Илюстрация: в. "Марица"
.
Политическата истина е една „стара и грозна жена”,
която казва, че е млада и красива.
.
„Автентичност на изборите и политиците, или политиката като онкодиагноза“ е „разказана наука“ (science–in–fiction), която посвещавам с голямо отвращение на българските политици – всичките, до доказване на противното.
Като майката на Ахил – син Пелеев, майките на политиците искали децата им да бъдат неуязвими – затова ги потапяли в реката. Но главите им, за които ги държали, останали сухи и станали най-уязвимите им места. Оттогава е изразът “политическа глава” – да се знае, че „ахилесовата пета“ на политиците е главата им.
Като си спомням мисълта на Зигмунд Фройд: „Както в злото, така и в доброто, човекът може много повече, отколкото си мисли”, се ужасявам още колко “много повече” зло могат да направят, отколкото вече са направели, 45 + 32 години политиците. Но знам, че преходът направи политици няколко генерала и основа много политически партии, НПО-та, бизнесмени и професори.
Преди Фройд други автентични (истински) интелектуалци, тези дни и виртуозът цигулар Васко Василев, на въпроса „Политик, на когото вярвате?“, отговори „Няма такъв“.
Подобно на него, аз пък не вярвам на политическото инженерство да се поучи от генното инженерство, но ще споделя примера на Nucleix, Ltd – фирма за анализ на ДНК. Тя публикува статия, озаглавена “Автентичност на ДНК пробите за съдебната медицина” (PRWeb eBooks, 17 август 2009). Тъй като съвременните методи позволяват синтезиране на ДНК в голямо количество и с различни профили, пробите могат лесно да се фалшифицират. Този технологичен „прогрес” се нарича “Кой е новият баща?” и е чиста кражба на биологична идентичност. Технологията на Nucleix, обаче, може да различи истинската от фалшивата ДНК. Това ще помага на криминалисти, съдебни лекари и съдии да определят истинския престъпник – убиец, крадец, депутат, министър, цар, премиер, президент. В контекста на политическото инженерство, предизборните кампании и технологията на изборите ще могат ли да различат истинските от фалшивите политици?
Като отделят химически вещества, които приспиват лимфоцитите-убийци (T-killer cells), раковите клетки се делят неограничено и забравят да умират. Тези вещества са аденозинтрифосфат и аденозин (Biochim Biophys Acta 2011; 1808:1400-1412). Събуждането на лимфоцитите-убийци чрез потискане на аденозиновите рецептори е възможен начин за лечение на рака. (Ако са ракови клетки, забравянето да умират е злокачествена болест. Ако са мозъчни неврони, които забравят да умират, е когнитивно здраве, лечение на болестта на Алцхаймер.)
Освен това на “входните врати” на раковите клетки (мембраните, които ги ограждат) е написано: “Не ме яжте!” – почеркът е на протеин, наречен CD47 (cluster of differentiation 47), публикуван в Br J Pharmacol 2012; 167: 1415–1430. DOI:10.1111/j.1476-5381.2012.02099.x. В политиката, болна от рак (онкополитика), този клетъчен императив означава “имунитет на политиците към съдебни дела”. Така те се възпроизвеждат неограничено, не умират и метастазират в различни партии и министерства, също така – в Брюксел и Вашингтон. Това е новата номенклатура, родена от преходната демокрация. Ако имаше лустрация, щеше да има кастрация на бившите номенклатурчици и техните ментори в ДС – и сега те нямаше да са политици, политолози, социолози и бизнесмени.
Учени от Станфордския университет в окръг Санта Клара, щата Калифорния, обаче, видяха на “входните врати” на раковите клетки и надписа “Изяжте ме!” – почеркът е на калретикулин, протеин, който изисква калций, за да контролира “ретикулума” (вътреклетъчна мрежа, обвита с мембрана), публикуван в Sci Transl Med 2010; 2: 63-94. DOI: 10.1126/scitranslmed.3001375. „Будните“ лимфоцити прочитат надписа, свързват се с раковите клетки, впръскват им силнотоксичен шприц и ги убиват. Нарича се “целувка на смъртта”, която води до „отпадане” (гръцки, apoptosis – вид самоубийство на клетки, които са болни или не си вършат работата). Идват макрофагите (macros – голям, phagos – ям; вид имунни клетки), отварят широко усти и изяждат отломките от раковите клетки.
Очевидно, обществото на клетките е саморегулиращо се и „по-гражданско” от обществото на хората. В което необразовани и аморални българи все повече се оплитат в гордиевия възел на хедонизма и агресията. „Възелът“ се контролира от допамина и неговия рецептор (DRD2) – молекули, които опосредстват както удоволствието, така и агресията. Мутации на гена за DRD2 увреждат мозъчната система за възнаграждаване (brain reward system) – настъпва reward deficiency syndrome. За компенсиране на тази недостатъчност (i) човек яде повече и става Homo obesus (както писах в „Пандемията затлъстяване“), (ii) пие повече алкохол и става алкохолик, (iii) взема повече наркотик и става наркоман, (iv) залага повече в хазарта и става комарджия, (v) повече краде-бие-убива и става рецидивист, (vi) консумира все повече власт и става корумпиран, може и диктатор, във всички случаи – кратоман (от гръцки, kratos – власт, mania – страст, влечение).
„Внимавай тук добре, любомъдри читателю: да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите” (ехо от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски). Сега, пред новите парламентарни избори, ние, Народът, трябва най-после да осъзнаем, че политиката е онкодиагноза, за която апоптозата – отпадане на неспособните и алчни политици – е “лекарство по избор” (drug of choice).
Урок от прародителите на „Големият татко“ (вж. „Силуети“ в „Труд“, 11 август 2022 г.):
„– Учителю, имате ли желание да говорите с мен? – запитал Императорът.
– Ако Ваше Превъзходителство желае да говори с мен, както си говорят мъдреците, тогава добре. Но, ако Вие говорите с мен по начина, по който разговарят помежду си императорите, то не желая – отговорил Учителят.
– Как си говорят мъдреците?
– Мъдреците не се сърдят, когато ги оборят, а императорите се сърдят – казал Учителят.“
Освен това, не рушете „златния мост“ на диалога, за да спре геополитическата война на територията на Украйна.
Д-р Георги Чалдъков,
професор по клетъчна биология
.
