Организацията и провеждането на изборите зад граница през 2021 г. – заседание на парламентарна комисия

На 6 юли 2022 г. Комисията по политиките за българите извън страната към Народното събрание провежда заседание, на което се разглежда доклад относно организацията и провеждането на българските избори зад граница през 2021 г., както и други теми. На заседанието присъстват представители на Централната избирателна комисия, на Обществения съвет към ЦИК и др. Някои участници се включват от чужбина онлайн.

Следва стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л

№ 17

На 6 юли 2022 г., сряда, от 16,10 ч. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите извън страната при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Доклад относно организацията и провеждането на избори през 2021 г. в чужбина.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Антоанета Цонева – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Добър ден на всички! Можем да започваме. Дневният ред на днешното заседание – поканили сме Централната избирателна комисия, за да можем да се запознаем в по-голям детайл с нейните наблюдения, свързани с изборите в чужбина и също така ще се включат и представили на Обществения съвет и хора от чужбина.

Участниците в днешното заседание:
От ЦИК: Камелия Нейкова – председател; Росица Матева – заместник-председател; Емил Войнов – заместник-председател; Димитър Димитров – заместник-председател; Цветозар Томов – заместник-председател; Севинч Солакова – секретар.
От Обществения съвет към ЦИК: Стоил Стоилов и Румяна Дечева.
Госпожо Дечева, Вие още ли сте член на ЦИК?

РУМЯНА ДЕЧЕВА: Да.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА:
С онлайн връзка ще участват господин Стефан Манов, който е заместник-председател на Обществения съвет – той ще се включи от Франция; господин Димитър Иванов – координатор на мрежата на българските изборни доброволци, който ще се включи от Швейцария; Любомир Гаврилов – изборен експерт, който също ще се включи от Франция.
Ако няма някакви други предложения по дневния да го гласуваме. Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма. Дневният ред е приет единодушно.
Госпожа Нейкова ми каза, че господин Томов първи ще вземе думата и ще ни представи накратко наблюденията на Централната избирателна комисия, по-скоро нейните заключения, свързани с изборите в чужбина. И след това ще дам думата на всички заинтересовани и на Вас за въпроси и коментари.
Заповядайте, господин Томов.

ЦВЕТОЗАР ТОМОВ: Благодаря. Всъщност ще резюмирам това, което Централната избирателна комисия представи пред Народното събрание – тази част от нашия доклад за изборите през миналата година, която беше посветена на организацията и проблемите при гласуването извън страната. Предполагам, че част от Вас познават и този текст, но ще се опитам да припомня най-важните моменти в него.
През 2021 г., за разлика от гласуването в страната, имаме уникално висока избирателна активност сред българските граждани, които гласуват извън страната. Това е едната съществена промяна, която трябва да имаме предвид.
Другата е свързана с това, че след изборите през април в края на април или 1 май, не мога да си спомня точната дата, Народното събрание измени няколко текста от Изборния кодекс, чрез които в значителна степен беше либерализиран процесът за образуване на избирателни секции извън страната.
Тези две обстоятелства – високата избирателна активност, необичайно високата, и значително по-либералния режим за образуване на секции извън страната, доведоха до това, че през тази година ние имахме 782 секции на изборите през юли 2021 г., което е рекордно висок брой секции извън страната. Досегашният рекорд бяха 428 секции на парламентарните избори през 2014 г., тоест почти двойно увеличение, и над 230 хиляди – 230 369 души, гласували пък на изборите ноември при гласуването извън страната. Преди 2021 г., максималният брой гласуващи извън страната, е бил 156 195 през 2009 г.
Другата промяна, която също не бива да изпускам, е, че на изборите през юли и на изборите през ноември за пръв път имаше машинно гласуван в част от секциите извън страната – съответно 273 секции през юли и 208 секции през ноември. Общо взето около половината гласували избиратели на тези два избора са гласували с машина, другата половина с хартия.
Промените в изборното законодателство, които бяха приети в края на април, значително облекчиха процедурата за образуване на избирателни секции. Всъщност да ги припомня и тях.
Лимитът за броя на необходимите заявления за образуване на секция беше редуциран от 60 на 40. Отпадна и лимитът за броя на секции в страните извън Европейския съюз, което спомогна да се преодолеят затрудненията при организацията на изборите в Турция, Великобритания и Съединените щати. А също беше възстановена възможността за образуване на избирателни секции, ако на съответното място са гласували 100 или повече избиратели на избори, проведени в последните 5 години.
Значи, промените оказаха, според нашите изводи в този доклад, противоречив ефект върху изборния процес – в някои отношения благоприятни, но в други доведоха до изостряне на и преди съществуващи проблеми. Най-благоприятният ефект беше, че нямаше опашки. След като през април имаше много опашки и много затруднения в гласуването, особено във Великобритания тогава, а и в Германия, през юли и ноември, въпреки рекордно високия брой избиратели в чужбина, при толкова секции вече опашки нямаше практически никъде.
Вторият благоприятен ефект е, че с въвеждането на машинно гласуване се стигна до значително намаляване на броя на недействителните гласове, които са 4,7% от гласувалите през април, но след въвеждането на машинното гласуване падат на под 2% за следващите два избора. Трябва да имаме предвид, че около половината избиратели са гласували машинно, така че тези 2% се дължат на хартиения вот при другата половина.
Сега, това е общата картина. Искам да се спра на тези проблеми, които, според Централната избирателна комисия и нашия представен пред парламента доклад, са особено важни и е добре да се помисли, защото част от тях изискват и законодателни промени, за да могат да бъдат решени – да се помисли какво може да се направи на следващи избори, така че процесът на гласуване извън страната да бъде максимално изчистен, бих казал.
Първото, на което искам да обърна внимание, е определянето на места за гласуване, съгласно чл. 15 на Изборния кодекс. Това е нормата, която дава възможност на базата на резултати от предходни избори да се образуват секции, ако са гласували 100 или повече човека в съответното място. Има случаи – те са общо взето три типа, при които образуваме секции или се налага да образуваме секции, спазвайки Закона, на места, където вече няма избиратели. Такива бяха курортните секции в Гърция, местата, където през юли хората масово подаваха заявления и секции бяха образувани, много хора гласуваха, но през ноември вече нямаше никой. Това са секциите на островите, а Законът ни задължава ние да образуваме секции там.
Втори такъв случай е места, където сезонни работници са подавали заявления за гласуване, но след като приключи периодът им на престой, отново се оказва, че това са празни секции, в които няма български избиратели на следващи избори.
Това са двата основни случая, при които ние се изправяме пред нелепата необходимост да образуваме секции, с всички произтичащи от това логистични проблеми, като знаем, че няма да има гласоподаватели там, където ги образуваме.
Имаше един случай в Сърбия мисля, да не бъркам името на секцията, където гласуваха трима души, ако не се лъжа Сани ли беше, все едно, може да Ви объркам с името, а трима души това е минималният състав на секционната комисия, друг просто не е имало.
Може би било добре Централната избирателна комисия да има правомощия да решава по целесъобразност такива казуси, да има правомощие да разглежда такива случаи и когато са налице категорични доказателства, че на съответното място няма да има кой да гласува да не се образува секция, за да избегнем, не са много, но има такива нелепи ситуации, в които императивният текст на закона ни лишава от възможността да решаваме по целесъобразност.
Друг важен момент пак във връзка с чл. 15, но и не само, е необходимостта от юридически еднозначно дефиниране на термина „място за гласуване“. В момента няма такова дефиниране и всъщност начинът, по който този термин се използва, позволява свободни интерпретации в цялата зона от населено място до конкретен адрес, в зависимост от конкретната ситуация. Ако примерно прилагаме чл. 15 по отношение на предишни избори, провеждани в Истанбул или Лондон, или някой друг мегаполис, в който се образуват много секции, нещата опират до дефиниране на адреси в крайна сметка, в който традиционно има секции.
Има обаче случаи, в които в една и съща секция функционират от избори на избори на различни адреси. Имаше такъв случай в „Южен парк“ в Монреал, където бяха сменили поради някаква причина традиционният си адрес в един български културен център „Зорница“ с друг адрес, в резултат на което в момента са възникнали две места в „Южен парк“, където е покрито изискването за над 100 избиратели и следващият път трябва да правим две секции, а няма да има хора за две секции. И в Гърция имаше такива случаи, но там е по-курортен, в Монреал се дължи изцяло на смяната на адреса.
Да, това са изолирани случаи, но ни принуждават да вземаме абсурдни решения. Добре е да имаме някакъв законово уреден според мен текст, който да ни позволява да ги решаваме по целесъобразност, без да отменяме в никакъв случай чл. 15, който е полезен, просто ако може да се добави някакъв текст, който да позволява в такива случаи при категорични доказателства за липса на хора, да не се налага да действаме на ръба на закона.
По отношение на местата за гласуване още искам да добавя това, че изглежда уместно в големите мегаполиси, където е концентриран вотът на българския избирател извън страната, те не са много, те са фактически 5-6 места общо в света – това са Лондон, Истанбул, Чикаго, Виена и още няколко, Париж може би трябва да добавим, да не ги изброявам всичките, да се даде възможност на ЦИК да дефинира необходим брой секции за цялата територия на мегаполиса на базата на резултати от предишни избори и подадени заявления, а конкретните места – това би решило този проблем с евентуалната смяна на адреси, да бъдат определяни в консултации с дипломатическите и консулски представителства, с местните общности, което е много важно, защото те са основният организационен двигател за създаване на организации за секциите и разбира се, съществуващите практически възможности.
Има нарастващи проблеми, свързани със съставянето на секционните избирателни комисии, които много се изостриха в резултат на нарастването на броя на секциите, които трябва да бъдат организирани. Всъщност с тяхното съставяне са натоварени преди всичко Министерството на външните работи и представените в Народното събрание партии и коалиции.
За разлика от вътре в страната, където партиите и коалициите успяват в общи линии да предложат достатъчно кандидати, съответстващи на квотите им така, както са дефинирани по Изборния кодекс, по отношение на организацията на секционните комисии извън страната, партиите не разполагат с капацитет да покрият полагащите им се места – категорично, те покриват около 20 на сто от тези места. Другите 80 на сто се прехвърлят като задължение на Министерството на външните работи. В същото време консултациите ги провежда ЦИК, който в случая е излишен посредник за разлика от вътрешните консултации, които, както знаете се провеждат без участието на ЦИК. ЦИК арбитрира тези казуси, които възникват тогава, когато не са се разбрали на консултациите страните, които участват – партиите, областните управители и кметовете.
Би било добре, такава ни е системата, тя и беше такава до 2016 г. по отношение на консултациите за определяне състава на секционните избирателни комисии, добре е да ги води Министерството на външните работи, защото на Министерството на външните работи се стоварва необходимостта да намери хора тогава, когато партиите не могат да си покрият квотите, а те не могат да ги покрият. То има най-добри контакти с местните общности, а всъщност местните общности и доброволците по места са хората, които основно създават капацитета на Външно министерство да се справи с този проблем.
Третият въпрос, на който обръщаме внимание в нашия доклад, е по отношение на въвеждането на машинно гласуване в секциите извън страната. Значи, там, където имаше машинно гласуване, хората са доволни от неговото въвеждане извън страната и то много доволни. В същото време обаче сега съществуващият формален ред за разкриване на секции с машинно гласуване извън страната, той е същият, както вътре в страната – 300 или повече избиратели по списък, което е практически невъзможно извън страната, защото не е както в България, където хората се дефинират по постоянен адрес или 300 или повече гласували на предишни избори – на последния предишен избор.
При тези условия, машинните секции извън страната са около една четвърт, малко повече от една четвърт и няма как да станат повече при тези условия на определянето им. Тоест основно в чужбина се гласува хартиено.
В същото време логистичните проблеми, свързани с организацията на машинно гласуване извън страната са огромни. Те падат главно върху МВнР, но и върху ЦИК. Според нас е важно да се помисли за това дали си струва създаването на толкова тежки логистични проблеми при положение, че при съществуващия ред за покриване на секции с машинно гласуване извън страната, те ще останат между една четвърт и максимум една трета от всички секции, тоест основно там ще се гласува хартиено.
Дали съотношението цена – полза, оправдава въвеждането на машинно гласуване извън страната е въпросът, който поставяме в този доклад.
Четвъртият въпрос, и той ще е предпоследен, след което ще спра да досаждам на компанията, но е доста важен. Пак ще повторя, че над 80% от местата извън страната, при които следва да има избирателни секции, се определят още по чл. 15 на базата на резултати от предходни избори. Срокът за това е 55 дни преди изборите. Другите се определят последните три седмици преди изборите и се създава огромно напрежение с рекрутирането на съставите на секционните комисии и с цялостната организация на секциите извън страната.
В същото време ние знаем, четири пети от секциите един месец, но не са настъпили законовите срокове, в които този въпрос да бъде финализиран от ЦИК. Защото ние с първото си решение 55 дни преди изборите определяме само местата, на които предстои да бъдат организирани секции.
Може би би било добре да има отделен режим по отношение на сроковете за секциите по чл. 15, за секциите, които се създават независимо от това подадени ли са заявления за тях или не, на базата на резултати от предходни избори, както и за секциите, които са на дипломатически и консулски представителства и се създават по предложение на Министерство на външните работи. Това много би облекчило работата на ЦИК, защото тази тежка организационна работа, свързана със създаването на секциите извън страната, ще бъде в 80% от случаите изнесена по рано, когато комисията не е толкова претоварена както в последния етап преди да дойде изборния ден.
Последният проблем, но не последен по важност – рязко нарасналият брой на избирателните секции извън страната, довежда до огромни закъснения при изпращането и обработването на изборните книжа в секционните избирателни комисии извън страната.
Опитвахме се миналата година да облекчим режима на предаване на документацията в изборната нощ и въпреки това ние създаваме наистина много тежки проблеми на секционните избирателни комисии, които понякога трябва да ни чакат часове след цял ден работа, да изкарат 24-часов работен ден, докато ги освободим, защото сме приели работата им.
При сегашната система на получаване и обработка на изборните книжа няма да е възможно да се премахнат напълно тези закъснения. Това, което предлагаме е разработването на софтуер за директна комуникация между секционните избирателни комисии извън страната и ЦИК, комуникация, която да позволява поддържането и непрекъснат диалогов режим между СИК и ЦИК от началото на изборния ден до пълното приемане на протоколите и избирателните списъци. Това го искат и секционни избирателни комисии, и българските общности извън страната. Ако успеем да го постигнем, до голяма степен ще успеем да минимизираме щетите от този проблем.
Това са основните проблеми, на които исках да обърна внимание. Може би оттам насетне с въпроси. Не знам дали не бях прекалено обстоятелствен, но някак си така ми дойде. Благодаря.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря, господин Томов.
Сега, преди да преминем към въпроси и коментари, аз предлагам да изслушаме заместник-председателя на Обществения съвет Стефан Манов и Димитър Иванов от мрежата на доброволците и да продължим нататък.
Стефан Манов, чуваме ли се?
Има технически проблем.
Докато оправим техническия проблем видях, че Румяна Дечева иска думата, нали не бъркам или?

РУМЯНА ДЕЧЕВА: Не, не съм заявила, но мога да представя анализа на Обществения съвет.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Добре. Вие имате доклад за изборите през 2021 г., така че ще помоля в много сбит дух да ни кажете Вашите заключения. И концентрирано върху изборите в чужбина, защото сме се събрали по тази тема, защото иначе можем да говорим много, много дълго всички тук.

РУМЯНА ДЕЧЕВА: Разбира се. Много благодаря, госпожо Цонева.
Общественият съвет е предоставил, убедена съм, че и членовете на Комисията имат достъп до анализа, който е направен за изборите през миналата година. Основното притеснение, което касае не само гласуващите извън страната, но и гласуващите в страната е липсата на категорична правна рамка, която да определи следващите редовни парламентарни избори. Фактът, че избирателната система по дефиниция се очаква да бъде определена след оповестяване на резултати от преброяването, поставя цялото изборно законодателство в състояние на определеност, което е изключително трудно за всички, които организират избори, наблюдават и които анализират цялата ситуация.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: За да внесем някаква яснота, Вие говорите за 32-рия избирателен район „Чужбина“?

РУМЯНА ДЕЧЕВА: Да. За да не повтарям това, което каза Цветозар Томов, аз ще се опитам само да спомена обстоятелства, които не бяха споменати.
Един от аспектите на гласуване с машини в чужбина е прехвърлянето на техническото устройство, което губи връзката при пренасяне, което излиза извън рамките на добрите практики и би могло при интерес, при липса на заинтересованост от определяне на резултати в определени секции да доведе до оспорване, което е проблем.
С решението за гласуване с машини в случая…

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Извинявам се, че Ви прекъсвам, обаче тази констатация ще трябва да я уточните – губи връзката с какво?

РУМЯНА ДЕЧЕВА: Начинът на използване на устройствата за гласуване в страната става чрез прехвърляне на това устройство от склад към място, където се гласува. При гласуване в чужбина, тези машини минават през… те се чекират, те минават като багаж и в този момент, когато те излизат извън контрола на лицето, което отговаря за тях, до влизане в контрол от някой друг, те са… (Реплики.) Моля?

РОСИЦА МАТЕВА: Извинявам се, че Ви прекъсвам.
Те пътуват като дипломатическо карго. Всяка една машина, оформена по този начин и всъщност нищо по-различно от логистиката на машините в страната няма на машините извън страната, както и на хартиените бюлетини. Те пътуват по същия начин – кочаните с хартиени бюлетини, както пътуват и машините, и останалите изборни книжа.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Тоест изчистваме тази тема – те пътуват като дипломатическа поща.
Хайде към другата констатация. (Реплики.)
Продължете, Румяна, и после ще дадем думата на Стефан.

РУМЯНА ДЕЧЕВА: Липсата на равнопоставеност на гласа, това е тежестта на гласа, при липса на определеност и на обвързаност на мандатите в страната и извън страната, с избирателите. Неопределеността на българите, гласуващи извън страната, което по никакъв начин не е обвързано с броя на гласувалите и съответно избраните представители.
Информационната кампания и обучението на членовете на секционните избирателни комисии, което в чужбина изцяло остава ангажираност или дистанционно обучение, или ангажираност, ангажимент на българите в чужбина.

ПЛАМЕН НИКОЛОВ: Извинявам се, аз не Ви разбрах. Само може ли едно уточнение?

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Ще помоля аз да давам думата, защото става много…

ПЛАМЕН НИКОЛОВ: Просто не можахме да разберем за какво става въпрос. Просто да уточним какво означава това, че българите в чужбина провеждат обучение? Какво означава това?

РУМЯНА ДЕЧЕВА: Прощавайте, не разбрах въпроса Ви.

ПЛАМЕН НИКОЛОВ: За обучението – не можах да Ви разбера.

РУМЯНА ДЕЧЕВА: За българите, които живеят в страната, има обучителна кампания, която върви по националните медии и която се осигурява от политическите партии. За българите, които живеят в чужбина, тази информационна кампания достига по различен начин. Има намален обем на информация и единствено това, което е на сайта на Централната избирателна комисия, е онова, което биха могли да използват като източник за информирано решение.
А, от друга страна, това е различна точка в подготовката на членовете на секционните избирателни комисии. Това, което се случва в страната, върви по един ред, има присъствено, дистанционно и различни форми, докато за тези, които работят в чужбина, всичко остава по различен начин организирано и не е в интерес на онези хора, които, от една страна, имат по-малко информация, от друга страна, имат и по-малък достъп.
Сигурно има и други неща, тук имам доста бележки, но в хода на разговора, ако нещо намеря, ще се включа. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: И аз благодаря.
Сега мога да дам думата на Стефан Манов.
Стефан, заповядай, имаш пет минути.

СТЕФАН МАНОВ: Надявам се този път да ме чувате.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Да, чуваме те.

СТЕФАН МАНОВ: Благодаря, госпожо Председател. Благодаря за поканата.
Уважаеми народни представители, уважаеми членове на Централната избирателна комисия. Ще се опитам много накратко да хвърля светлина върху някои аспекти на гласуването извън страната. Няма да повтарям това, което и господин Томов каза. Не искам да се концентрираме единствено в частните случаи, които са маргинални в крайна сметка. Тези избори – три пъти през 2021 г. се случиха и наистина беше важен момент, че освобождаването на правилата за гласуване извън страната доведе до значително нарастване на избирателната активност.
Относно машинния вот струва ми се, че проблемите, които биват изтъкнати с логистиката са напълно разрешими. Машините всъщност облекчават нещата, а не ги затрудняват. Нека посоча, че бразилските избиратели извън страната гласуваха и гласуват с машини от години наред, с 1200 машини в над 700 секции – 200 хиляди гласували. Това, което се изтъква като аргумент между първи и втори тур на президентски избори, че е само една седмица и е голям проблем, то проблемът е и с хартиените бюлетини. По-старите членове на ЦИК, нямам предвид като възраст, а като опит, си спомнят как в Сингапур преди няколко избора се отпечатваха на място хартиени бюлетини, защото самолетът не кацна заради буря – отиде и кацна другаде.
Така че, напротив, машината позволява програмиране, което спокойно да може в изборния ден на втория тур секционната комисия или преди това друга назначена комисия да отсее от 20-ната кандидати именно тези, които са стигнали до втория тур, така че избирателят да види на екрана тези две лица. Не е нужно да се преинсталират в България и така нататък. Това, разбира се, ако софтуерът е направен както трябва. Той вече е собственост на българската държава, IT специалисти в ЦИК го владеят, имаме уверенията, че всички програмирания биха могли да бъдат направени, така че това не е проблем. За мен машинното гласуване в чужбина е изпълнимо. Други държави го правят. Логистиката не е аргумент.
Относно начина на сформиране на избирателни секции. Не съм съгласен с това да се отвързват ръцете на Централната избирателна комисия да решава по целесъобразност, защото днес в нейния състав преобладаваха хора, които защитават вота на българите в чужбина, утре не знаем какъв ще бъде съставът. А да не забравяме, че и с две трети мнозинство като не се постигне може да се правят блокирания и, тоест вместо да облекчим нещата да ги затрудним.
Това, което е разумно, е да се постъпва единство по правилния начин, а той е следният: докато няма постоянни избирателни списъци извън страната, в които да са записани българските избиратели в страната, няма да имаме яснота къде и колко души има, къде и колко намерения за гласуване може да се отчитат. Тези списъци биха могли да се правят въз основа на гласували и така нататък.
Само да обърна внимание на факта, че френските избиратели извън страната, които са по списък – 1 милион 450 хиляди, тоест нещо горе-долу съизмеримо с българските избиратели извън страната по-различни оценки, на последните президентски избори гласуваха 551 хиляди – виждаме половин милион французи гласуват. А на последните избори за парламент сега юни месец – гласуваха 326 хиляди души. Нали разбирате, че не е защото имало машини, които са им попречили да гласуват и са гласували по-малко на парламентарните избори. Интересът на избирателя варира от много параметри.
Само искам да посоча, че на последните избори френските избиратели извън страната – 251 хиляди от тях гласуваха по интернет, дистанционно от вкъщи. Тоест, ние говорим за неща тук, по-старите членове на ЦИК, пак не визирам възрастта и на опита – знаете от колко години претакаме от пусто в празно за електронното дистанционно гласуване. Ето хората го правят. Никой не шуми, а българските политици от екраните ни обясняват, че никъде в Европа няма машинно гласуване или никъде по света нямало интернет гласуване. Да си абдейтнат софтуера, да го кажа така на български.
Така че първото нещо, когато пипаме Изборния кодекс, е добре да проучим международната практика и да не се давим в чаша вода, както обичат да казват французите. Тоест да не си намираме проблеми там, където те са решими. Просто да се почерпи чуждият опит.
Последното нещо, за да не отегчавам уважаемите народни представители, което бих искал да кажа, е, че избори в чужбина не се правят без българите по места. Утопично е! Всичко това го знаем, всички го казваме. Хубаво да има и вид институционализиране на тази дейност. Първи опит беше направен 2014 г. с този Изборен кодекс, където тези взаимоотношения излязоха на светло – визирам чл. 22, където пише, че българските общности съдействат по организацията на изборите. Правилно би било да има и стъпка на по-интегрирано управление на процеса чрез една платформа, за която спомена господин Томов и която българските общности извън страната настояват да има.
Но аз мисля, че е крайно време, когато говорим български общности, да кажем и следващата дума – няма представителност. И докато няма представителност, в един град например, една група от 10 човека може да иска секцията в квартал „А“, а друга група в квартал „Б“, и как тогава ЦИК ще вземе решението по целесъобразност не виждам. Затова свързано с организацията не само на изборния процес, а изобщо на общностите в чужбина, е институционалното представителство, което уважаемата Комисията се занимава чрез този доклад, който беше изготвен от Националния център за проучване на общественото мнение във връзка със Закона за българите живеещи извън Република България. Това са тези консултативни съвети, които Министерството на външните работи не желае толкова години да се създаде по места. Казвам не желае, защото Законът им дава възможност, а пък те не го правят, тоест е въпрос на желание, а не въпрос на приложение на Закона, на липса на постановление на Министерството за правилните приложения. Тези въпроси биха могли да намерят свое решение и чрез такива по-гъвкави начини. И тогава една общност в едно населено място или в една държава може да излезе с позиция легитимна, ако тази институционална представителност съществува и да каже: предлагаме десет секции в тази градска голяма агломерация, които да бъдат разположение по следния начин. Тогава ще има и законово основание посланиците, които издават заповед за адресите, да стъпят на предложение, каквото съществува между другото в Изборния кодекс като възможност.
Тоест, моето мнение е, че сегашният Изборен кодекс създава всички инструменти и тук отварям последна скоба, извинявам се, щях да забравя нещо много важно.
Господин Томов, не е вярно, че не може Централната избирателна комисия да определи секциите, там пише: не по-късно от еди-колко си дни, но по-рано може. Тоест Вие на 55-ия ден като публикувате прогнозните места, може на 54-ия да кажете: това са Ви секциите. Тоест няма пречка в чл. 11, 12 или 14 секциите да бъдат обявени 54 дни преди изборния ден. А останалите, които се правят по набор на заявления, те трябва да изчакат крайния срок, който е 25 дни, но другите може да си ги обявите, защото там пише: обявяване не по-късно от 20 дни. Така че може и по-рано, като не е по-късно. Това ще облекчи, както правилно беше посочено, сформирането на секционни избирателни комисии в достатъчно кратки срокове, така че те да бъдат обучени. И с това приключвам. Разбира се, готов съм да отговаря на въпроси или да участвам по-нататък, ако има някакви конкретни теми.
Благодаря много за предоставената възможност, госпожо Председател, уважаеми депутати и членове на ЦИК.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: И аз Ви благодаря, господин Манов.
И сега давам думата на Димитър Иванов – „Мрежа на българските изборни доброволци по света“. Всъщност това е една голяма организация глобална с българи, които са съществена част от секционните избирателни комисии в чужбина и правят това на доброволен принцип – самоорганизират се, координират се и взаимодействат с българските институции.
Заповядай, Димитър, да ни представиш в рамките също на пет минути основните Ви препоръки и констатации.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател на Комисията по политиките…

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Извинявам се, че прекъсвам, Димитър е представил много подробен анализ, който е разпространен на членовете на Комисията, така че имате и писмения материал.
Заповядай.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря и за тази възможност, анализът, който сме направили от координационния екип на Мрежата на българските изборни доброволци по света, да бъде предоставен на вниманието и на депутатите, и на уважаемите членове на Централната избирателна комисия.
В доклада на Централната избирателна комисия относно изборите 2021 г. има пет теми, по които ще взема отношение.
Първата тема, както и господин Манов спомена, е промяната на правилата за автоматично образуване на изборни секции извън страната. Важно е да наречем какъв е основният проблем преди да започнем да търсим решение, а той е предвидимостта на натовареността на една изборна секция извън страната. По това нещо имаме консенсус с Централната избирателна комисия, въпреки че тя не го изказва директно този проблем. Ние имаме съгласие, че има нужда от решение на този проблем, но той вече беше споменат от господин Манов, и то е въвеждане на активна регистрация за участие в изборите извън страната и постоянен списък за всяко място извън страната. Това е най-доброто решение на този проблем, защото ние също от Мрежата на българските изборни доброволци по света смятаме, че нито ЦИК, нито дипломатическите и консулските представителства са компетентни, и не са били компетентни и в миналото, да определят реалните нужди на българските граждани извън страната от изборни секции, а също така не съществува, както господин Манов каза, законов механизъм за представително консултиране на българските граждани, живеещи в района на една изборна секция. Нека да отбележим, че постоянен изборен списък в страната може да бъде един от ключовите елементи при определяне на броя и географското разпределение на мандатите в предвидения в Изборния кодекс многомандатен изборен район извън страната.
По втората тема, съставяне на секционните избирателни комисии извън страната, като разпределение на отговорностите между ЦИК, Външно министерство и политическите партии. Благодаря на преждеговорещите, които подчертаха ключовата роля, включително и господин Томов го направи, на българските изборни доброволци по света. Не българските общности, а българските изборни доброволци са конкретните участници в изборния процес. Нека да помним, че те допринасят за изграждане на 80% от съставите на СИК извън страната, останалите 20% идват като командировани служители. Дори предложенията на партиите, всъщност това са предложения, които през местните изборни координатори стигат до партиите.
Нека да бъде признат статуса в Изборния кодекс на българския изборен доброволец по света и да се води регистър на изборните доброволци и местните изборни координатори по света. Това е нашето предложение, което да залегне в един разширен вариант на чл. 22 на Изборния кодекс, който да даде необходимия статут на българските граждани, които участват в изборите и поемат много различна отговорност, като финансират резервациите на изборни помещения, служат за официални лица за контакт пред местните власти и носят юридическа отговорност. Това са невероятно разминаване между правомощия и отговорности, които се получават в реалността и е необходимо българската държава да залегне да промени този статут в Изборния кодекс, за да може посолствата и консулствата да оказват при необходимост официална юридическа и друга подкрепа в защита на техните интереси и интересите на българската държава.
По третата тема, свързана с машинното гласуване извън страната. Споделям мнението на господин Манов, че няма реално аргументи за премахването му. Използването на машини в страната води до чувствително намаляване на времето за гласуване, а и до времето за оформяне на изборните протоколи. Реално разходите в извън страната на избирател по данни по Закона за достъп до обществена информация на МВнР са по-ниски извън страната, отколкото в чужбина. Знаем, че основният проблем при организацията е закъснялото решение на Централната избирателна комисия да предостави машините за транспортиране на Външно министерство. Отново решението за намиране на основа, стабилна основа за определяне дали има една секция извън страната нужда от машина или не, това е постоянният изборен списък и активната регистрация.
Четвъртата тема във връзка със съкращаване на срока за образуване на автоматични секции извън страната, въз основа на резултати от предходни избори. Ние сме абсолютно съгласни, подкрепяме изцяло предложението на Централната избирателна комисия и предлагаме то да се разшири и по отношение на сроковете за определяне и назначаване на съставите на СИК извън страната също да се издърпат. В момента, в който ЦИК излезе с решение да започнат процедурите по предложения и назначавания. Също така и сроковете за публикуване на методическите указания на ЦИК извън страната да се изтеглят съобразно с другите срокове.
Последната тема и ще приключа, оптимизирането на процеса по изпращане и обработване на изборните книжа извън страната, както и на физическото им връщане в България. Отново подкрепа на това, което и Централната избирателна комисия предложи – създаването на платформа за непрекъснат диалогов режим между секционните избирателни комисии извън страната и членовете на Централната избирателна комисия, но да се обхване целият изборен процес – не само в изборния ден с тази платформа, а и от момента, в който Централната избирателна комисия излезе с решение за обявяване на автоматичните изборни секции, защото тази платформа е необходима също така за обучение на членовете на изборните секции извън страната, проблемът, който госпожа Дечева спомена. Също така са необходими за координиране на процеса между всички участници. Веригата е много дълга – от местния изборен доброволец, през местния изборен координатор, през посолство и консулство, през МВнР и ЦИК. Създава се един хаос, особено по отношение на документооборота, вървят десетки хиляди имейли, всичкото това нещо може да бъде съкратено и спестено.
Последното предложение, което правим, въвеждането на законова възможност за физическото връщане през куриер на изборните книжа на ЦИК извън страната. Необходима е промяна в чл. 286, ал. 2 на Изборния кодекс, която да даде възможност за връщане на изборните книжа по куриер директно от изборната секция извън страната до Централната избирателна комисия. Това е предложение, което е отправено неколкократно и от Министерството на външните работи. Нека да напомня, че българските изборни доброволци, които организираха и проведоха изборите като единствени упълномощени представители на държавата на десетки секции и места по света, бяха принудени физически да пътуват след изборния ден или до съответното посолство или консулство, а някои от тях, както нашият колега от Малта, да пътува със самолет до София, за да пренесе книжата и да ги върне физически. Необходима е тази промяна, за да може мотивацията за по-нататъшно участие в изборния процес да бъде задържана на високо ниво. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: И аз много благодаря на Димитър.
Становището на Мрежата на българските доброволци по света ще бъде качено в секцията „Документи на Комисията“ заедно със стенограмата, така че да го има и да е достъпно за всички.
И Стоил Стоилов поиска думата.
Господин Стоилов, също много кратко и минаваме в диалогов режим – въпроси и отговори, реакции на казаното.
Заповядайте.

СТОИЛ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Цонева.
От това, което чувам виждам, че част от проблемите, които сега дискутираме са по-брадати от мен, защото аз лично ги следя от 2014 г. Мисля, че тази комисия би могла да има водещата функция да се постави още веднъж въпросът за избирателен район „Чужбина“. По него няма никакво развитие, а основанията за него са големи.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Аз ще отговоря на това, така че давайте нататък.

СТОИЛ СТОИЛОВ: Добре
Тези хора имат специфични интереси и така нататък.
Вторият въпрос е свързан с разкриването на секции. Много отдавна, още от 2016 г., е поставен въпросът за изграждане на консулски избирателни списъци или активна регистрация, или каквато формулировка намерим. Аз мисля, че сега е много удобен момент да се направи законодателна промяна, с която списъкът на действително гласувалите на последните избори в чужбина да стане регистър за бъдещите избори в чужбина. Тези хора да се махнат от българските избирателни списъци и на базата на това, което е реализирано в чужбина като избирателни секции, локации и така нататък, да се пристъпи към планиране на следващите избори. Това ще даде възможност на дипломатическите и консулските представителства от утре, както се казва, да работят в тази посока и само в случаите, когато възникнат нови места за гласуване, тогава да се спазват сроковете, които са 50 дена или колкото дни предварително има на базата на подписи.
Но иначе аз не виждам смисъл стотици хиляди хора да подават заявления за гласуване в чужбина, след като и да не подадат заявление за гласуване в чужбина, като се появят там ги дописват. Това от своя страна губи работни време тук и удължава процеса в самите секционни избирателни комисии с изготвяне на някакви списъци. Особено са големите клъстери – Лондон, Истанбул и другите места.
И също мисля, че е време да се помисли за тези отдалечени секции от типа Камбоджа, Нова Зеландия и така нататък, дали не може да се рационализира процеса на гласуване на тези избиратели, дали ще е това на платформа, дали ще е по някакъв друг начин дистанционно гласуване, но разходите не са за подценяване, колкото и те да изглеждат оправдани от гледна точка на демокрацията.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря, господин Стоилов.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Имате възможност за коментари, въпроси, бележки.
Само ще помоля това да става пропорционално и да не е в дух на някаква защита, нападение и така нататък.
Просто Ви моля за добро взаимодействие.

ЕМИЛ ВОЙНОВ: Благодаря.
Аз само искам да дам едно уточнение относно логистиката на машините за гласуване и по-специално между първия и втория тур на президентските избори.
Софтуерът, с който в момента разполагаме, предполага да бъдат подготвени по две флашки с новата електронна бюлетина за всяка една машина. Не е възможно с този софтуер, с който разполагаме, на място в секционната избирателна комисия да трие кандидати от старата бюлетина и така нататък.
Конкретно за тези избори, последните. От Министерството на външните работи изискаха от нас, за да бъдат доставени машините до избирателните секции извън страната, те да бъдат готови във вторник сутринта, а Вие сами разбирате, че по закон Централната избирателна комисия трябва да обяви резултата от първия тур 48 часа след края на изборния ден, тоест вторник вечерта. И ако нямаше тази яснота кои са двамата кандидати за втори тур, сами разбирате, че беше невъзможно да бъдат подготвени машините и докато примерно хартиени бюлетини…

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Да подчертая, че яснотата беше налице и заради машинното гласуване, за което пък има констатации в посока, че по-добре да било комбинирано с хартиеното и в същото време Вие в момента казвате това: колкото по-бързо, толкова по-добре, което скъсява сроковете при избори, включително и в два тура, каквито са президентски, местни и така нататък.
Искам специално за протокола да го отбележа това, в контекста на Вашето изказване.

ЕМИЛ ВОЙНОВ: Не, може би не ме разбрахте правилно…

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Напълно Ви разбрах.

ЕМИЛ ВОЙНОВ: Идеята ми беше, че ако между втория и третия кандидат примерно беше малка разликата и не беше ясно до последния момент кой ще отиде на балотаж…

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Не, не, напълно Ви разбрах. Просто исках да направя тази вметка по много, много причини, включително дебатът, който се води в момента и в парламента за това как трябва да гласуваме оттук нататък – дали смесено или да продължим по стария начин. Подчертавам, че скоростта на отчитане на изборния резултат в много голяма степен и това е констатация, която няма какво повече да я рационализираме тук, е очевидна.
Та, продължете.
Разбрах, иначе за трудностите, които искате да изтъкнете.

ЕМИЛ ВОЙНОВ: …вторник сутринта трябваше да изпратим машините, така че това беше може би проблемът, който трябва да се помисли при други случаи дали не трябва някакво разрешение да се направи.

РОСИЦА МАТЕВА: Да допълня колегата Войнов.
Всъщност този проблем с балотажите, които са след една седмица, разбира се, при президентски избори той е закрепен в Конституцията или предполага промени в Конституцията, но за местни избори ще стои по същия начин, независимо дали се гласува с машини или с хартии. Така че хартиената бюлетина също има технологично време за отпечатване и трябва да се определи кои двама кандидати отиват на балотаж. Има случаи, в които се отказват, става сряда, четвъртък, няма време да се отпечатат хартиените бюлетини, проблемът стоеше и 2015 г….

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Никога не са били отлагани местни избори. За това винаги се намира решение и разбирам това усилие на институциите и те знам защо го правят – леко да се презастраховат от такъв, по-скоро да управляват този риск, отколкото да се… Със сигурност ще се справим с това, нали така?
Госпожа Солакова.

СЕВИНЧ СОЛАКОВА: Секретар на Централната избирателна комисия съм.
От всичко казано дотук, между другото, отчитам липсата на Министерството на външните работи от тази дискусия, защото тук се поставят въпроси, по които те са основно компетентни и следва да се чуе и тяхното мнение – затварям скобата.
От всичко казано до тук за изборния процес, това, което на мен ми липсваше, макар че беше загатнато в изказването на госпожа Дечева, е въпросът на доверие. Изборите не са нито скорост, нито бърз резултат, а изборите са по-скоро въпрос на доверие – изграждане на доверие в процеса и в органите, които биват избирани. В този смисъл гласуването с машини в чужбина не е само проблем с логистиката. Там стои машина, там стоят флашки, а резултатите се предават по какъв ред? Това трябва да се види. Достатъчно надежден ли е този начин и комуникационен канал, до каква степен можем да сме сигурни и да гарантираме сигурността на процеса в тази насока.
Така че това е много важно и не трябва да се изпуска от полезрението на всеки един, който участва в каквато ѝ позиция, в каквато ѝ да е роля в изборния процес. Гарантиране на правото на всеки избирател да гласува, но и изграждане на доверие.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря за това мнение и то в този контекст.
Бих казала именно това, че на вниманието на парламента е Вашият Доклад, в който в частта „Машинно гласуване“ много детайлно сте описали целия процес и всички включващи в него подпроцеси. Прави много силно впечатление констатацията за това, че тази извадка от 13%, която беше правена в априлските избори и след това верифицирана от Вас, няма нито една грешка, която да е функция на машинното гласуване. Всички грешки, разминавания между протокол машинен и отрязък, са човешка грешка. Тоест онова, което хората са преброили в тези малки кутийки, в които си слагат фишчетата от машините. Забележително важен извод, който именно вдига доверието в машинното гласуване и по този начин развенчава мита, че някой бъркал в някакви софтуери, че се опитва да злоупотребява и така нататък, за което много благодаря на Централната избирателна комисия, че е отделила внимание в своя Доклад на тези констатации, защото те са много важна част от доказателствата за това технологиите, подходите, начинът по който ние правим избори в България, в каква степен могат да гарантират доверие в процеса. Благодаря.
Други коментари?
Заповядайте, госпожо Нейкова.

КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА: Ще се опитам да изказа мнение по някои от поставените въпроси дотук. Предполагам, че е направило впечатление – вземам повод от изказванията на господин Димитър Иванов, че не трябва да се премахва машинното гласуване. Казвам, че в анализа на Централната избирателна комисия, като взимам повод от изказването на господин Димитър Иванов, ако не съм го разбрала, моля да ме извини, защото той обърна внимание, че не трябва да се премахва машинното гласуване. Изобщо не става дума за премахване на машинното гласуване, а по-скоро за необходимостта от решаване на проблеми, около машинното гласуване. Говорим за логистика и не само; за стопанисване, за обслужване. Мисля, че доста подробно сме изложили всички тези проблеми, с които се срещна Централната избирателна комисия, благодарение на изборите, които бяха произведени миналата година след въвеждането на машинното гласуване от 1 май.
Именно такъв проблем е и макар, че не засяга точно гласуването извън страната, а изобщо машинното гласуване, но понеже тук присъстват представители от всички парламентарни групи съм длъжна да го кажа: съхраняването на машината. Има сериозен организационен проблем, който не е въпрос за решаване само от Централната избирателна комисия. Това е ангажимент на изпълнителната власт. От януари месец досега Централната избирателна комисия опитва по всякакъв начин да инициира решаване на този въпрос, съвместно с Министерския съвет и с Министерството на финансите, но така или иначе и до момента подходящ имот държавна собственост, в който да се складират машините не е намерен. Този въпрос е от миналата година. Беше намерил частично решение с една междуведомствена работна група, създадена със заповед на министър-председателя. Тази група намери решение. Само че в последствие този имот беше отказан да се предостави за съхранение на машините. Няма да изпадам в детайли.
По отношение на това, което каза господин Стоилов, че трябва да се обърне внимание на изборен район „Чужбина“. На практика такива разпоредби има и тяхното влизане в сила е в зависимост от обявяване на официалните резултати от преброяването на населението през 2021 г. В момента, в който това бъде сторено на практика, изборен район в „Чужбина“ или както си го наричаме 32 рия район ще е факт, и Централната избирателна комисия има вменени задължения по Изборен кодекс във връзка с този район. Така че мисля, че той има своето законодателно решение. Дали е напълно уредено – това е друг въпрос. Практиката може би ще покаже.
По отношение на дистанционното електронно гласуване. Тук ще си позволя – може би отчасти лично мнение – смятам, че дистанционното и електронно гласуване е подходящо за гласуването извън страната с оглед на това, че не се изисква ходене до избирателната секция, пък дали хартия, дали машина, но Проектът, който е с начало 2017 г., ако не се лъжа, за въвеждане на дистанционното електронно гласуване все още стои на дейност две. С учудване преди няколко дни ние получихме писмо от управляващия орган, разбира се, адресирано до бенефициента – Министерството на електронното управление с копие до Централната избирателна комисия – с предложение министърът на електронното управление да инициира едностранно прекратяване на административния договор, с което Централната избирателна комисия, разбирам и министъра на електронното управление, тъй като сме уведомени за това, сме изразили несъгласие да бъде прекратен този проект. Защото първо няма да оправдае разходваните средства до момента, извършени по изпълнение на Проекта и на следващо място няма да може да се изпълнят разпоредбите на Закона за въвеждане на дистанционно електронно гласуване.
Така че ако такова, както законодателят е преценил трябва да бъде въведено – трябва да се продължи изпълнението на този проект и то по начин, който да повиши доверието в изборния процес и в максимална степен да гарантира сигурността на дистанционното електронно гласуване. Благодаря.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря.
Ще помоля да ни изпратите на нашата служебна поща тази информация, защото за мен това е изненада, че някой се опитва да спре Проекта по електронно гласуване, но смятам, че докато Божидар Божанов е министър на електронното управление едва ли някой би могъл това да го постигне, защото той е един от най-силните поддръжници на този метод и не само. Доста е работил, включително и по текстовете, които в момента са в Изборния кодекс. Но електронното гласуване е отделна тема.
Колеги, коментари, въпроси – заповядайте.

ЙОРДАН МАДЖУНКОВ: Имам един коментар. Понеже сме говорили това и на друга комисия за мен е малко странно необходимостта тези машини да се съхраняват в един имот. Тоест защо всеки път ги прибираме и после ги връщаме обратно. Не могат ли да си седят, някъде близко до секциите? В Германия, например; в Холандия; в Чикаго. Защото сега има една логистика, особено ако влезем в сценарий, където има чести избори всяка година, ние постоянно тези машини ги прибираме и ги връщаме обратно.
Освен това, ако ги дистрибутираме и съхраняваме децентрализирано, тогава се избягва тази необходимост от един голям имот, който така или иначе не може да намерите. Като предложение да се помисли.

КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА: Ще се опитам да отговоря на този въпрос. Ако се отнася за избирателните секции извън страната, няма как да бъдат разположени в близост до секциите, както Вие казвате – машините за гласуване, най-малкото по две причини. Първо адресите на избирателните секции ги определя министърът на външните работи. Нали така беше, колеги, да не греша – по предложение на съответните дипломатически и консулски представителства. Тоест, ние не знаем къде ще бъдат разположени тези секции, за да може да има имот и то чия собственост би бил този имот, където да се разполагат тези машини?
Защо трябва да бъде централизирано или децентрализирано съхранението? Това е въпрос на управленско решение, но не може Централната избирателна комисия самостоятелно да го реши, тъй като изисква и участие на изпълнителната власт най-малко дотолкова, доколкото смятаме, а така е записано и в едно решение на Министерския съвет от миналата година, че трябва да се съхраняват в имот държавна собственост. До момента за машините въобще на територията на страна такъв имот не е намерен, тъй като той трябва да отговаря и на определени изисквания за съхраняване на тези машини. А за извън страната според мен изобщо не е и търсен такъв имот, защото предполагаме практически е невъзможно да бъде намерен такъв, който да отговаря на изискванията за складиране на машините. Само предполагам. Не мога да твърдя със сигурност.

РОСИЦА МАТЕВА: Благодаря.
За извън страната ние сме обсъждали възможностите за съхранение в дипломатически и консулски представителства, но Министерството на външните работи заявява, че няма място в сградите. Освен това машините изискват специални помещения с температура, влажност и така нататък за съхранение. Те изискват да бъдат обслужвани, да бъдат проверявани батериите им минимум на шест месеца, да бъдат дозареждани.
В България сме търсили варианти, в които в две или в три, или в четири помещения в различните части на страната да бъдат съхранявани, защото освен самите батерии на машините трябва да бъде актуализиран и системния софтуер. Отделно от това при инсталиране на приложения софтуер, трябва да бъдат отключвани. Трудно става това – обсъждали сме и този вариант, ако бъда изпратени специалисти, които да носят необходимите флашки, за да бъде инсталирана съответната машина извън страната. Всъщност най-евтиният и бърз вариант да бъде извършена логистиката на машините извън страната беше изпращането и връщането обратно. Не сме взели решение ние да бъде намерен само един склад в страната. Просто така се съхраняват от внасянето им в страната в този склад и продължават да се съхраняват там до намирането на подходящо помещение държавна собственост, каквото е и разбирането на ЦИК, че помещението, в което се съхраняват машините трябва да бъде държавна собственост.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: По същата тема ли – къде да се съхраняват машините? Мисля, че този въпрос едва ли ще го решим в Комисията тук. Предлагам с такъв микромениджмънт да не се впускаме всички. Защото знам, че резултатите не са добри, но заповядайте.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има и един важен въпрос – той е държавнически, цената на този начин на уреждане на гласуването. На последната онлайн сбирка, на която участвах, свързана с технологиите – другата страна, в която се ползват машини – Белгия, се оплака от единствено нещо – от прекомерни разходи.
Като погледнете счетоводната справка за това колко струват машините и тяхната поддръжка, каквато ние имаме в доклада и те са извън всички останали разходи. Това са допълнителни разходи. Аз не знам доколко си струва това улеснение, ако дадем на комисиите такава сума пари, те ще направят копие от всяка бюлетина и ще го пратят на облака да стои вечно.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Тук имам известни съображения. Винаги, или поне в тази комисия, е редно да отбележим, че слагането от едната страна на везната на пари, разходи, поддръжка и от другата страна права, достъп и качеството е важен въпрос. Хубаво е, че Вие го повдигате. Да, Белгия и това е хубаво, че пак става дума за това, макар, че днес в пленарната зала се чу че никъде нямало машинно гласуване – в Белгия… (Реплики: „В две провинции.“.) Не само в две провинции – 30 хиляди машини се използват. Така или иначе има. Истината е, че по света никъде няма машинно и хартиено – това, което искаме да направим тук. Пак искаме да сме уникални. Това го няма. Ако е нужно ще поддържаме машини и така нататък, защото не знам Вие какво мислите, но да слезем от недействителни бюлетини през 2014 г. на парламентарни избори от 218 хиляди на 11 хиляди през ноември 2021 г. си струва според мен, ако не на всяка цена, то значително замисляне и много съдържателен дебат, когато говорим кое колко ни струва, защото това е повече от една парламентарна група, която е изтекла някъде. Така че е много е важно, когато говорим за представителство, какво употребяваме като аргументи и колко това е важно за хората, които участват в изборите, за политическите субекти, за техните поддръжници, за българските избиратели най-вече.

СЕВИНЧ СОЛАКОВА: Само една реплика към това. Наред с броя на недействителните, което е факт, трябва да изтъкваме, за да не вървим само в едната плоскост, а на мен ми се иска да се чуват всички гледни точки, за да може да се види всяка една възможност, която носи плюс и която може да носи минус.
Към тази статистика, която казвате, трябва да се има предвид и активността – дали машините помагат да стане по-масово участието и засилва активността на българските избиратели.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Аз досега не съм видяла нито един анализ бил той по-популярен, бил академичен, изследване – социологическо или друго, сондаж сред българските граждани, който по някакъв начин да прави връзка между двете неща, че изборната активност се сваля от наличието на машини. Аз не познавам такова изследване и молбата ми е в Комисията тук поне да се опитваме да говорим не с усещания и интуиции, а с данни. Единствено и само изброяването на една редица от числа, свързани с избирателната активност, която между впрочем от 2013 г. досега на парламентарни избори с изключение на 2017 г., е само надолу без значение каква е технологията, не ни помага като експерти и политици, хора, които трябва да говорят отговорно по темата да можем да бъдем убедени в твърдението, че машините свалят избирателната активност. Това ми е коментарът по тази тема.
Димитър Димитров искаше да каже нещо.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Понеже споменахте, че няма такива изследвания. Ние специално поръчахме на „Информационно обслужване“ да направят трикратна оценка на всички секции, в които е гласувано с машина. През април, през юли и през ноември. Разликата е драматична наистина.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Не, когато говорим за числа да не говорим за драматични разлики. Аз ги имам числата.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Добре, Вие си ги преценете дали е драматична, или не. 28%…

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Това обаче е изследване на база данни. Аз говоря за нагласите,…

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Нагласите се смятат по много различни начини.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: …хората се страхуват. Няма изследване, което да сочи това.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ако искате ще Ви направя академична справка. Нарича се digital design franchise на английски за тези, които разбират. На всяка стъпка на повторено машинно гласуване в същите секции, за същите списъци от избиратели, всяка стъпка следваща е 150 хиляди по-малко.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Понеже наистина ме предизвиквате на темата числа, ще трябва да говорите обективно. Тук става дума за сравнение на данни между активността в секции под 300 и активността на секции над 300. Нормално е избирателната активност в секции под 300 души да е по-висока, защото както и да ги виждаме редиците от числа, които и аз съм гледала, те са свързани с това колко е голяма секцията, съответно и отношението към избирателната активност.
Тук имаше желание за коментар. Няма да свършим този разговор тук.
Ако искате да се „караме качествено“, в кавички казвам, по темата „машини и хартия“, ще трябва да се съберем отделно, защото темата е „избори в чужбина“. И залитнахме в посока дали пък да не направим възможното да няма машини в чужбина – нещо, което съветвам да не го правим в тази комисия.
Господин Костадинов.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да кажа следното нещо. Смятам, че изчерпахме до голяма степен това, което беше заложено като първа точка. Разговорът минава в съвсем други вече нюанси, пак за гласуването, но все пак ние трябва тук да коментираме българите в чужбина. От тази гледна точка предлагам, ако няма някой друг, който иска нещо да каже, да коментираме точка „Разни“, защото там има неща, които смятам за важни и от които аз едно конкретно искам да споделя, виждам, че има и друго, което тук е приготвено, за да можем да говорим по теми, които вълнуват членовете на Комисията, свързани с проблемите на българите в чужбина.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Така. Смятам, че ползването на машини в чужбина вълнува българите в чужбина и трябваше да се чуят аргументи в тази посока. Има предложение за прекратяване на дебата по темата.
Последно ще дам думата на Стефан Манов и приключваме по тази тема, и преминаваме към точка „Разни“.
Стефан, само моля за много кратък коментар.

СТЕФАН МАНОВ: Холандия, регион Брюксел и немскоезичните общини, което е две трети от населението на Белгия, гласуват с машини от години, от години! Значи, да го чуем, да се запише в протоколите на това Народно събрание, да няма неподготвени политици, които говорят, а и други членове на ЦИК.
Второ, намаляването на избирателната активност не може да се обсъжда с ей такива числа, сравнявайки едни секции с други. Аз, госпожо Солакова и господин Димитров, ще Ви кажа, че българските избиратели в Турция се удвоиха между юли и ноември на същите машини и гласуваха със световна скорост – по 1000 души на машина. Значи, не е въпросът от технологичната бариера, а от политическия интерес, който избирателите имат да окажат вота си или не. На последните избори във Франция 70% от младите до 35 години не гласуваха. Ами, машини няма.
Значи, не можем да анализираме социологически и други феномени през числата на „Информационно обслужване“. Аз смея да твърдя, че разликата в избирателната активност между секциите под 300 и над 300 души е хроническа, съществува на всички видове избори. Правил съм сметките и на евроизбори, и на местни, и на всякакви други, и за Ваша информация ще Ви кажа следното – че в секциите под 300 души средно са гласували в тях 70 избиратели, при положение че имаме седемчленни секционни комисии, често дописани в изборния ден по силата на Изборния кодекс. Тоест имаме едни 10% механично от хората дошли от други населени места да осигурят СИК-овете в тези секции, и другите фактори, които вървят.
Така че не може да се правят тези механични проекции на избирателна активност.
А що се отнася до това дали българите извън страната имат или нямат възможност да осигурят, прощавайте, не българите извън страната, а дипломатическите и консулските представителства да осигуряват съхраняване на машините, тук колегата Димитър Иванов ми подсказва, че българските машини стояха дни наред в домове на български граждани или техници по света на последните избори, но от това драма не е имало.
Относно преноса на информацията. Информацията между избирателната секция в чужбина и ЦИК преминава по криптирани канали и тя е толкова сигурна, колкото между РИК и ЦИК, осигурявана от „Информационно обслужване“, защото ползва същия интернет трафик, не минава с пощенски гълъби между РИК и ЦИК тази информация.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря, Стефан.
На „пощенски гълъби“ ще приключим. Благодаря за твоя коментар.
Благодаря на всички участници.
Моля Ви, госпожо, мисля, че чухме вече достатъчно аргументи. Не искам да продължаваме дебата. Но, ако настоявате, просто две изречения от уважение към ЦИК.

СЕВИНЧ СОЛАКОВА: Благодаря Ви, госпожо Цонева.
Много Ви благодаря, защото в хода на изказванията се сетих за няколко неща, които търсят и изискват законодателни решения. Това е по отношение на съставите на секционните избирателни комисии и задължението, което има по Изборния кодекс, всеки член на секционна избирателна комисия да има избирателни права. Проблемът възниква в европейските избори за държавите, които са извън Европейския съюз. Включването на тези лица в секционните избирателни комисии е в нарушение на закона. Всички обаче отчитаме, че в голяма част, преди малко тук и колегите, доброволците…

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Добре, това го разбрахме. Това е добре да се превърне в някаква препоръка от Ваша страна, за да може законодателят да го вземе предвид.
Друго?

СЕВИНЧ СОЛАКОВА: Поради приравняването на трудови правоотношения на членовете на секционните избирателни комисии, за живущите извън страната възниква проблем със здравноосигурителните вноски. Този въпрос мисля, че също е поставен и от нашите дейни, активни граждани извън страната. За тях се сетих в момента и затова реших, че трябва да го споделя. Благодаря Ви още един път, че ми дадохте думата.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря на всички за активното участие.
Може би времето изобщо не е достатъчно. Извинявам се, ако сме били много рестриктивни по отношение на дадената дума, но и в залата е така – три минути, пет минути, дуплика – всеки трябва да се фокусира върху своите аргументи. Ще се радвам да продължим този разговор с ЦИК с цел да подобрим изборното законодателство, ако не практики и всичко. В наше лице имате партньор по отношение не само на провеждането на избори в чужбина.
Благодаря и на Димитър, благодаря и на Стефан, които се включиха онлайн, и на нашите представители на Обществения съвет, които са физически тук. Благодаря Ви на всички.

Минаваме към точка „Разни“.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Няма да е много дълго това нещо.
Това е единият материал. Аз предлагам да чуем все пак хората, които са тук.
Но аз друго искам да кажа, на първо място, и след това да им дадем думата и на тях – така ще предложа.
Миналата седмица тук беше Иван Таслаков, който е областният управител на Тараклийския район. Срещал се е, предполагам, може би с всички от Вас, той поне така обяви – че се среща с представители на всички парламентарни групи, във връзка с ликвидирането на Тараклийския университет. За това нещо се говори от много време. Може би от около година и половина молдовците правят всички усилия, за да го ликвидират постепенно, бавно задушавайки го. Като видяха, че няма да стане с финансови съображения, защото те твърдяха, че не може да се издържа сам, тази година успяхме, нали, всички заедно предложихме да се вдигне финансирането на университета от 300 хил. лв. на 1 млн. лв., видяха, че няма вече да могат да използват финансовия аргумент. Пари има, слава Богу. Осигурени бяха от държавата. Друг е въпросът, че още не са преведени, но както и да е. И са взели решение миналата седмица за ликвидиране на университета. Предполагам, че сте запозната.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Имам информация, актуална, по темата и ще я дам на Комисията.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да. Само да довърша.
Аз поставих въпроса преди малко на Комисията по образованието, защото оттам дойдох. Оказа се, че вчера в Тараклия е пристигнала група от Министерството на образованието, която проучва на място случая, не че има нещо кой знае колко да се проучи, но така или иначе те са там и до края на седмицата трябва да отидат и в Кишинев. Въпросът тук е ние като комисия, и Вие, разбира се, най-вече като председател на Комисията, от името на нашата комисия да поставите въпроса и пред Министерството на външните работи, за да може съответно да се окаже натискът, който е необходим, за да се задържи учебното заведение, което представлява единственият български университет извън България. Колкото и да е в плачевно състояние в момент, с решението, което взехме ние тази година, мисля, че успяхме да го закрепим и смятам, че с бъдещи подобни действия можем не просто да го закрепим, но и да го върнем в предишното му състояние, в което беше. Защото той в началото на миналото десетилетие започна да се развива много добре.
Та това ми е първото, което искам да поставя като тема. И ако Вие имате нещо да кажете, Ви слушам.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Аз съвсем бърз ъбдейт.
Тъй като, както всички колеги, така и аз следя темата. Разбра се, че се виждах с Паслар, говорила съм с Външно, с нашия посланик в Молдова. Накратко – връчена е вербална нота по отношение на този въпрос, която много ясно изразява цялата фактическа обстановка.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Тук или там?

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: От нашето посолство към тях, която много ясно изразява нашата позиция настойчиво за това да не се променя нищо в статута, тоест той да се слее с Кишинев.
Истината е, че дипломатите нито от едната, нито от другата страна, макар че те работят по това споразумение от дълго време, не са знаели за това изявление на Министерството на образованието на Молдова, което е намерение, в рамките на някаква тяхна реформа на висшето образование, в Кишиневския университет да се слеят други четири университета, един от които е Тараклийският.
Направени са всички възможни дипломатически действия, включително среща с посланика на Молдова тук, на ниво заместник-министър и посланик, отново са сложени тези теми. Между впрочем, в телефонен разговор, това беше в края на юни, преди да има такова изявление от Министерството на образованието, между министър-председателя Петков и президента на Молдова този въпрос също е поставен като много важен, че това е много важен образователен и културен център на българите там и трябва да бъде съхранен.
На 1 юли е имало конферентен разговор между двамата министри на образованието – нашият министър и министърът на образованието на Молдова, в което се взема решение две експертни групи да започнат работа по запазването на статута. Тоест моето наблюдение е, че институциите действаха в много добър синхрон, скорост и успяха да дадат много ясен не просто знак, своите позиции, които от години се отстояват, за да не бъде направена тази грешна стъпка в посока на заличаване на университета.
Това са нещата към момента. Така че се надявам на развитие, което да бъде в положителна поска.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Аз в този случай мога да добавя само едно нещо – да се надяваме на Вас да следите и да ни уведомявате на всяко заседание на Комисията, за да стане ясно.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Ще имам грижата.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да. Мисля, че това дотук е достатъчно изчерпателно.
И другото нещо, което искам да предложа, защото видях, че има предложено тук, има дадени на нашето внимание становища от страна на студентски клуб „Родолюбие и отечествознание“ и Български родителски централен комитет във връзка с един много неприятен инцидент, който се случи в Сърбия преди две или три седмици, ако не се лъжа, не мога да си спомня кога точно беше. Моето предложение е да ги изслушаме накратко, за да вземем някакво отношение по този въпрос, защото смятам лично аз, че подобно отношение… Да не говорим, че тук става въпрос не за отношение само към местни българи, тоест до някаква степен хора, които са извън юрисдикцията на българската държава, но за отношение към български граждани от България, при това журналисти.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Действително случаят, инцидентът в Босилеград и употребеното насилие спрямо екипа на БНТ е много драстична проява в един казус, който се развива от години с една мина, която трови околната среда на Босилеград. И този разследващ екип е бил именно по този повод там, за да направи филм. И е бил нападнат от собственика, охраната и работници с камъни много грубо. Сега, това, което е станало, е, че много бързо генералният консул в Ниш е бил отишъл на място, за да съдейства на екипа. Димитър Цанев през цялото време следи този случай. Последния разговор, който имах с него, беше, че е присъствал на разпитите, които са направени в прокуратурата в Сърбия на нашите журналисти, тоест разпити – сваляне на сведения и така нататък, и по негова оценка сръбската държава се е заела доста сериозно с този инцидент, но да видим докъде ще стигне всичко.
Това, което аз предлагаме, ако има още време това Народно събрание и тази комисия, и така съм говорила и с него, да го поканим, включително и екипа, включително и други заинтересовани, включително и Министерството на екологията, защото това е един много, много тежък случай на замърсяване на околната среда, който продължава от години. Тези напрежения там се пораждат от това, че тези хора нямат защита на населението на Босилеград и околността. Някак си екостандартите, които се прилагат спрямо тази мина, не отговарят на никакви… сега, да не правя силни изказвания, защото не съм експерт по темата, но просто са крайно занижени, тровят се реки, води, почва и така нататък.
Така че да, наистина инцидентът е много тежък. Босилеград е едно място, което наистина страда много във всякакъв смисъл – големи проблеми, тук няма да го казвам без никакво притеснение, с местната власт, която по някакъв начин не застава на страната на българската общност и никога не е в активна позиция да защитава интересите на българите там, макар че би трябвало да е по друг начин.
Това, което мога да кажа, и според мен е важно да го знаем като членове на тази комисия, е, че най-силният орган, или поне това, което Конституцията и законите на Сърбия подкрепят по отношение на малцинствата, е Националният съвет на българите там. Всяко национално малцинство в Сърбия има национален съвет, ние също имаме такъв. За съжаление, доста критични оценки се чуват за дейността на този национален съвет. Ще има избор на нов Национален съвет през есента и според мен е много добре, където и да се намираме, каквото и да правим тогава, като хора, които сме имали отношение към тази политика, много внимателно да проследим какво ще се случи там. Защото при избора на този национален съвет, включително и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е сезирана тогава за това, и е оказан толкова силен политически натиск от страна на управляващата партия в Сърбия, че на практика в много голяма степен е изкривила представителството в този национален съвет и в крайна сметка той не може в силата си да функционира така, че независимо и по някакъв начин много решително да може да отстоява интересите на българското малцинство.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Аз само две неща да кажа в допълнение към това, което казахте. Съгласен съм с всичко. Помня, че трябваше да имаме едно изнесено заседание в Босилеград, което беше отменено заради изборите. Това по-скоро до някаква степен може би беше претекст от страна на сърбите. Но дайте, ако все пак независимо от това какъв и колко точно ще бъде още дълъг животът на това Народно събрание, планирайте го. Мисля, че едва ли има някой от нас тук, който да има нещо против да отидем до Босилеград, той е на няма и два часа път от София. А пък, независимо от това дали има или няма мандат, това е знак, който достатъчно ясно ще покаже на местните българи подкрепа.
И другото нещо, което искам все пак да помоля, е да дадем думата на студентите съвсем накратко, защото и времето напредна доста, те бяха достатъчно търпеливи да ни изслушат и да ни изчакат дотук, за да кажат и те, ако имат нещо допълнително към това, което чуха и на което станаха свидетели в обсъждането.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Да, нямам нищо против. Просто ще ме извините, аз трябва да тръгна. Заповядайте, седнете на масата и примерно Вие водете.

ПРЕДС. ЙОРДАН МАДЖУНКОВ: Заповядайте.

ЯВОР ГОЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Благодаря за възможността да седнем тук и да изкажем своето дълбоко опасение от случката, която се е разиграла и която, за съжаление, не е болест, тя е симптом на една много по-дълбока болест, която много отдавна съществува и в този регион, и в много други.
Казвам се Явор Гочев, доцент Явор Гочев от сдружение „Български родителски централен комитет“ – организация в обществена полза. Казано накратко, на запад от нас има проблем.
Кои държави са на запад от нас, това го знаем добре. Там са Македония, там е Сърбия. Тези два проблема, разбира се, са свързани.
Миналата седмица бяхме пред Френското посолство на протест. Представители на много граждански организации, включително и ние тук, а и други, защото всички знаем за това, което в медиите съвсем обосновано беше наречено „празен чек“. Френското председателство предложи нещо, което „съвсем случайно“ беше променено, след като беше прието. И така, няма да с е спирам на този случай, защото той е толкова емблематичен, толкова добре показва цялата симптоматика на всичко, което се случва между България и нейните съседи, и особено на запад – ще Ви отнема цялото време.
Обаче, бидейки на улица „Оборище“ пред Френското посолство, аз си спомних за един случай от преди два месеца, когато ние, представителите на неформалните граждански организации, отново бяхме на протест пред Френското посолство на улица „Оборище“. Преди около два месеца ставаше дума за отнето дете на българи, които живеят във Франция, където френските социални служби съвсем някак си така, необосновано, неаргументирано, прибързано, агресивно решават да отнемат тяхното новородено дете по неизвестни причини.
Това също касае Комисията, в която сме в момента, защото това също са българи извън граница. Ще кажете – каква е връзката между тези случаи? Много е дълбока.
На същата хубава софийска улица „Оборище“ преди около две години протестирахме пред Нидерландското посолство за отнето дете…

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Извинявайте, доцент Гочев, нека да коментираме конкретния казус, защото времето напредна много. Сами виждате, че останахме в много камерен състав и затова аз Ви предлагам, тъй като това, което Вие сте написали има две становище, те се припокриват. (Реплики.) Това казвам, те са две. Едното е Вашето на БРЦК и другото е на Студентския клуб.
Ако трябва или един от Вас, или поотделно просто накратко ни кажете, какво очаквате от Комисията.

ЯВОР ГОЧЕВ: Ще прочета накратко само две точки от заключението на нашето становище.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Не бива да губим време. Мисля, че тук всички сме съмишленици, не вярвам някой да е на обратното мнение. Няма смисъл да…

ЯВОР ГОЧЕВ: Защото проблема там е системен. Свързан е с околната среда, свързан е със систематично дългогодишно погазване правата на нашите сънародници, които там са мнозинство, не са малцинство.
Та от всички точки, с които завършва нашето становище като искания ще прочета само две.
Молим, уважаемата комисия незабавно да предложи и гласува декларация, която да бъде предложена за гласуване в Народното събрание, осъждаща репресивните действия на Република Сърбия върху българското мнозинство в откъснатите преди повече от век живи късове от България.
С това смятаме, че от най-високата парламентарна трибуна на водещия законодателен орган в България, едно изявление би имало доста голяма тежест.
Другото е, Комисията по политиките за българите извън страната да поеме дългосрочен ангажимент за лобиране и формиране на дългосрочна българска държавна политика.
Предвид факта, че вече знаем, към 16 юни, когато се случваше тази случка не беше толкова ясно, но сега вече е ясно, че този парламент може би няма да изкара още дълго. Тази дългосрочна политика може да бъде заложена поне като основа, но това, което може да бъде направено бързо, е една декларация, която остро осъжда това от името на Народното събрание. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ЙОРДАН МАДЖУНКОВ: Благодаря за становището.
Коментари?

ТЕОДОР СЕРБЕЗОВ: Първо ще започна с извинение за недоразумението от началото на заседанието. Не знаех, че трябва да се допитам, преди да Ви раздам становище. Извинявам се, надявам се не е навредило на нормалното протичане на заседанието.
След това ще Ви благодаря изключително много за възможността това становище да бъде представено от мен и ще поднеса извинения от председателя на Студентски клуб „Родолюбие и отечествознание“, който не може да присъства поради здравословни причини.
Ще започна с кратко встъпление кои сме ние, тъй като в началото и за това имаше коментари, които изобщо не ми допаднаха. Студентски клуб „Родолюбие и отечествознание“ е младежка благотворителна организация, създадена през 2018 г. от ученици на Първа английска езикова гимназия. Главните ни цели са разпространението на българските история, култура и традиции, както и поддържането на недно будно гражданско общество.
Натъртвам, да се знае, че Студентски клуб „Родолюбие и отечествознание“ е строго непартийна и неполитическа организация. Нито един от нашите членове не е ангажиран политически по абсолютно никакъв начин.
Причината за нашето становище е, тъй като ние през последната година, година и малко неколкократно сме ходили в Босилеград, където сме извършвали лекции с учениците, помагали сме на социално слабите. Тази помощ се изразяваше в хранителни пакети, за които те бяха много благодарни, тъй като сте наясно, че този район е много беден.
И точно заради това, когато разбрахме за нападението над българския деец Димитър Димитров и екипа на БНТ, ние нямаше как да останем безучастни. Включително и внукът на Димитър Димитров е член на нашата организация.
Настояваме да се насърчат действията на сръбските органи на реда и прокуратурата спрямо извършителите, както и да се проследи процеса спрямо наказването им и да бъде обявено официално становище за случилото се.
Ще пропусна да говоря и аз за екологичния проблем, тъй като вече го споменахме и директно ще премина към следващите сходни проблеми в българската общност там.
Ще започна с това как главните проблеми там произлизат от бездействието на българската държава – от години българската държава там бездейства. Всички инициативи там за поддържане на българщината са от независими граждански организации като Глас Пресс и КИЦ Босилеград.
Не е нужно да казвам, че България за тях отделя не повече от една средна работна заплата в тяхна подкрепа, тоест те се издържат от гражданите там, а там става дума за общности с десетки хиляди граждани. Това е несериозно и нелепо.
Напомням само, че изключително много демократични европейски държави отделят солидни средства, за да пазят своите малцинства в другите държави, но при нас това очевидно не е приоритет.
Така че настояваме за увеличаване на цялостната финансова и културна подкрепа на българската държава към българската общност в Сърбия, тъй като тя е почти нула в момента.
Друго, от което сме разтревожени много, е фактът, че почти всички инициативи са посрещнати и са целенасочено саботирани от страна на сръбските власти и не само.
Например, на всяко събитие, организирано от българските организации, властта провежда паралелно свое, с което да осуети първото. Редовни са и постоянни проверки, които са абсолютно неосновани. Всички те са съпроводени разбира се обидно и унизително отношение към българската културна дейност.
Давам пример веднага – всеки път, когато минаваме границата, нашите коли биват претърсени унизително. Към нас се държат враждебно и ни задават въпроси все едно не сме хора, а включително се е случвало до език на омразата, аз така бих го определил, враждебни въпроси от сорта на цитирам: „Вие знаете ли коя година е битката при Велбъжд?“ С този въпрос се намеква едно евентуално надмощие над Сърбия спрямо България. Това е недопустимо държание от официални държавни служители и изразява вътрешна ненавист към българското население.
Друг проблем е неангажираността на българската държава за българска просвета и култура там, защото липсват български учебници, не само по литература, а и по други предмети. Самият факт, че самостоятелни граждански организации извършват дарения, за да се доставят книги и да се осигурят за жителите. Без изключение, особено, когато видят книги, представителите на сръбската местна власт стават още по неприятни към нас, с още повече неприязън се държат, включително и дори когато имаме договор, на сръбски език преведен, за дарението на книгите, те пак изглеждат изключително намусени и трябва да им се обяснява поради каква причина сме тук.
Тук е ред да вметна и за кмета на Босилеград, който е българин, но той масово гони българското от града. Неведнъж е попречвал на български инвеститори да започват фабрики например в Босилеград, с което да създадат работни места.
Но най-значимият проблем там си остава образованието.
На първо място трябва да спомена факта, че местните български ученици не изучават българска история. Те изучават сръбска история. Също не изучават достатъчен брой български език и литература.
Отново напомням, изключително много европейски държави са се погрижили за това и техните малцинства си учат по техни програми, изработени от специалисти и от двете държави.
За българските паралелки обаче не е постигнат резултат по превода на сръбските учебници на български език и в продължение на десетилетия учениците в Босилеград не изучават учебниците си на майчиния си език.
Настояваме за съвместната работа между специалисти и от двете държави за осигуряване на специална програма за учениците от българските малцинства и общности, по която те да имат повече часове по български език и да учат българска история.
Втори изключително значим проблем при образованието там, става дума за кандидат-студентите. Те, първо, учат българския книжовен език на едно по-ниско ниво поради недостатъчния брой часове, а и учебниците им са им сръбски в крайна сметка. И когато идват да кандидатстват в България, университетите не предлагат по-лесно влизане за тях или нещо подобно, което нелепо, предвид факта, че не е осигурена специализирана програма на български за тях.
Още по-нелепо е и как стои въпросът с получаване на гражданство. Въпреки доказателствата от сръбската държава, че дадено лице – кандидат-студент, принадлежи към българското малцинство, в почти всички случаи това удостоверение не се счита за доказателство тук. Сръбските граждани чакат с години да им се даде българското гражданство. В резултат на което те трябва да плащат тук на университетите такси за чужденци, които са изключително непосилни за хора, които живеят в този район. Пак напомням, Босилеград е изключително беден район.
Вероятно този проблем е най-съществен и се нуждае от разрешаването му във възможно най-близкото бъдеще.
Настояваме българската държава да осигури привилегирован режим на приемане на учениците с български произход в част от българските общности зад граница.
Недопустимо е да бъдат затруднявани в получаването на българско гражданство, да се заплащат такси за чужденци в университети и да се състезават за приемане в университети наравно с кандидат-студенти от България предвид ограничените възможности на първите.
Настояваме българската държава да работи усилено с българските граждански организации в Сърбия, като КИЦ Босилеград и Глас Пресс, които вече споменах, както и да инициира културна дейност сред общностите. Работата със споменатите организации е необходима, тъй като те са най-добре запознати с положението на общността там.
Нужно е да се инициира работа с българската общност и в Цариброд, в околностите, както и централизирана организация на цялото българско малцинство в Сърбия. Благодаря за вниманието, това е от мен.

ПРЕДС. ЙОРДАН МАДЖУНКОВ: Благодаря за изложението.

КАЛИН ИВАНОВ: Ако може само да направя една добавка. Калин Иванов, общност „Идеал“. Тъй като становището на БРЦК беше направено в съдействие с общност „Идеал“ бих искал и да добавя само, че самото становище, както го имате пред Вас, осъжда отделно и абсолютно липсата не просто на ефективна, а на каквато и да било политика на България за съхраняване на българщината там. Всъщност българите в Босилеград, поне тези, с които аз лично съм говорил, се чувстват напълно изоставени от България, напълно изоставени и отритнати от българската държава.
Смятам дори, ако тук има юристи, някой, който да е по добре запознат с Международното право, има една конвенция, която е приета декември 1948 г. от ОНН, която е Конвенцията за превенция и наказание на престъплението геноцид, където в чл. 2, точки В и С се говори именно за създаване на условия, които целят да премахнат определена етническа група от определен регион, без те да включват убийството всъщност на хора, което в повечето случаи се възприема като геноцид, но не само това. А именно, какъвто и да било психически тормоз, създаване на условия, които административно да пречат на инвестиции и така нататък, както преди малко обясни колегата.
Отделно бих искал и да натъртя – такси за чужденци, преди малко каза Теодор. Българи плащат такси за чужденци в български университети. Това не е просто нелепо. Това е абсолютна обида към българите, които не живеят в България. И именно тук искам да натъртя и от самото становище още едно нещо, ние сме обяснили и сме натъртили, че официалното име на българския парламент е българско Народно събрание, а народът ни далеч не се изчерпва само с тези, които имат българско гражданство на документи.
Смятам и също смятам, че всички тук сме на това мнение, че българското Народно събрание е морално задължено да защитава и брани интересите дори на българите, които по документи нямат българско гражданство, които са тези диаспори там, не просто от сто години, когато Западните покрайнини са отнети по силата на Ньойския договор 1919 г., ами и от доста, доста преди това, още с идването на Аспарух на Балканите и разбира се и на Кубер преди него.
Това, което исках да кажа, последно бих искал да Ви помоля да обърнете внимание на дадения цитат в самото становище на Марша на Западните покрайнини, за да видите, какво точно е било отношението на българите и на българската държава тогава към този регион. Смятам, че това нещо трябва да се завърне като практика в България, да има наистина едно отношение на братя, които са откъснати от нас по силата на един диктат. И именно тяхната чест да бъде запазена и те да знаят, че имат подкрепа в българското Народно събрание и въобще в българския политически елит. Благодаря.

ПРЕДС. ЙОРДАН МАДЖУНКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, въпроси, коментари?

МЛАДЕН ЗАПРЯНОВ: Много хубаво звучи всичкото това нещо. Това цялото нещо минава през много работа и съгласие. Аз само искам да Ви кажа, че дори български граждани, които в момента живеят в чужбина, деца на българи, български граждани, като дойдат тук да учат в български университет все едно са чужденци, заради дипломите. Така че проблемът е изключително сериозен.
Той минава през различни типове решения. Аз вярвам в едно, споделих Ви преди нашата среща, преди тази комисия, че имаме предложение в тази посока, което ще представим на колегите в този или друг парламент, дори и да не са в парламента, това няма значение.
Надявам се част от нещата да бъдат по-лесни, ако намерим съгласие, че е важно да запазим българския дух, корен и всички тези хубави на пръв поглед и на думи неща, и намерим съгласие, че трябва все пак да го адаптираме към ситуацията, в която сме днес. Не за битката при Велбъжд, не за Аспарух – това са неща, които не помагат като цяло. Помага това, което е – искрен диалог с всички, които могат да свършат работа по темата. Благодаря.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Аз в заключение искам да благодаря на представителите на тези организации за това, че са направили всичко това, което чухме в резюме и за сигнала, макар че все пак ние бяхме наясно с това нещо.
Работа на Комисията разбира се, не е да взема тези решения, а по-скоро да алармира съответните органи на изпълнителната власт. Бъдете сигурни, че тук, въпреки политическите си различия, досега, и аз го заявявам като представител на може би най-остра опозиционната политическа сила, досега не е имало случаи в които да имаме разминаване тук, конкретно, което е един от малкото примери за това, че в крайна сметка нашата страна може да води национална политика, стига да иска.
Друг е въпросът, че нашите компетенции са законодателни, а не изпълнителни, а всичко това, което Вие предлагате, с изключение на декларацията, е нещо, което зависи от изпълнителната власт. Но пък тук видяхте в началото като говорехме с председателката на Комисията, че и тя е запозната и в този ред на мисли да се надяваме, че ще направи всичко необходимо, за да може да има задействане или по-скоро не точно задействане, контрол и наблюдение върху действията на нашите власти, съответно на дипломатическите ни служби в Сърбия за изясняване на този казус и наказване на виновните.
Аз специално искам да Ви благодаря за това, че правите това, което правите. С такива хора като Вас България ще пребъде.

ПРЕДС. ЙОРДАН МАДЖУНКОВ: Благодаря.
В заключение и аз искам да Ви благодаря, че представихте казусите. До голяма степен Комисията е запознат с тях, тъй като сме ги чували и друг път. Повтаряме едно и също, но това наистина са проблеми на българската общност, които ние искаме да разрешим. Благодаря Ви.
За конкретния казус ще обсъдим, първо, като Комисия за декларация после евентуално през пленарната зала. Това вече е обект на бъдещо решение.
И пак, много Ви благодаря, с което закривам днешното заседание.

.