.
Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия. Денят, в който се чества най-големият старозаветния пророк, е наречен от нашия народ Илинден. Свети Илия се тачи от всички християни и дори не само от християните. Заедно с Моисей, той е смятан за един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Илия (иврит: אליהו, Елияху) е живял през IX век пр. Хр., по времето на израилския цар Ахав. За пророк Илия е писано в Тората, в Стария завет (Трета и Четвърта книга “Царства”, Втора книга “Паралипоменон”, “Книга на Малахия”) и в Новия завет на Библията, в Талмуда и в Корана. Също така той е герой от фолклора на различни народи, включително и на българския.
По времето на пророк Илия израилските царе се покланяли на идоли, те се били върнали към езичеството. От всички най-недостойни били цар Ахав и неговата жена. Илия отишъл при царя и му предрекъл поради греховете суша, която ще продължи три години. Но царят не му повярвал. Три години и шест месеца от небето не паднал никакъв дъжд. Всичко изсъхнало и нямало какво да ядат нито хората, нито животните. После Господ се съжалил над страданията на израилтяните и чул молитвите им, понеже във времето на скръбта си те познали безполезността на идолите и се обърнали с молитва към Него. Господ заповядал на Илия да иде при Ахав и да му възвести за прекратяването на сушата. Илия изпълнил това. Пророкът събрал народа, жреците и пророците на езическия идол Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог, след което огън паднал от небето и запалил жертвеника. След това Илия се качил високо в планината, където пак се помолил за Божията милост и за края на сушата. В небето се появили първите облаци от години и паднал първият дъжд.
С името на свети Илия са свързани и дружи важни събития в онези далечни времена, в които битката с езическите идоли и вярвания била много оспорвана.
Когато векове по-късно Иисус Христос и Йоан Кръстител проповядвали, някои юдеи ги сметнали за завърналия се Илия. За християните Йоан Кръстител не е самият Илия, а е продължител на делото му. Също така, Илия и Мойсей се явяват на Христос в Деня на неговото Преображение на планината Тавор, което е описано в Новия завет. Пророк Илия се споменава в евангелските текстове и след последните думи на Христос, когато стоящите пред кръста мислели, че Иисус го вика на помощ. Според тълкуванията на Православната църква, за пророк Илия се говори и в последната книга на Библията – “Откровение на Свети Йоан Богослов” като за единия от двамата пророци, които Бог ще прати преди края на света, за да изобличават Антихриста.
Според писанието, свети пророк Илия е бил взет жив на небето и не е умирал физически, както хилядолетия преди него това се случило и с древния пророк Енох. Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ се използва и в иконографията.
Според народните представи, Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която “пасе” житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.
Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
Днес имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илко.
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
.
