър Теодора Генчовска, за да се отворят проблемите. Ние сме 100 години забравени, и сега веднага някой иска работата да се свършила бързо. Това е във вреда на българската кауза въобще и на българската държава. И не зная кой е този, който в България ще се съгласи да подпише такъв документ с такива обидни и антибългарски условия, поставени в него.
Водещ: Г-н Перев, на македонската политическа сцена някой иска ли да се постигне споразумение с България? Най-често в София чуваме позицията на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, знаем, че те не искат. Но партиите на властта, те какво искат?
Владимир Перев: Оставам с впечатлението, че партиите на властта мислят същото като опозицията. Ние вече не сме в тийнейджърка възраст македонката държава, ние сме държава вече 32 години след разпада на Югославия, промениха се всички партии – и социалисти, и комунисти, и ВМРО-овци, и фашисти, и нацисти, и демократи, и всички са срещу България.
Водещ: Защо?
Владимир Перев: Едните са по-агресивни, другите са по-мирни. Защо? Защото, ако се сдобрят и се подобрят отношенията с България, ако се отворят историческите въпроси с България, тогава всички фалшиви сърбомански тези и сръбски тези за съществуването на македонската нация ще паднат във водата. Как искате вие македонските научни историци, които са написали книги, да кажем по 1 м, когато ги сложите на полиците написал, всички са с вулгарен македонизъм и антибългарски шовинизъм, как очаквате вие те да се съгласят с това нещо? С отварянето на въпроса, че Гоце Делчев е българин? Как ще го приемат – това е невъзможно. Че те имат и потомци, вредили са децата си в политиката. Те се сменят, но всички са пропити от антибългаризъм, който е започнал още от Втората световна война. Затова са тези хули към България – българите са били фашисти, нацисти – е, не, сърбите им бяха по-добри. Но тези са вързани за Белград. Белград ги е финансирал, Белград ги е образовал, Белград ги е учил, Белград ги е изпращал в чуждестранни институции на специализация, там са формирали връзки, имат свои връзки с цяла Западна Европа. Не забравяйте, че Югославия 2 световни войни излиза като сила, която е близка до западния си свят. Имат си там свои лоби, което до ден-днешен го насърчават срещу България. И българската дипломация, аз разбирам позицията на българските дипломати – Българското външно министерство е една изключителна институция с много образовани хора, поне ония, които аз ги виждам и познавам, обаче те не могат да се справят, защото срещу тях по приятелска линия, по традиция са настроени всички дипломати, ако искате Франция, ако искате Германия, ако искате Дания, ако искате Холандия, ако искате Испания, всички са срещу тях. Да не говорим за Чехия, Словакия, Русия – всички са срещу България. Сега какво да ви кажа, някои казват, че Волтер е казал, сега да не се идентифицирам с Волтер, но Волтер е казал: „Това, че аз съм параноик, не означава, че никой не ме преследва“. И аз имам такова усещане, чрез което виждам, че всички са срещу нас, специално срещу македонските българи, но това не значи, че аз не съм прав. Невъзможно е в една страна, която се гордее със своята демокрация – мултиетническа, мултинационална, мултикултурна, всички да имат права, всички, които са се обадили да имат права, а ние българите – не. Знаете ли вие, че 5 000 души или 7 000 души в Македония са се определили като египтяни? И те имат права да бъдат египтяни. И това се уважава. И лидерът на тези хора е член на сегашната коалиция и партньор на Ковачевски, на сегашното правителство на СДСМ. Значи, за всички права има, само за българите няма. Това е най-сериозният въпрос, който всеки български политик трябва да си го постави за себе си – защо става това? Аз ви казвам според моето скромно мнение, не става дума тук за немощта на българската държава, или някакво немощ на дипломацията, става дума за една наследена от 100 години ситуация, която югославските учени, политици, политолози, философи и т.н. винаги са насочвали своите оръдия срещу България като най-голяма заплаха за целостта на югославенските пространства.
Водещ: Вие виждате ли някакво решение на тоя проблем, г-н Перев?
Владимир Перев: Преди два дни беше – вече знаете, митингът на ВМРО-ДПМНЕ, където лидерът Християн Мицкоски говори почти едни час. Присъстваха към 15 000 души. Нямаше някаква силна енергия между хората, имаше няколко групи, които викаха „Македония е вечна“, но я нямаше голямата енергия, която я имаше на митингите, когато се формираше македонската държава. Има два извода от речта на Християн Мицкоски, които искам да подчертая. Първо, той каза: „С българите ще разговарям само тогава, когато дойдат тук, паднат на колене и ме помолят за прошка за всички злини, които са направили по времето на фашизма“. И второ: „Докато аз съм лидер на ВМРО-ДПМНЕ – а той ще бъде още дълго време лидер, – никога няма да позволя българите да влязат в Македонската конституция“. От тези две изречения може да се синтезира цялата просръбска, проюгославска традиционна политика към България на всички югославски държави и постюгославски държави. Главният извод от митинга – митингът е направен и заради финансите, заради инфлацията, заради газа, заради нефта, заради бензина, заради стандарта преди всичко, но това е главната опора, на която се държат и управляващите, и опозицията. Никой, никой от правителствените структури на Ковачевски или от тия, които подписаха договора с Гърция, никой не стана да каже: „Чакайте, българите са наши съседи, ние трябва да седнем и да разговаряме. Не се говори с такъв тон!“. Това никой не го направи. Това е ясен индикатор какво става в държавата и какво може да се очаква от тази държава, ръководена без значение дали от левите или от десните структури.
Водещ: Не звучите много оптимистично.
Владимир Перев: Аз в този момент мисля, че ако се решава по някакъв начин въпроса за отношенията между София и Скопие и ако се решава в този момент по начин, който казва, че ние трябва да побързаме да вземем решение, защото това е последният влак и т.н., това ще бъде само във вреда на българските национални интереси. Ако в България някой смята, че не е важно в този момент да изчистим, кои са македонските българи и какви са били нашите възрожденци, нашите революционери, нашите генерали – Македония е дала жертви на бойното поле за българската кауза, Македония е дала учени, Македония е дала политици, съдии. Ако всичко това остане да им се даде на македонците наготово, на поднос да им се сервира като една незаслужена победа да кажем, да се представят за македонци по националност хора, които никога не са имали хабер от тая работа, тогава какво ще й остане на България? Ще й остане – това често го казват тук всички, ще им остане хан Аспарух и вероятно даже цар Борис и след това преминаваме на Георги Димитров. И толкова. Антон Югов, Тодор Живков – тези ще й останат на България като историческа и политическа традиция. Това е проблемът. Затова аз не звуча оптимистично, защото това, което следя от пресата, това, което чета, това, което слушам, не ми дава надежда, че в България има управленски структури, които искат да се разреши проблемът по подходящ и приемлив начин за българското общество. Лъжа е, че са включени българските изисквания във Френското предложение, няма такава работа. Там има общи приказки, които се отнасят за всякакви народности и по всякакви въпроси: дали ще се решава за русите, които живеят във Финландия, дали за чехите в Словакия или словаците в Чехия, това е нещо обобщено, което не дава нито на мен, нито на някой друг някаква сигурност, че нещата ще бъдат позитивно решени за българската кауза в Македония, но и в България. Ние влизаме в ситуация, в исторически период, много чувствителен. Ние за първи път виждаме, за първи път, откакто Радев стана президент, за първи път видяхме, че сме единни, имаме една история и че ни измъчват едни и същи проблеми, защото до тогава съдбата на македонските българи в самата Македония и въобще в Югославия, и в България беше приета като част от някакъв македоно-български-югославски фолклор. Не става дума дали ние сме репресирани – репресирани бяха нашите предци, баща ми беше репресиран, вуйчо ми лежа 13 години в затвора, осъден на 15 години. Не сме репресирани по този начин, но ние сме политически и обществено стигматизирани. Ние сме изключени от обществения и политическия живот. Да, движим се свободно по улиците, имаме свои приятели, с които сядаме, пием кафе, ракийка, говорим си, отиваме през уикендите на излети, женени сме, с деца, семейства, но ние сме обществено стигматизирани. Това е проблемът. И този проблем, колкото по-бързо го разбере българското общество, толкова по-добре ще бъде и за нас, но и за България въобще. Защото падне ли българското вето при една неясна и несъстоятелна позиция, каквато е в момента, тогава изискванията към българската държава и към българската история няма да спрат. Тогава ще изскочат много други проблеми, които ще породят усложнения в духовното развитие на българския народ и от двете страни на границата.
Водещ: Много ви благодаря за този анализ, г-н Перев, и за времето, което ни отделихте.
Владимир Перев: Благодаря, беше удоволствие за мен. Пожелавам ви успех и пожелавам поне част от това някой да чуе, види или прочете.
.
Интервю на Цоня Събчева
Източник: Агенция „Фокус“
.
