Откази за БГ гражданство. Случаят Драган Темелков

.

Към Еврочикаго се обърна още наш сънародник, кандидатствал за БГ гражданство на основание български произход и останал дълбоко огорчен. (Публикация за предишен подобен случай, която е от май т.г., може да се види тук. Други публикации със същия характер, които са от 2019 г. – вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук.) Той е от гр. Кавадарци, РС Македония, и се казва Драган Темелков.

Г-н Темелков е документите си в Министерство на правосъдието на Р България на 5 октомври 2018 г. По неговите думи, когато е направил това, му е било казано от служителя на гишето, че всички изискуеми документи са налични и редовни, поради което за 23.05.2019 г. (почти седем месеца след подаване на документите) му е била насрочена дата за интервю. Той се е явил на интервюто на посочената дата и е отговорил на всички зададени му въпроси. През февруари 2020 г. (15 месеца след подаване на молбата и документите и почти 9 месеца след интервюто), в сайта на Дирекция „Българско гражданство“, където се следи онлайн статуса на преписката, е било посочено, че трябва да предостави нови документи, с които да докаже български си произход. На 09.03.2020 г. той е представил в Деловодството на Дирекция „Българско гражданство“ поисканите нови документи, въпреки че според него това е било ненужно и граничещо със злоупотреба на служебно положение.

След това, над две години, не е имало нямаше никакво развитие по неговата преписка – пише Драган Темелков. Или поне не е било отбелязано такова в сайта на министерството за проверка на онлайн статуса. Чакането е приключило на 27 април тази т.г., когато се е оказало, че няма шансове за положителен отговор. 

На 8 юни т.г. той е изпратил Обръщение до Министерство на правосъдието на Р България, с копие до президента на Р България, Министерски съвет и Комисията по политиките за българите извън страната в Народното събрание, придружено с факсимилета от документи. 

В Обръщението си до институциите, изпратено на 8 юни, г-н Темелков пише: 

„Наясно съм, че не разполагам с документ на дядо ми, издаден от административните органи на Царство България, който сега да предоставя в Дирекция „Българско гражданство“ и с него по „безспорен“ начин да докажа, че съм етнически българин, а не мексиканец, китаец или може би викинг. Но нима някаква хартийка правят дядо ми, баба ми, баща ми, майка ми или мен българи? Колко от тези служители, които са разглеждали преписката ми и решавали по нея като коне с капаци, могат да покажат автентичен документ за предците си, издаден преди 100 г.? И на този въпрос няма нужда да ми бъде отговорено. И той е риторичен.

Наясно съм, че тази глупотевина в онлайн статуса ми е свързана с поправката на Закона за българското гражданство (ЗБГ) от 2020 г. и по-точно с промяната на чл. 15, ал. 2, която променя реда за доказване на български произход. Но юридическата логика е, че тази промяна може да се отнася само за новоприети Молби и не може да има ретроактивно действие. Ако приемем за нормална и правилна тази логика, която сега се прилага за моята преписка, а и не само за моята, то тогава, ако всеки месец има промяна на ЗБГ, ще трябва и всеки месец да внасям нови документи. Което е нонсенс. […]

Затова настоявам преписката ми да бъде преразгледана от Съвета по гражданството по реда и условията на ЗБГ, преди промяната му на чл. 15, ал. 2, която мен и още хиляди като мен, не би трябвало да касае.“

Г-н Темелков пише до нашето издание, че вече няма никаква надежда, че българските институции ще предприемат нещо положително по неговия случай. Но, че иска поне да се даде „публичност на безобразията, които правят нихилистите в Дирекция „Българско гражданство“. Той пише също, че никоя от институциите, към които се е обърнал, не е благоволила да му отговори. Според него, всички се опитват да прикрият проблема.

А проблем, който касае далеч не само Драган Темелков, наистина има. И той е свързан не само с реоактивното прилагане на законови текстове, което не би трябвало да се извършва. А и защото на всички е известно, че има македонските българи, които, поради дългогодишната антибългарска политика на Кралство Югославия, СФР Югославия и после в Р Македония (сега РС Македония), не са в състояние да докажат документално връзката си с възходящ българин. Защото там всичко българско систематично е било заличавано и преиначавано десетилетия наред. Но на практика се оказва, че в самата България няма кой да помисли за това. 

За самата България се оказва, че тези македонски българи не са българи и предците им не са българи. Като при всички промени в законодателството в тази сфера този общ, генерален проблем не е решен. И нещата така си вървят, и преписки продължават да се бавят, и чиновници, решаващи дали да кажат да или не на една преписка, прилагат ретроактивно действие на ЗБГ и не изглежда да има значение, че така може да наранят чувствата на кандидатствали за БГ гражданство сънародници, родени зад граница. Решенията не могат да се обжалват по съдебен ред, например на основание ретроактивно прилагане на един закон. А най-важното е, че философията и на сегашния Закон за българското гражданство не е предвидила решаването на този важен проблем. Заради който се случва неведнъж македонски граждани, съхранили българското си самосъзнание, да не се признават за българи в България. Особено ако те не са някакви македонски политици или техни роднини, протестиращи яростно срещу „бугаризацията“ на РС Македония, които някак си са се сдобили с БГ гражданство, а хора без особени връзки и влияние. И това е още един парадокс.

Важно е кандидатстващите за БГ гражданство да имат и да могат да представят документ, че предците им са били българи. Друго не е важно. Нищо че са родени в страна (бивша бановина, бивша съюзна република), в която, при всички политически промени на държавните формирования, на които е принадлежала, преди да стане отделна държава, толкова дълго време да си българин е било и все още продължава да бъде като вид присъда. Кой в такава страна би пазил или най-малко поддържал достъпни архиви за българската етническа принадлежност на предците на днешни македонски граждани като Драган Темелков и хиляди други като него? Кой би пазил и издавал на нуждаещите се копия от писмени, документални доказателства за това, че част от един народ е била превърната в друга, напълно отделна, „нямаща нищо общо“ с него?

Днешните македонци са отделен народ от панти века, нали така, както смятат оттатък Вардара. Какво пречи и поданиците на Османската империя във Вардарска Македония отпреди някакъв си век и нещо, на поданиците на кралство Югославия във Вардарска бановина, на гражданите на Титова Югославия, на гражданите на Р Македония, които не са албанци, турци, роми и пр., да са само и единствено македонци? (Е, във Вардарска бановина не са били македонци, а „южни сърби“, но който ти го гледа това?) И като те са такива, какви да са техните наследници? Ами само и единствено македонци, и оттатък, и отсам…

Следва целият текст на обръщението до Драган Темелков към български институции, което, както и факсимилета от документи, ни бяха изпратени.

.

ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

Копие до:
ПРЕЗИДЕНТА НА Р БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ
ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ ИЗВЪН СТРАНАТА

ОБРЪЩЕНИЕ

от ДРАГАН ТЕМЕЛКОВ,

роден на 15.05.1965 г.

в гр. Кавадарци, Р. С. Македония

Уважаеми,

На 05.10.2018 г. в Министерство на правосъдието, Дирекция  „Българско гражданство“, подадох Молба и всички необходими към тази дата документи за придобиване на българско гражданство въз основа на български произход.

Документите ми са приети с вх. № 15178/2018. Когато, от служителя на гишето, бяха приети документите, беше ми обяснено, че всички изискуеми документи са налични и редовни, поради което за 23.05.2019 г. (почти седем месеца след подаване на документите) ми бе насрочена дата за интервю за придобиване на българско гражданство.

На въпросната дата се явих на интервюто. Отговорих на всички зададени въпроси. По време на интервюто стана ясно, че българския ми произход доказвам с:

• Удостоверение за български произход № 11822010020180605, (издадено от Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), която по това време е единствената компетентна по закон държавна институция за установяване и доказване на български произход на хората от чужбина);
• Удостоверение за български произход № 813/2018 г., издадено от „Македонско-Българско приятелство-МБП Скопие“, регистрирано в гр. Скопие, Р. Македония, което е организация на българи живеещи извън Р. България, тогава съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2, от Закона за българите, живеещи извън Р. България;
• Извлечение от Регистъра на актовете за раждане на Драган Темелков, изд. от ГРАО – Кавадарци, Министерство на правосъдието на Р. Македония;
• Извлечение от Регистъра на актовете за раждане на баща ми Янко Темелков, изд. от ГРАО – Кавадарци, Министерство на правосъдието на Р. Македония;
• Извлечение от Регистъра на актовете за раждане на дядо ми Гаврило (Гане) Темелков, изд. от ГРАО – Кавадарци, Министерство на правосъдието на Р. Македония, който е етнически българин, роден е на 09.01.1901 г. в с. Горна Бошава, което е българско населено място в Тиквешка кааза на Османската империя. Бил е поданик на Царство България в периода 1914-1918 г. и 1941-1944 г. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г., Бошево Горно и Бошево Долно имат 625 жители, всички българи християни.

През февруари 2020 г. (което е 15 месеца след подаване на Молбата и документите и почти 9 месеца след интервюто), в сайта на Дирекция „Българско гражданство“, където се следи онлайн статуса на преписката, бе посочено, че трябва да предоставя нови документи, с които да докажа български ми произход. На 09.03.2020 г. в Деловодството на Дирекция „Българско гражданство“ предоставих поисканите нови документи, въпреки че според скромното ми мнение на лаик това бе абсолютно ненужно и граничещо със злоупотреба на служебно положение от страна на служителите в Дирекция „Българско гражданство“.

Повече от 2 г. нямаше никакво развитие по преписката. Или поне не бе отбелязано в сайта за проверка на онлайн статуса. Чакането приключи на 27 април тази година. Учудващо за мен, а и за всеки нормален и разумен индивид, вместо да бъде посочено, че съм одобрен от Съвета по гражданството за положително становище по преписката, в сайта на Дирекция „Българско гражданство“ срещу входящия ми номер пише:

         „Преписката е нередовна. Необходимо е представяне на допълнителни документи В срок до 27.06.2022 г. следва да представите официални документи, издадени от български или чуждестранни органи, с които да удостоверите, че имате родствена връзка с поне едно лице Ваш възходящ до трета степен включително, което е от български произход. Документите трябва да съдържат информация за имената на възходящия и родствената Ви връзка с него. При непредставяне на документите в срок, преписката Ви ще бъде разгледана на заседание на Съвета по гражданството с мнение молбата да не бъде уважена.“  

Тази изключителна небивалица, написана явно от некомпетентен служител или тотален юридически инвалид, ми навява някои мисли:

1. Дали въпросната дирекция или Съветът по гражданството считат предоставените от мен официални документи, издадени от български и чуждестранни органи, за недостоверни?
2. Дали въпросната дирекция или Съветът по гражданството считат, че няма родствена връзка с дядо ми Гаврило (Гане) Темелков?
3. Дали въпросната дирекция или Съветът по гражданството считат, че дядо ми Гаврило (Гане) Темелков не е българин?
4. Дали въпросната дирекция или Съветът по гражданството считат, че дядо ми Гаврило (Гане) Темелков не е бил поданик на Царство България?

Всичките тези въпроси са повече от риторични. Няма нужда да ми бъде отговорено. Наясно съм, че не разполагам с документ на дядо ми, издаден от административните органи на Царство България, който сега да предоставя в Дирекция „Българско гражданство“ и с него по „безспорен“ начин да докажа, че съм етнически българин, а не мексиканец, китаец или може би викинг. Но нима някаква хартийка правят дядо ми, баба ми, баща ми, майка ми или мен българи? Колко от тези служители, които са разглеждали преписката ми и решавали по нея като коне с капаци, могат да покажат автентичен документ за предците си, издаден преди 100 г.? И на този въпрос няма нужда да ми бъде отговорено. И той е риторичен.

Наясно съм, че тази глупотевина в онлайн статуса ми е свързана с поправката на Закона за българското гражданство (ЗБГ) от 2020 г. и по-точно с промяната на чл. 15, ал. 2, която променя реда за доказване на български произход. Но юридическата логика е, че тази промяна може да се отнася само за новоприети Молби и не може да има ретроактивно действие. Ако приемем за нормална и правилна тази логика, която сега се прилага за моята преписка, а и не само за моята, то тогава, ако всеки месец има промяна на ЗБГ, ще трябва и всеки месец да внасям нови документи. Което е нонсенс. Когато съм подавал необходимите документи, съм приел да придобия българско гражданство въз основа на български произход, по едни правила. Вие може искате да променяте условията и правилата и всеки ден, но това трябва да се отнася само и единствено за тези, които подават след промените. Против всякаква правна логика е да се отнасят за вече входирани молби.

Затова настоявам преписката ми да бъде преразгледана от Съвета по гражданството по реда и условията на ЗБГ, преди промяната му на чл. 15, ал. 2, която мен и още хиляди като мен, не би трябвало да касае. Той да се произнесе по действащите към 2018 г. правила (тогава съм подал документите и съм отговарял на условията на ЗБГ), а не да решава в моя вреда. В случай, че възникне казус относно това, коя разпоредба на ЗБГ да се прилага относно преписката ми, МОЛЯ да бъде изчакано законово решаване на въпроса, а не да бъде прекратявана, което е в ущърб не само на мен, а въобще на цялата българска кауза в Македония. Ако приемете за нормално да отричате българския ми произход, въпреки наличието на куп безспорни документални доказателства за това, то тогава не ми се мисли за последствия относно такова решение.

С уважение, Драган Темелков.

8 юни 2022 г., Кавадарци

––––

Ето и приложените факсимилета от документи.

.