Успение на св. Анна
.
25 ЮЛИ – УСПЕНИЕ НА СВЕТА АННА
Света Анна е била Богомъдра, благодатна и благословена. Анна е била дъщерята на свещеника Матан и съпругата му Мария от племето Леви, семейството на Аарон. Според легендата, тя умира спокойно в Йерусалим на 79-годишна възраст, преди Благовещение на Пресвета Богородица. При светия благороден цар Юстиниан (527-565) в Девтер е построен храм в нейна чест, а император Юстиниан II (685-695; 705-711) обновява храма си, защото праведната Анна се явява на бременната му жена; по същото време нейното тяло и мафорий (воал) са пренесени в Константинопол. Колко свята трябва да е била жената, в която е осъществена голямата тайна на Непорочното зачатие! Колко свята трябва да е била утробата, в която се е спуснала пълнотата на благодатта, в която е заченато и взело плът детето, „пълно с благодат“! Голямо е било достойнството на св. Елисанета, майката на св. Йоан Кръстител, която беше привилегирована да освети сина си в утробата си; но колко по-голямо е достойнството на св. Анна, чието дете, чрез специална прерогатива, от първия миг на нейното зачеване е било запазено от всякакви примеси на греха! Свят е бил коренът, от който поникнало дървото, което роди най-святия плод, Нашият Спасител и Господ Иисус.
Светостта на св. Анна била увеличена още повече чрез тази прекрасна концепция: и наистина, колко силно трябва да е била осветена, която е родила Пресвятата Владичица Богородица! Нима е чудно, че св. Йероним я хвали с думите: „Анна е славното дърво, от което цъфна клонка под божествено влияние. Тя е възвишеното небе, от чиито височини се приближаваше изгряването на Морската звезда. Тя е благословената безплодна жена, щастлива майка сред майките, от чиято утроба излезе блестящият Божи храм, светилището на Светия Дух, Божията Майка!“. Да, наистина голяма е била привилегията и достойнството, дадени от Бога на св. Анна при избора й за майка на съкровищницата на всички грации!
Колко голяма трябва да е била радостта на Света Анна, колко блажена е нейната наслада, когато, противно на всяка надежда, тя е родила дете! И какво дете! Никога досега земята не е виждала дете, толкова справедливо и благородно като бебето на дъщерята на Света Анна, „заченато без петно от Първородния грях“. Никога не е имало майчинство, богато на благословии като нейното тя, която е била привилегирована да нарича детето си с възвишената титла „Богородица“. И наистина свети Йоан Дамаскин, велик Учител на Църквата, може да възкликне: „Благословена, трикратно благословена си, ти о, Света Анна, която получи от Бога и роди благословеното дете, от което произлезе Христос, Цветето на живота! Поздравяваме те, о, блажена Анна, за достойнството да бъдеш майка на Пресвета Дева Мария, защото ти роди нашата обща надежда, зародишът на Обещанието! Всички благочестиви устни те благославят в дъщеря ти, всички езици прославят детето ти! Преди всичко похвала, достойна за похвала на всички изкупени, защото ти си дала живот на онази, която роди нашия Спасител, Господ Иисус Христос.“
Дори името й „Анна“ означава „милостива, любяща“ и типизира нейната възвишена съдба. Тя също е била избрана от Бога от вечността и към нея, както и към дъщеря си Мария, може да се приложат думите: „Господ ме завладя в началото на Своите пътища… Бях създаден от вечността“. [Притчи, 8:22-23] Бог подготви св. Анна с великолепни дарове и благодат. За нея може да се каже това, което е писано за св. Йосиф: „В царството на благодатта универсалното правило е: Ако Бог избере някого за специална привилегия и възвишено състояние, Той дарява на този човек всички необходими дарове за неговото състояние и украса.“ „Ана беше най-целомъдрена от девиците“, пише Света Мария от Агреда в „Мистичният град на Бога“. „От самото си детство тя притежаваше пълнотата на всяка добродетел. Тя непрекъснато се занимаваше с благочестиви молитви. Нейната нестихваща молитва беше Изкупителят да дойде, колкото се може по- скоро.“
Тъй като Божиите дела са съвършени, естествено е било да очакваме, че Той трябва да направи св. Анна достойна майка на онова най-чисто същество, което превъзхождаше в святост всички същества и отстъпваше само на Бога. Ако св. Анна не беше украсена с ангелска чистота, тя не би могла да стане майка на Дева Мария. Голямото чудо на Непорочното зачатие на Света Богородица и Пресвета Дева Мария, подобаващо се случи в чистата утроба на Света Анна. Във видения Света Анна е била видяна в екстаз, обгърната от небесно великолепие и заобиколена от множество ангели в момента на Непорочното зачатие на просветата Владичица Богородица и Приснодева Мария. Някои светии са видели как са се отворили небесата и, че светите Ангели и Пресвета Троица се радват. Също толкова голямо е било ликуването при раждането на Пресвета Богородица. Това са само няколко лъча от достойнството и светостта на св. Анна.
Почитане на Света Анна
От колко време св. Анkа се почита от християните? Бароний, прочут църковен писател, е написал: „Почитането на св. Анна е толкова древно, колкото самата Църква. На Изток и на Запад тя е почитана от самото начало.“ Свързано е с това, че самите апостоли са превърнали жилището на св. Анна в Йерусалим в църква.
Защо думата „успение“ е дълбоко християнска дума
Тя не може да бъде напълно разбрана нито от юдеин, нито от мюсюлманин, нито от езичник или будист, нито от атеист, нито даже от еретик. Успението е смърт само дотолкова, доколкото е край на земния живот, завършек на тукашните грижи и суети. Но ние не приемаме смъртта в общовалидния смисъл, който се споделя от всекидневния език. Тя вече не е небитие, не е край на всичко и нескончаем мрак. За нея апостолът казва: „Де ти е, смърте, жилото?“ (1 Кор., 15:55). В светлината на християнството смъртта е обезсилена, погубена, посрамена, разбулена от страховитата тайнственост, смразявала от ужас човешкия род векове наред. Защото Христос възкръсна и победи смъртта. И така тя вече не е смърт, а вечен живот; начало, а не край; просветление, а не мрак.
И ето че тази дума, толкова употребявана и така ясна за малки и големи, изведнъж губи очертанията си, разтваря се в надвишаващото я християнско разбиране, изгубва се в собственото си значение и остава валидна и понятна само в нехристиянски контекст… Успението не е просто и „заспиване“ от езика на всекидневието, въпреки че донякъде така изглежда спрямо метежа на земното „будуване“. Но нима християнските въжделения свършват с очакването да спим вечно? Нима с това се изчерпва нашият идеал – да потънем в сън във вечно упоение? Това би осквернило Христовото учение, би опразнило Христовата жертва. Защото не безпаметен сън и не сънища очакваме ние, а пробуждане, отърсване от земната сънливост, яснота, богопознание и блажено бодърстване във вечността. Затова и баналното пожелание: „Спи спокойно вечния си сън!“ по християнските некролози звучи недообмислено. Вярно е, Христос казва за четиридневния мъртвец: „Лазар, нашият приятел, е заспал“ [Йоан, 11:11], но не за друго, а за да възвести възкресението, да обяви победата над смъртта. Що се отнася до нехристиянските възгледи, то дори и безверният материалист храни лукавата надежда, че очакващата го смърт ще бъде само като едно „заспиване“ завинаги. А успението той не може да проумее. Изглежда, че тази прекрасна дума най се доближава по смисъл до съвременното „упокоение“, но и то се оказва доста неточно. Защото успението е нещо повече и от вечния покой. Упокоение намират по Божия милост мнозина християни, сред които и такива, които не са успели напълно да се освободят от греховните страсти и суетата. Успението обаче е нещо повече от това. Като че ли неговият истински смисъл най-пълно и ясно ни се разкрива чрез блажената земна кончина на Пресв. Богородица. При нейното славно успение ние и днес съзерцаваме Божия Син, Който Сам приема светата душа на Своята Майка сред благоговейното апостолско събрание. Това не е смърт, не е заспиване, не е просто упокоение. Това е крайната цел на християнския живот – пълно съединяване с Христа; обожение – не по същност, а по пълнота на получената благодат.
Както споменахме, мнозина са намерили вечен покой в Господа, но според учението на Православната църква пресвета Богородица е първото човешко същество, достигнало пълно единение и общение с Бога. Успението е звеното, което свързва Христовото възкресение с всеобщото възкресение в Последния ден. Успението е противоположно на смъртта, чуждо на безпросветния сън, несъвместимо с тлението, по-извисено дори от упокоението. То не е просто разделяне на душата от телесната й обвивка, а залог за онова вечно, благодатно и нетленно съединение на душа и тяло, което представлява пълнотата на човешкото същество, за което човекът е създаден и което наричаме безсмъртие Защо св. Анна е един от най-популярните светии на Светата църква? Поради изобилието на нейните добродетели, висотата на нейното възвишено достойнство и тясната връзка с най-святите от всички хора, Господ Иисус и Пресвета Дева Мария. Никой светец не се радва на толкова широко почитание като добрата Света Анна. Би било невъзможно да се изброят църквите и параклисите, посветени на нея, и многото места за поклонение, където през вековете са били предоставяни многобройни Свети Литургии.
Как някои светии са почитали Света Анна
Би било невъзможно да се изброят многото светии, които са възхваляващи с голяма преданост св. Анна. Свети Августин, прославеният Църковен учител, който озарил Божията църква със своята дълбока мъдрост, практикувал пламенна преданост към св. Анна. Всяка година на празника на светицата той проповядвал за нейните добродетели и достойнство с красноречие, което насърчавало и вдъхновявало многобройните му слушатели. Свети Йоан Дамаскин, друг Учител на Църквата, не само най-горещо почита Света Богородица и Приснодева Мария, но и Света Анна. Той изнесъл много проповеди в нейна чест и съставил книги, които обяснявали и изяснявали нейната слава и достойнство. „Света Анна – заявява той в писмеността си – е щедра майка, състрадателна майка, милостива майка, защото думата„ Анна“ означава „щедра, милостива, милостива“. “ Свети Тома Аквински, приветстван като един от най-великите богословски умове и интелектуалец, вундеркинд на ученето, стълб на Светата църква, ангел на мъдростта и един от най-видните Учители на Църквата, бил пламенен почитател на добрата Света Анна. Неговият пример трябвало да укрепи доверието ни в тази привилегирована светица и да ни подтикне да я почитаме най-горещо. Той често се позовавал на Света Анна и излагал причините за почитане на нейното достойнство и власт. Той ни уверява, че привилегията да помагаш на човека във всяко бедствие е дадена на добрата Света Анна. Света Тереза от Авила, серафичната дева и молитвеничка на религиозната вяра, е била пленена от нежната любов на св. Анна. Тази силно надарена учителка за молитва живот с удоволствие говорила за достойнството и силата на св. Анна и вдъхновявала онези, които се грижели за нея, с гореща обич към майката на Пресвета Владичица Богородица и Приснодева Дева Мария. Във всички манастири от Кармелитския орден тя въвела специални почитания на св. Анна. Същото е било направено от Света Бригита по нейно нареждане.
Молитви, вдъхновени от Петте скърби на Света Анна
1/ Благословена света Анна, спомни си за онази скръб, която прониза сърцето ти, когато с твоя богобоязлив съпруг, св. Йоаким, беше невинно унизена и презряна заради твоето безплодие. С тази горчива скръб, моля те, изпроси ми от Бога търпение и примирение във всяка беда и ме запази от вечните болки на Ада. Амин.
2/ Благословена Анна, помни онази скръб, която прониза сърцето ти, когато светият ти съпруг Йоаким, подтикван от Светия Дух, се оттегли от теб и дълго време остана далеч на планината. С тази твоя горчива скръб, моля те, изпроси ми търпение и примирение във всяка беда и ме запази от вечните болки на Ада. Амин.
3/Благословена Анна, спомни си за онази скръб, която прониза сърцето ти, когато чу, че любящата ти дъщеря Пресвета Дева Мария, нейният Божествено Младенец и св. Йосиф обручник бяха задължени да избягат в Египет поради жестокостта на Ирод. С тази горчива скръб, моля те, изпроси ми търпение и примирение във всяка беда и ме запази от вечните болки на Ада. Амин.
4/ Благословена Анна, помни онази скръб, която прониза сърцето ти, когато в продължение на седем години не чуваше нищо за Господа Иисуса, Пресвета Дева Мария и Йосиф Обручник и се страхуваше за живота им. С тази твоя горчива скръб, моля те, изпроси ми търпение и примирение във всяка беда и ме запази от вечните болки на Ада. Амин.
5/ Най-благословена от благословените Света Анна, спомни си скръбта, която прониза сърцето ти, когато съседите, които се върнаха у дома, бяха уведомени, че Мария и Йосиф са загубили Божественото дете в Йерусалим и са се върнали там, за да Го намерят. С тази скръб, моля те, изпроси ми търпение и примирение във всяка беда и ме запази от вечните болки на Ада. Амин.
Молитви, вдъхновени от Петте радости на Света Анна
1/ Най-милостива от милостивите, Света Анна! Ти имаш голямо достойнство, дадено ти от Всевишния при избора ти да бъдеш майка на Божията майка. Чрез тази благодат, моля те, изпроси от Бога да бъда причислен към Неговите избраници. Амин.
2/Най-благородна измежду благородните, Света Анна! Ти имаш голямата радост, която изпита, когато Ангелът ти се яви и обяви, че ще заченеш дъщеря, която ще стане Майка на Божия Син. С тази голяма радост, моля те, изпроси за мен, грешния, търпение и духовна радост във всичките ми неприятности. Амин.
3/ Най-отлична измежду почитаните, Света Анна! Ти имаш радостта, която си изпитала, когато си родила плода на утробата си. С тази голяма радост, моля те, изпроси Божията благодат и благоволение за мен чрез Божествения син Христос, на дъщеря ти, Пресвета Богородица. Амин.
4/ Най-щастлива измежду щастливите, Света Анна! Ти си изпитала голямата радост, която дойде, когато принесе на Бога Отца дъщеря си от третата и години в Йерусалимския храм. С тази голяма радост, моля те, изпроси ми благодатта да служа вярно на Бога, според състоянието ми на живот. Амин.
5/ Най-добра измежду добрите, Света Анна, достойна за всякаква похвала! Ти притежаваш голямата радост, която е твоя на небето, когато гледаш най-обичащата си дъщеря, Пресвета Богородица, и цялото ти семейство. С тази голяма радост, моля те, помогни ми в часа на смъртта ми и ми помогне да постигна вечен живот. Амин!
Молитва към св. Анна и св. Йоаким
Света Анна и Свети Йоакиме, които сте родители по плът на Пресвета Богородица и баба и дядо на Господа Нашего Иисуса Христа, нашия Божествен Спасител, смилете се над мене, вашия любящ и доверен почитател, и изслушайте молбата ми, която представям пред вас: Вие сте блажени светии и двамата сте най-скъпи на Господа Нашего Иисуса Христа, чиято любима Майка, Пресвета Владичица Богородица и Приснодева Мария, е била вашето нежно, предано дете! Може ли Той, Господ и Спасител наш Иисус Христос, да откаже нещо на вас, в чиито вени течеше същата кръв като вашата, която след това даде като скъпоценната цена на нашето Изкупление? Велики светии, нищо не е било невъзможно за вашата сила и влияние върху Младенеца Иисус, „който израсна и се засили, пълен с мъдрост“ под майчините грижи на вашата славна дъщеря, Царицата на небето и земята, Пресвета Богородица. В милост и състрадание бъдете ми подобни на Онзи, „който обикаляше, вършейки добро“ и се притечете на помощ на слугата си при моята голяма необходимост! Света Анна, свети Йоакиме, възлюбени родители на Пресвятата Богородица и Приснодева Мария, „нашият живот, нашата сладост и нашата надежда“, молете се за мене, грешния, и донесете със светите Ангели молбата ми пред Небесния Престол. Амин!
.
Ставрофорен свещеноиконом Димитър Ангелов Димитров
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Авторът е свещеник в църквата „Св. Иван Рилски Чудотворец“ в Чикаго.
.
