.
2021-2022 учебна година приключи,
пред нас е лятото и мисълта за следващата 35-та юбилейна година
на БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон
.
В края на юни 2022 г. училището ни се смълча.
Надникнете заедно с нас в спомена от последните ни дни за тази учебна година.
.
НЕДЕЛНА ПРЕДУЧИЛИЩНА ГРУПА „АЗБУКАРЧЕ“
Последният звънец удари и за най-малките ученици в нашето училище, децата от неделните предучилищни групи „Азбукарче“.
Всяка група проведе един последен час по… игри и забавления (напълно заслужен), след което се присъединиха родители и гости, за да чуят празничната програма, подготвена от децата с много любов.
Прозвучаха едни от най-обичаните стихотворение и песни: „Аз съм българче“, „Родна стряха“, „Родна реч“, „Кирил и Методий“, „Обични букви“, „Високи сини планини“, песни за азбуката… Прекрасно и мило тържество, което развълнува всички и ни върна там, под родната стряха на бялата, спретната къщурка, при небето от коприна, при високите планини и златните равнини… Там, където родната реч звучи навред, омайна и сладка…
Разделихме се с погача и шарена сол, с прегръдки и много цветя, с думи на благодарност и обич, с пожелания за едно весело лято, за което да си разказваме при новите ни срещи наесен.
Очакваме Ви отново, наши малки приятели! С любов!
Невяна Анастасова
.
След най-малките ни чуруликащи предучилищници иде ред на
„ГОЛЯМОТО УЧИЛИЩЕ” с учениците от 1 до 12 клас
.
Изпращаме нашите първолаци пораснали, овладели след английската още една Азбука – родната, а и Четенето вече не ги плаши – могат го!
Като в броеничка се редят класовете един след друг, стълбици на умението, които водят нагоре по пътя на Знанието. Вижте усмивките им и гордостта от постигнатото. Първи, втори, трети, четвърти, пети, шести… и ето го седмият клас! Напуска прогимназията, разделя се с госпожите Мечева и Александрова и поглежда към новата си учителка в гимназиалния курс – г-жа Момчева. Прегръщаме ги за последно.
Заедно с осми клас се сбогуваме с учението по България, за да се отправим към Слънцето, Черното море и Балкана, за които милеем от година.
Снежина Мечева
Разгледайте албума ни и споделете нашата радост:
„Свърши се таз година, ура, ура, ура!”
.
Със сериозна стъпка възпитаниците ни преминаха и през следващите 9,10, 11 клас, а най-упоритите успяха до края – 12-тия бленуван клас.
Беше толкова вълнуващо, радостно, но и малко тъжно, когато се сбогувахме с нашите абитуриенти. Ще го почувствате от есето на техния класен ръководител – г-жа Здравка Владова-Момчева.
ПОСЛЕДЕН И ПРЪВ НЕУЧЕБЕН ЧАС ПО БЪЛГАРИЯ
Има дни, в които един край и едно начало се преплитат. Наричам ги щастливи, защото са рядкост и бележат тънката граница между детството и пътищата след него.
Такъв уникален ден настъпи и за нашите дванайсетокласници от БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон, на 17 юни 2022 година. Дата за посрещане и изпращане с български хляб, благословия, цветя и подаръци, както си му е редът в голямото световно безредие, което ни заобикаля. Бяхме поканени от посланик Марин Райков на церемония по връчване на удостоверенията на абитуриентите ни в залите на Българското посолство. Пристъпихме на своя земя, поздравявахме се на нашия език, вълнувахме се на български. Много е трудно да се опише такава емоция. Оценяваме я, когато поживеем извън Родината и когато я усетим като шанс да бъдем единни. В името на децата си и заради самите себе си. Затова и нашите зрелостници ще запомнят този щастлив ден завинаги. Тогава приключи училищното им детство и всеки от тях тръгна към своето лично избрано начало от дома, в който цели дванадесет години обитаваха като възпитаници на БУ „Иван Станчов“ и от който поеха към света като уверени млади българи.
Когато ги видях, красиви и усмихнати, заредени с надежди и очакване, озарени от обич и вълнения, изпитах радостна тъга. Такова е чувството при отлитането на порасналите деца, което винаги остава в сърцата на техните учители. Искаме да ги пуснем и не съвсем. А трябва. Ние, учителите, сме само част от техния живот, а те ни осмислят чрез истините, на които са ни научили. Извън пределите на България тази връзка е още по-силна, защото за нас, потопените в разноезичието, спасителен може да бъде само гласът на своите. Това ни припомни г-жа Снежина Мечева в своето слово, с което откри събитието и се обърна към „нашите българчета на чужда земя“ . Сред изкушението да се претопиш в общия световен език, деветдесет и девет процента от нашите зрелостници преминаха целия курс на обучение от първи до дванайсети клас и избраха да бъдат първо българи, а след това граждани на света.
Настъпи моментът да „преговорим“ наученото от нас, възрастните, учителите и родителите, чрез думите на нашите деца. В „последния неучебен час“, цитирах техните послания, за да се превърнат в посоки, които да продължим. Вълнуващо беше това споделяне на гледните точки. Мислите на нашите ученици прозвучаха с респектираща зрялост пред присъстващите, запечатани завинаги в техните писмени работи през изтеклата година: „Можеш да избягаш от България, но България никога няма да избяга от теб“, напомни Ева Костадинова. „Тези два елемента – езикът и писмеността ни – съставят нашето най-трайно духовно Отечество“, добави Теодор Геров. „Иван Вазов е възпитател на своя народ“, каза Емма Мичева. „Войната е грозна дума“, констатира Даниел Петков. „Смело напред и обичай! И ще спечелиш борбата!“, окуражи ни Никол Цветанова. „Трябва да живеем с чест“, обобщи Георги Тилев. „Няма да се уморя да мечтая“, настоя Виктор Шуманов. „Аз просто искам да бъда щастлива“, заключи Яна Михайлова.
Този пъстър калейдоскоп от емоции и надежди за бъдещето преля в обръщението на посланик Марин Райков, към нашите зрелостници: „Това, което искате да постигнете, е неизбежно да го постигнете, ако вложите упорство и ако не забравите откъде сте и кои сте“. Той сподели интересна история със свой близък. Работейки за престижна компания, му се наложило да отговори на въпроса дали е успял да се „еманципира от народността си“? „Не и нямам намерение“, отговорил неговият познат. Още един пример за защитена идентичност, който ни научи, че е жизнено важно да отстояваме себе си, за да печелим уважението на другите.
Пред душите ни се разтвори и друга истина, която сподели с нас отец Добромир Димитров, преди да благослови зрелостниците: „Най-важното е да бъдете хора, защото доброто е персонално и личностно, а ние сме джуджета, стъпили на раменете на великани“. Той се обърна към зрелостниците с пожеланието също да бъдат великани, на чиито рамене да стъпят други, за да получат шанс да гледат още по-отвисоко. Преживявахме ден за равносметка, когато Ева Костадинова спонтанно сподели своята някогашна първа емоция, след като е започнала да посещава Българското училище. „Мамо – извикала тя, – аз вече мога да чета и пиша на български“! Само онези, които са усетили опасността от прекъсването на корена извън Родината, могат истински да разберат значението на това първо детско изказване. То изразява всичко – и истината, че изкореняването на българската идентичност може и трябва да бъде предотвратено, и удовлетворението, че в големия свят е спасено още едно българско дете, което може да чете и пише на родния си език. Тази важност на приемствеността в насаждането на идентичност, прозвуча и в развълнуваното обръщение на г-жа Невяна Анастасова, първата учителка, повела за ръка някогашните най-малки наши ученици в предучилищната ни група „Азбукарче”, а сега – абитуриенти. Беше поздрав за постоянството им, за последователността, за неотказването да останат българи. „Бъдете заедно – добави и господин Красимир Костадинов, бащата на Ева, – само тогава ще имаме шанс да успяваме като народ!“.
Колко много научихме в този последен и пръв неучебен час по България, макар и на километри от нейната територия. Получи се за отличен, понеже се оказа, че всички сме внимавали в житейските си изпити, които ни доведоха дотук – в нашия дом извън Родината, Българското посолство в Лондон. Бяхме заедно заради училището, църквата и семейството, и пожелахме на добър час на децата си с много любов и уважение към техните постижения. В небето полетяха бели балони, на които абитуриентите ни написаха своите желания за бъдещето. На български език. И докато гледахме техния полет, разбрахме, че сме се справили, защото не се поколебахме да стъпим върху раменете на своите великани. И защото имаме силни рамене, върху които да стъпят идващите след нас. За да видят света отвисоко и да изберат най-доброто за себе си като българи!
.
Здравка Владова-Момчева
Откъс от нашия празник:
.
Толкова – за изминатото. Пред нас е Бъдещето! Зависи от всички ни.
Снежина Мечева,
директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон, Великобритания
.
