Американски сенатори

Аз не исках. Ама честно, никак не очаквах това, което се случи. Всичко започна с приготовление за сватба. Може би има смисъл да се напише изследване за приготовленията за сватба през вековете.

Доколкото си представям, през палеолита приготовлението се е свеждало до каквото жената е можела да направи в краткия момент между секундата, в която нейния избраник е разбирал, че иска точно нея, и завличането й за косата, под завистливите погледи на съплеменничките, в най-отдалечения и тъмен ъгъл на пещерата.

През годините сватбената церемония се е удължавала и развивала в съответствие с развитието на културата, увеличаването на свободното време и намаляването на количеството на пещерните мечки, които разбираемо са съкращавали времето за сватбени церемонии в далечното минало.

Моят дядо се е оженил за баба, като са отишли да се регистрират в районния съвет, а после я е отвел на кино, с което съвместил в едно сватбеното парти  и медения месец. Баба и дядо живееха щастливо заедно близо седемдесет години, но така и не можеха да си спомнят заглавието на филма, който са гледали тогава.

Майка и татко са го направили по-завързано и, вместо на кино, са поканили неколцина приятели на трапеза у дома.

Ние с брат ми се оженихме в системата на РСВ. За тези, които не знаят, това се превежда като „Ресторанти и Спални Вагони“. Баща ми, който ни организираше ресторантите, като дългогодишен служител на Железниците, не би го направил никъде другаде – и брат ми се обрече на кака за вечни времена в ресторанта на Централна гара – София, а пък аз се врекох на моята по-добра половинка в ресторанта на Главното управление на Железниците. Гостите бяха повечко и имаше снимки, и даже, ако не греша – видео.

Днес в Съединените щати голямата ми щерка се опитва да съвмести традициите на моето семейство с филма на Холивуд „Бащата на булката“, с който бъдещите булки, тя и сестра й, израснаха.

Приготовленията са невероятно сложни и се доближават по трудност в организацията до опит на международната дипломация да организира Путин, Зеленски и Байдън за игра на прескочи кобила, която да се проведе в София, на площад „Народно събрание“ по време на общ митинг на партия „Възраждане“ и София прайд! Трудността на тези приготовления ми помага да оценя щастието да се родиш мъж, който от самият си пол е извинен за неспособността си да разбере изключителната важност на всяко цвете, поздравителна картичка, подаръче, дрешка, обувчица и т.н. Никога мъжът няма да постигне разбирането за важността на неща като цветова тема на сватбата или карта на масите. Трагедиите около точното време на постилане на килима, по който ще минат младоженците, не засягат мъжките сърца.

За да не се чувствам изолиран, жените ми поставиха една мъжка, според тях, задача. Аз трябваше да осигуря присъствието на сватбата на най-близките роднини и едно приятелско семейство от България.

За съжаление, моето ангажиране с тази дейност доведе до непредвидими последствия за милиони невинни българи, за което дълбоко се разкайвам и ви моля за извинение. Нека да ви обясня и да се оставя на съда на вашата съвест.

Всичко започна с това, че половината от поканените българи бяха с изтекли, не подновени визи. То е разбираемо. Истерията на емиграционната вълна от деветдесетте, която ни доведе със съпругата ми в Америка, отдавна вече е отминала и американската виза не се смята в България за нещо особено, което трябва да поддържаш. Винаги можеш да подадеш отново. То си е така, но кой можеше да предвиди, че щерка ми ще се зажени баш след Ковид и по същото време, по което руснаците ще решат за пореден път да поразтърсят заспалия бюргер с непредсказуемите си действия. То Пушкин честно всички предупреди, че е безсмислено да се опитват да разберат Русия, но те не престават да се ужасяват и учудват.

Нашите хора си подават документи по надлежния ред в американското посолство в София, плащат си таксата и получават отговор, подобен на записа на автоматичната телефонна система на авиокомпания по ковидно време: „Вашето обаждане е много важно за нас. Останете на линия и ние ще ви отговорим в най-скоро време.“ Компютърната система на посолството ги насочва да си направят час за интервю, но никакви отворени дати и часове не се предлагат. Отговорът на служители на посолството е: „Проверявайте всеки ден и може някоя дата да се отвори!“. Когато близките ни започват да проверяват всеки ден, системата започна да ги изхвърля от съображения за безопасност, тъй като прекалено много отваряли страниците на посолството и кой знае дали не са руски хакери.

Ситуацията може да се нарече класическа за американската бюрокрация и в подробности е описана в гениалната книга „Параграф 22“. Ако знаехме на кого да дадем рушвет, то бихме решили проблема по български и бихме избегнали всички тези непредвидими последствия, подобно на това, как пътешественик в миналото без да иска убива пеперуда и това довежда до атомна война в неговото време, посредством верижна реакция.

Пълен с решимост да изпълня поне тази малка задача по сватбената организацията, след напомняне за това как подобна ситуация тук, в Щатите, бе разрешена от едни приятели в миналото, аз реших да пиша на сенатора републиканец от щата Индиана, Тод Йънг. Честно казано, аз не очаквах нищо особено. И след двайсет години в Америка пак си оставам българин, за който уважението към личността на овластения е право пропорционално на недостъпността на въпросния овластен. Тук става въпрос за сенатор на федерално ниво и българският ми мозък не можеше да си представи как и защо един такъв човек, толкова близо до държавната хранилка и всичките свързани с това далавери, би си правил труда даже да отвари писмото ми.

Представете си моето учудване, когато само след два дена получих не писмо, а телефонно обаждане от секретариата по контакти с избирателите на сенатор Йънг. Служителката Мади беше изключително мила и подробно ме разпита за цялата ситуация. Тя ми обеща, че от секретариата на сенатора ще се обадят в американското посолство в България да изяснят случая и ще ме държат в течение за развитието на нещата. Даже и това невероятно събитие не успя да поколебае българския ми песимизъм. „Ще се обадят! Вятър и мъгла! Обещания разни. Само искат да си запишат някаква дейност, за да си оправдаят заплатите!“

Мади, обаче, е човек, който преследва задачите с настървението на хрътката на Петър Първи, за която е известно, че можела да гони едновременно два заека, бягащи в различни посоки. След един ден получих съобщение, че секретариатът се е свързал с посолството. До края на същия ден упоменатите от мен хора получиха обаждания по телефона от американското посолство в София. Обажданията изразявали учудването „Кой по дяволите е тоя Виктор Хинов?“ и подкана за нашите близки „веднага“ да си отворят компютрите и да си назначат удобна дата за интервю. Като по чудо имало куп свободни дати в компютърната система в този момент, които изчезнали веднага след като нашите хора отбелязали желанията си.

Но Мади не спря дотам. Тя искаше да е сигурна, че нещата са доведени до край и в съответствие със закона. Може би благодарение на това, а най-вероятно поради липсата на всякакви други пречки, нашите близки си получиха визите и сега ги чакаме да ни дойдат за сватбата.

Дъщерята е щастлива, жената доволна, даже и тъщата ме погледна с одобрение.

За нещастие, историята не е холивудска, а българска и българските истории не понасят щастлив край. В дните след интервюто, посланичката на САЩ в България, Херо Мустафа, бе сменена, правителството падна и страната ни изпадна в политическа криза. Страхувам се, че Мади продължава да действа и да оправя проблем след проблем, не разбирайки, че българският живот е построен на строг баланс от неразрешими вечни проблеми.

Защо ми трябваше да убивам тази пеперуда…

Виктор Хинов

.