Пътнотранспортни престъпления или „счупените прозорци“ на българските пътища

.

„Оптимистична теория за нашия народ може да има
обществено значение  само доколкото е научна.“

         Иван Хаджийски, „Бит и душевност на българския народ”

Като виждаше, че напуска медицината и се отдава на писането на разкази и пиеси, майката на д-р Людмил Станев казваше: „Писател е диагноза, не е професия”. Заменям „писател” с „политик” и става „Политик е диагноза, не е професия”. Преди години писах, че тази диагноза причинява „счупване на прозорците“ на българското здравеопазване, водещо до рекордна в света смъртност от мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти.

През март 1982 г. американските социолози George Kelling и James Wilson публикуват статията “Счупените прозорци“ (Broken windows), на която е базирана тяхната „теория на счупените прозорци“ (Broken windows theory). Тази  теория, използвайки счупените прозорци като метафора за антисоциално поведение, разглежда малките нарушения на обществения ред като индикатор за нивото на престъпност като цяло. Названието на теорията идва от един от примерите, даден от авторите: „Ако на една сграда е счупен един прозорец и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.“

Сега отнасям теорията на счупените прозорци и към Пътнотранспортните престъпления, при което ПП означава „Продължаваме престъпленията“. „Докога в страната ни бащина, ще вилней тази страшна простащина?“ – питаше на висок глас Радой  Ралин. Изглежда никой от политиците не чу и думите на „междузвездния“ американски актьор Харисън Форд: „Спрете да давате власт на хора, които не вярват в науката. Избирайте лидери, които вярват на науката.“ – изречени през септември 2018 г. на Global Climate Action Summit в Сан Франциско. Не чуха и думите на президента на Израел Шимон Перес: “Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим. Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Те могат да изградят велика държава от една малка територия” – звучи като поезия, превърната в реалност в Израел.

Не чуха, затова от „счупените мозъчни огледала“ (вестник „Труд“ и Eurochicago.com, 8 юли 2022 г.) през счупените прозорци достигаме до счупената държава – Република България. Счупена в нея е йерархията на човешките ценности и приоритизирането на националните действия. Това разболява обществото и политиката. Пример-1: Имаме много политически партии, а нямаме изпълняващи се национални програми нито за демографската криза, нито за профилактика на сърдечносъдовите болести – пред „очите“ на факта, че от тези болести умират 219 българи на ден.* Пример-2: Имаме европейски, световни и олимпийски шампиони, а няма басейни, игрища и стадиони в училищата и университетите – ученици и студенти да спортуват за здраве. Пример-3: Имаме най-много доценти, професори и академици на глава от населението, а повечето ни университети са извън първите хиляда в света.

“Мамка й и държава, никаква не се обажда. Ами сега къде да я търсим? В тази държава всички са дошли на власт да крадат, но никой не е дошъл да дава. Неграмотници, за вас няма ли правилник за морал, не знаете ли вие правилника, бе!” Това е перифраза на „Мамка му и прасе, никакво се не обажда. Ами сега къде да го диря?! … На този пазар всички са дошли да продават, но никой не е дошъл да купува…”, от разказа „Свирепо настроение” на Йордан Радичков.

Какво е лечението? (What is the remedy?) – запита трансценденталният философ и поет Ралф Емерсън в знаменитата си лекция “Американският учен” (The American Scholar), определяна за Декларация за интелектуалната независимост на САЩ, изнесена на 31 август 1837 г. в Харвардския колеж в Кеймбридж, Масачузетс, САЩ. И отговори: „Man thinking (Мислещият човек)“. И още, през 1996 г. теорията на счупените прозорци беше доразвита от George Kelling и Catherine Coles в книгата им „Поправяне на счупени прозорци: Възстановяване на реда и намаляване на престъпността в нашите общности” (Fixing Broken Windows: Restoring Order and Reducing Crime in Our Communities). В нея се обсъждат стратегии за предотвратяването на малките нарушения и санкционирането на нарушителите, което създава атмосфера на нетърпимост и справедливост към всички нарушения, извършени от всички престъпници.

Освен това, противоположно на „Санкции за санкции“, „Оръжие за оръжие“ и „Дипломати за дипломати“, tit-for-tat е много ефективна стратегия в теория на играта – и на войната. Това е взаимно печеливша стратегия (win-win strategy) – двете страни получават приблизително еднакво от исканията си. Tit-for-tat е противоположна на стратегията „печалба-загуба“ (win-lose strategy). При избора на която едната страна не приема компромиса и сътрудничеството на другата. Смирете се, спрете геополитическата надпревара, не чупете „златния мост“ на диалога! Тогава ще настъпи Мир.

* По данни на Националния статистически институт през 2021 г. от сърдечносъдови болести (предимно мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти) умират 80 002  българи. Като разделим 80 002 на 365, се получава 219 – най-тъжната аритметика в света, толкова много хора умират всеки ден в България! Следователно, продължава „песента на козата“ – трагедията (гръцки, tragoidia;  tragos – коза, aeidein – пея).

Не само в здравеопазването и по пътищата на България.

Д-р Георги Чалдъков

.