Sailing

.

Стихове от Ивайло Диманов

.

SAILING*

Созопол е айсберг на път към екватора.
Созопол е склад за бутилки от ром.
Созопол е бялата риза на вятъра,
спасителен фар подир всеки погром.

Аз трябва да ида навреме в Созопол.
Пред „Пъци“ отдавна ме чака Сафо.
Далеч е морето – отвъд хоризонта,
а всички трамваи са все за депо…

На всяка цена ще се върна в Созопол.
С „Титаник“, на кон, ако трябва пеша!
Но съмна се вече. Пиян като Зорба,
танцувам в дъжда и чинии троша…

Самотната утрин във чашата с узо
безшумно съблича моминския свян.
А аз, уморен като Господ, се вслушвам –
да чуя морето в лакиран рапан.

То шепне подобно китайски шпионин,
тъй тихо, че чувам сърцето му чак.
Я, плюй на Финикия! Плюй на законите,
щом нямаш пари за бургаския влак!

Закриха с декрет сиромашкото лято.
Какъв Солженицин, каква свобода?
Последно раздаване, скъпи „приятели“.
„Калашников“ бие каре от аса!

Созопол е църква за девствени блудници.
Созопол е склад за бутилки от ром.
Дори да ме вържат в кварталната лудница,
аз пак ще доплувам до родния дом…

––––––––––––––

* Отплуване (англ.)

ПРИТЧА

С лукава усмивка луната офейка.
Просветна зора, изчервена от срам.
Пред моргата спря запъхтяна линейка.
Дали пък и аз не съм вече за там?

Градът все така равномерно похърква,
захвърлил проклетите грижи и злост.
В полуразрушената, гърбава църква
след дълги митарства се връща Христос.

Почакай, приятел, да имаш цигара?
Ей, вярно, забравих, че ти си светец…
А мен ако питаш – изобщо не вярвам
във твоя измислен и смешен венец!

Как мога да вярвам във приказни феи,
как мога да вярвам в пророци добри,
когато край мене сноват фарисеи,
готови да стъпчат честта си дори…

Не ризата – кожата с нож ще ти смъкнат.
Ще пият кръвта като ябълков сок!
А ти ми говориш неясно и смътно
за време, когато човек ще е Бог…

Почакай, приятел, недей да си тръгваш!
Дузина вълшебства и приказки знам.
Линейката спря пред смълчаната църква.
Отново е тихо, отново съм сам…

КАМИКАДЗЕ

Любовта е кристален сервиз върху писта за боулинг.
Любовта е изящна рисунка на морския бряг.
Тази страшна магия, уважаема мис Роулинг,
би взривила централния лондонски парк.

Аз съм влюбен, въоръжен и много опасен!
Камикадзе, готов още днес да умре.
Любовта – медальон от тротил, е опасала
мойте мисли, глава, рамене и сърце…

Треперете цивилни лакеи, достойни за „Гинес“.
Треперете и вий, феберета от всички страни!
Аз съм влюбен в една простосмъртна богиня
и това е достатъчен повод да бъда щастлив…

Любовта е ескиз от Гутузо на морския пясък.
Аз съм влюбен и толкова много богат.
И макар мимолетно и само за няколко часа,
аз търкалям на боулинг целия свят!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук, тук, тук и тук.

.