Толкоз

.

Мама седна на плажа и се вгледа в морето.
Исках целият ден да й бъде море.
Колко малко е взела! Но… взетото – взето.
Тъй я впрегна животът,
че още оре.

Като тъжна Сивушка
дърпа тежкото рало.
Във очите й кораби редят бразди.
Белчо много отдавна
я остави,
за жалост.
При звездите отиде.
– Дий, воле! Диййй!

Мама гледа вълните, наострили гребени.
И бучи тишината
много дълбоко.
Тя събра малко мидички и охлюви дребни.
И написа на мокрия пясък:

„Толкоз!“

Още ражда земята под нейните плугове.
Дърпа, тегли я
гладен и жив черноземът!
А в очите й плаче морето солено, друго – не.

Господ дал е на мама
море
да си вземе.

.

Петя Пламенова

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата авторка – вж. тук.

.