.
Франция. Сърцето на демокрацията! И кралете на неоколониализма.
Много хора си мислят, че колониализмът е история и вече не съществува. В реалност колониализмът не само е още жив, но е използван по много хитър и печеливш начин.
Френска Африка използва за валута т.нар. сефа франк, който преди бе вързан за френския франк, а сега е вързан за еврото. Така най-бедните страни в света имат валута, контролирана от най-богатите.
Франция слага свои диктатори в страните от т.нар. Френска общност, които пък им осигуряват лесен и преференциален достъп до важни суровини като нефт и уран. Французите имат военно присъствие в тези страни, нарочно поддържат голяма бедност, съответно евтина работна ръка, съответно евтини суровини, а когато някой не слуша – извършват преврати. От 60-те години насам французите са нахлували военно над 50 пъти в този район.
***
Ярък пример за френски диктатор е „императорът“ на Централноафриканската република (ЦАР) Жан-Бедел Бокаса. Тогавашният френски президент Валери д’Естен се обявява за „приятел и член от семейството на Бокаса“. Той дори помогнал в организирането на помпозната и изключително скъпа „коронация“ на Бокаса, в която последният се обявил за император. Осигурил френски оркестър, дизайнери и военна охрана. В замяна Франция получавала така важния за тях уран.
Бокаса, обаче, е бил брутален диктатор, населението тънело в мизерия и бедност. Когато ученически стачки били брутално потушени с много жертви на деца, французите вече не могли да го прикриват и организирали уж преврат. В действителност те пратили военни, които да спасят от линч Бокаса и инсталирали друг техен послушник – Давид Дако.
Бокаса получил политическо убежище и пенсия във Франция, под претекст, че е служил за френската армия. Дори купил един от историческите замъци там, Шато де Сен Хубер.
Жан-Бедел Бокаса даже издал книга с мемоари, в която се оплакал от ниската пенсия, но френските власти наредили да изтеглят и унищожат всички бройки, защото също споменал как намирал жени за често гостуващия президент д’Естен, както и за дивидентите, които получавали френски министри.
***
Друг пример за френско протеже е диктаторът на Габон, Омар Бонго, чийто син сега управлява. Дъщерята на Бонго е купила имение за десетки милиони долари в Калифорния. Така, докато Габон е една от най-бедните страни в света с най-високите проценти детска смъртност, управляващата фамилия там тъне в разкош и купува имения на Запад. В замяна Франция получава петрол (почти тотално управляван от Тотал) и уран.
***
Самият Франсоа Митеран е казвал, че ако не е френска Африка, Франция няма да е дори сред 15-те най-силни икономики в света.
Затова, когато говорим за европейски ценности, морал, демокрация, расизъм, налагане на диктатури и т.н., какво ще кажете да поговорим за Африка? Там лицемерието на розовите либерали ярко лъсва. Така, както лъсва на феминистите, когато стане на въпрос за жените в Саудитска Арабия.
Защото няма добри. Има интереси. А богатите големи страни хич не ги интересува добруването на другите. Независимо как се казват, дали са на изток или на запад. Имаме късмет, че сме в Европа, та да ни гледат като пазар, по-евтина, кадърна работна ръка.
Но не така, обаче, мислят африканците, този балон ще се спука някой ден. Европа, центърът на световната култура, мястото, в което са поникнали почти всички съвременни икономически и политически идеологии, е чисто гола откъм ресурси. Но иска да поддържа високите си стандарти. Разочарованието е, че не знае как да стигне по мирен, търговски начин, свикнали са с колониалната доминация. Няма как това да се търпи от другите вече, те се надигат. Затова се срутват цели държави, затова се изпитва страх от навлизането на Китай в Африка.
На всичкото отгоре европейци пренесоха в Европа евтина работна ръка от Африка и Азия, от страни, където хората им имат зъб.
И аз харесвам Амели Пулен и френските филми, и аз харесвам Мопасан, Бернар Вербер и френската литература, харесвам френската кухня, художници и архитекти. Но има и лоша страна. За която никой не говори, а трябва. Щото тя ще ги затрие, а с тях и нас ще повлекат.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.