.
Стихове от Максим Велков
.
ПОЛЕТ СЛУЧАЕН
Толкова ли трудно е,
обичам да кажеш
бил съм
до сърцето твое
толкоз път
тоз калдъръм
до там все
с остри ръбове постлан е,
та душа, сърце, кървят
толкоз трудно ли е
усмивка да покажеш
гледайки очи ми
как сълзят
да погалиш
някак си душа ми
и нататък
пак да продължиш
този безразличен път.
Туй ще са крила
за душа ми
туй премигване встрани
този трепет
буря ще е в сърце ми
и ще го пълни с вятър
мечти да летят!
Толкоз трудно ли сега е
някак с усмивка
мечта да подновиш,
да положиш
пак в душа ми
тоз порив случаен
тоз полет без любов!
ЕХ, ТАКА
Не разбирам
самотата на нощта
цяла с мечти покрита
не разбирам
гмежът на деня
от пустота протрит
Не разбирам
пустота запълнена
на сърце от барабан
не разбирам
тоз букет от самота
там сред цъфнали
лехи от сърца
недокоснат
от мечти на душа
към нощ тръгвам
да придърпам пак
самотата на тълпа
таз нощна
топла
на душа завивка,
омекотена
с пустота на барабан.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Максим Велков е роден през 1955 г. в Габрово. Завършил е гимназия и „Организация и управление на производството в транспортната промишленост“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (сега Университет за национално и световно стопанство) – София. Има няколко специализации по сигурност в рамките на трудовия си стаж в държавната администрация. Понастоящем е пенсионер. Живее в София. Има издадени две стихосбирки – „Юнашко време“ (2019, изд. ИВРАЙ) и „Стъпки по сърцето“ (2021, изд. ИВРАЙ), както и участие в алманаха „Събудени за обич“. Поддържа личен блог maxim0411.blog.bg и творческа ФБ страница.
.
