Венеция

.

Луната е спряла
над Моста с въздишките –
гондола от злато,
искряща в нощта…
А мама избърсва сълзата си скришом.
Дано доживеем до пролетта!

Прости ми за грешките,
лошата слава.
Не бях най-добрият
и примерен син.
Нали само майката
може да опрощава,
което и Господ не би ми простил…

В очите ти плува Венеция, мамо –
надежда сред цял океан самота.
Ще идем там някой ден, само
дано доживеем до пролетта!

Ивайло Диманов

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук, тук и тук.

.