Божията ръка

.

Разказ от Красимир Бачков

.

Докато чакаше асансьорът да дойде, Слави сваляше багажа от колата и го трупаше на камара. Когато металната врата на лифта се отвори, отвътре излезе бай Георги, най-големият зевзек в квартала. Той видя струпания багаж и смигна на Слави:

– Уж жена ти безработна, а всяко лято ходите на почивка по две седмици! Как ги правиш тез работи Славчо, не знам!

Слави се усмихна и разпери длан:

– Божията ръка ни помага!

– Е, па на мен що не помага? – опули очи старият зевзек.

– Да те пази Господ, да не стигаш дотам! Като прибера багажа ще сляза, да пием по бира и да ти разкажа!

Той качи чантите и куфарите в асансьора и ги пренесе в апартамента си. След това се спусна долу и влезе в магазинчето до входа, където бай Георги бе седнал на една празна каса от бира.

– Дай две студени бири! – нареди на продавача Слави и след като ги взе, приседна и той върху един кашон.
Двамата мъже отпиха, бай Георги обърса уста с опакото на дланта си и рече:

– Ха кажи сега, що за фокуси правиш, та винаги лятото водиш на почивка семейството си!

Слави завъртя бутилката бира из ръцете си и започна:

– Не само ходим на море всяко лято по десет дни, но е и абсолютно безплатно! Приятелят, който ни посреща, ни храни и пои без пари!

– Бре, бре! – смигна тарикатски бай Георги. – Че той, тоз твоят приятел, от брат по-драг, бе!

– По-драг е! – съгласи се Слави. – Обаче ми стана такъв преди седем години! Ти знаеш, че щом имам време, ходя за риба! Я на язовир, я на морето или на някоя река. Опъвам палатката и два-три дни си почивам прекрасно! И да не хвана много риба, няма проблем! Важно е да сваля стреса от работата и големия град. Та, в края на пролетта преди седем години грабнах „Лисичанката“, надувната ми гумена лодка, и запраших към Болата. В началото на май водата в залива се стопля и става дори за къпане. Имам три каяджийски мрежи, които хвърлям малко на север от нос Калиакра. Освен попчета, съм хващал с тях чига и есетра, морска пъстърва и други сладководни риби. Идват от делтата на Дунав чак до Калиакра. Изобщо, там се лови най-много риба! Опънах палатката, надух лодката, взех мрежите и влязох на около триста метра навътре в морето. Пуснах ги на дъното, както му е ред, и започнах да ловя с въдицата. За по-малко от час напълних една кофа лихмуси. И понеже няма къде да ги съхранявам, излязох, изчистих ги и започнах да ги пържа в газовия котлон. По-вкусно от прясно опържената риба, нищо друго не мирише! По това време е рано за плаж и обикновено заливът е пуст. Наблизо се виждаше една скъпа „Тойота“ и двама души ходеха по кея. По едно време към мен се приближи мъж на средна възраст и помоли за малко риба. Жена му била бременна и щом й замирисало, й се прияло. Чакали от петнадесет години дете, затова сега, когато най-после им излязъл късметът, гледал да й угажда за всичко. Напълних му една чиния с риба и му я дадох. Той вади пари да ми я плаща, представи си! Личи, че е градски човек! Казах му, че ако не си прибере парите, няма да му дам рибата, и се разбрахме. Двамата се разхождаха чак до вечерта. На другия ден сутринта влязох с лодката да вадя мрежите. Закачих единия край и го издърпах. Гледам, бая риба се бе хванала. И тъкмо ще почвам да събирам мрежите в лодката, нещо ми привлече вниманието встрани. Първо ми се стори, че корморан е кацнал във водата, но като се вгледах, видях човешка глава. Беше мъжка глава с посиняло лице и изцъклени очи. Извиках, но не получих никакъв отговор. Приближих се до него и гледам, че с едната ръка е стиснал празна пластмасова туба и конвулсивно гребе във водата с другата. Явно беше на края на силите си, защото нито ме погледна, нито отговори на въпросите ми. Протегнах се и го хванах да го вдигна на лодката, но беше много тежък. Хванах го за свободната ръка и му сключих пръстите около въжето по борда на лодката. Започнах да греба бавно към залива. Трябваше ми цял час, за да го извлека до пясъка. И добре, че пак бяха дошли мъжът с бременната жена, та ми помогнаха да го извадим. Като опитах да го изтегля от водата, не мога да му разтворя пръстите около въжето. Стиснал човекът и не пуска. Хеле, с мъжа двамата успяхме да го извлачим на сухия пясък. Взех от палатката бутилка с ракия и му сипахме в устата, после го разтрихме навсякъде. Беше се схванал почти като мъртвец, но лека-полека взе да идва на себе си. По едно време се задави с ракията, надигна се и ме изгледа вече като жив човек.

– Вальо къде е? – огледа се встрани.

– Не знам! – отвръщам. – Там, където те намерих, друг човек нямаше!

Човекът се изви на една страна и зарида без сълзи. Като се постопли от ракията и слънцето, започна да разказва. Били с ортака му за риба предния ден. Попаднали на калкан и напълнили лодката догоре. Никога в живота си толкова калкан не били хващали. И, когато вече решили да се прибират, излязъл шквал*. За секунди обърнал лодката и единственото, което успял да хване, била тубата за вода. Били доста навътре в морето. Започнал да плува към брега, но водата по това време е някъде към осем градуса. Има и различни течения, които те влачат настрани. Плувал той, почивал си на гръб, но брегът така и не се виждал. Каза, че не си спомнял нищо, освен как една Божия ръка се протегнала към него и го хванала. После се намерил на брега.

– Ето я ръката! – смея се аз. – Вярно, не е Божия, но ми върши добра работа!

И представи си, бай Георги, тоя останал без сили рибар, едва се надигна, хвана ми ръката и започна да я целува! Вечерта, когато съвсем дойде на себе си, ни разказа всичко. Той и ортакът му били от Несебър, но дошли преди няколко дни да сменят мотора на лодката в Каварна. Като били готови, решили да я пробват до нос Калиакра, където чули, че вадят доста риба. Там ги и застигнал шквалът и станала белята. Вече се бяхме обадили на 112 и, когато дойдоха от полицията и една линейка, рибарят бе се даврандисал. Така се запознах с Данчо. За тях писаха по вестниците и дори по новините съобщиха за произшествието. Вальо, ортакът му и лодката бяха потънали, но Данчо оцеля. Още тогава, той обеща всяко лято да ме приема на гости със семейството му, без да плащам и стотинка за това. Първото лято ходихме, но второто ми беше неудобно и познай какво стана! В началото на септември Данчо дойде в нашия град с един микробус и, докато не се качихме с него, не си тръгна.

– Аз обет съм дал пред Бога! – вика. – Може да си ми спасил живота, но няма да ме караш да си плюя на думата! Като съм казал, че всяко лято десет дни ще ми гостувате, значи тъй ще е!

Така я караме почивката, бай Георги! – завърши Слави, допи си бирата и пусна празното шише в касата.

Продавачът се размърда зад щанда:

– Докато разказваше, ако щеш вярвай, ми настръхнаха космите! Голям късмет е изкарал тоя рибар, наистина!

– Голям късмет изкарал и голям човек срещнал, да му помогне! – важно заключи бай Георги и нареди: – Дай още две бири за моя сметка, момче! Хайде, нека са три! Една и за теб да има!

Продавачът го изгледа недоверчиво, но когато старецът се смръщи, той побърза да изпълни нареждането. Все пак не пропусна да отбележи:

– Вече девета година съм тук и не съм видял досега да почерпиш никого! К’во те прихванаха добрините, бай Георги?

Старецът отпи направо от бутилката, облиза се и каза:

– Както злото е заразно, тъй и доброто! Един човек да стори добро и друг прави като него! Само тоз е начинът да се опазим от лошото край нас! Че то, както е тръгнало, депутати, министри и всякакви боклуци да крадат, влачат и разсипват, хората също им подражават! А не бива тъй, не бива! С лошо доникъде няма да стигнем, но доброто ще ни изкара от батака! Анадъмно**?

– Анадък***! – отвърна продавачът и започна да обслужва влезлия току-що клиент.

Слави стана да си ходи. Бай Георги му подаде ръка:

– Дай да я стисна тази Божия ръка, че може и на мен да помогне! Мъчи ме един камък три милиметра в бъбрека и боли пущината, та се не трае! Записах се за операция, но чак след осем месеца ми е редът! Дотогава как ще оцелея, не знам!

Двамата си стиснаха ръцете, а Слави заръча:

– Ще пиеш много бира и може да се оправиш и без операция!

– Знам, Славчо, знам! Аз само кога ще свърши светът не знам…!

После всеки тръгна по своята работа и денят започна бавно да преваля. Хората ходеха като мравки, трудеха се, биеха се и трупаха също като мравки, за да могат, за един миг поне, да се порадват като човеци…

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Шквал (на англ.: squall) – силен, внезапен порив на вятъра, опасен за плавателните съдове и летателните апарати.
** Анадъмно? (тур.) – Разбра ли?
*** Анадък (тур.) – Разбрах.

.