Балканският произход на старобългарския символ IYI

.

Павел Серафимов,

Sparotok.blogspot.com

Често се удивявам от силата на българския народ. Били сме подложени на толкова много изпитания, на подтисничество и геноцид, но сме оцелели. Една от причините за това e, че сме останали верни на старите си обичаи и дух. В носията ни са запечатани символи, използвани по керамиката на Медно-каменната епоха. Баенето, билколечението, кукерските игри и т.н. имат също корени в дълбоката древност.

Както бихме могли да очакваме, с древни корени е и най-типичният старобългарски знак IYI. Той се среща по крепостни стени и керемиди от Плиска, Преслав, Силистра, Равна, Бяла и др. Присъства също върху съдове, амулети, пръстени, скали, статуи, оброчни хлябове, използван е дори за хералдически знак [1] стр. 92-93. 

http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/IYI/02012009852.jpg

http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/IYI/Markov%20kamyk%20Rila%20(75).JPG

Разпространението на IYI извън пределите на днешните ни земи е значително широко. Той се среща на териториите на Румъния, Чехия, Черна Гора, също в Пергамон, Мала Азия, а и на остров Кипър. Най-изненадващо е присъствието в Южна Британия, върху монети на племето дуротриги. Тези хора са от групата на белгите, наричани още болги. Келтските легенди разказват, че болгите идват от земите на Тракия – “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs”  [2] p.299.

http://www.leics.gov.uk/3520_comb.jpg

http://www.acsearch.info/record.html?id=47121

Вижданията относно значението на знака IYI са много. Бешевлиев го счита за символ на Тангра [3] стр. 316. Овчаров споделя същото мнение [4] с. 230. Тълкуването на Добрев е доста мъгливо, той определя IYI като слънчев символ [5] с. 26, с. 41, свързан с почитта към седемте слънчеви светила [5] с. 50. В друга работа Добрев дава звукова стойност ИУИ и търси връзка с памирските думи йокал – Божие слово,  йорап – призоваване на Бога и Йоро – мили Боже! [6] стр. 128-129.

Що се касае до произхода и датировката на знака IYI, Бешевлиев твърди следното: “Очевидно прабългарските знаци не са били създадени в България, а са били донесени от българите от тяхната стара родина. Това се вижда не само от обстоятелството, че същите или подобни знаци се откриха в Южна Русия, в земи, обитавани някога от тюркски племена, като хазари и други, но и от наличието на пълни или близки съответствия с рунното писмо на старотюркските надписи от Орхон, Енисей и др. на глинените съдове за здраве.” [7] c. 25.

Въпреки че изпитвам огромно уважение към Бешевлиев, съм принуден да кажа, че той греши. Знакът IYI в никакъв случай не е донeсeн по време на Късната античност, или пък през Ранното средновековие от азиатски пришълци. Това няма как да стане, защото този особен символ съществува на Балканите няколко хилядолетия по-рано. Траки са го създали, траки са го ползвали,  за траките IYI е имал важно значение.

Този изключително важен факт е пропуснат от изследователите, поддържащи теорията за азиатския произход на българите. Трудно ми е да повярвам, че учените, според които знакът IYI е донесен от Азия, не са знаели за публикация на техен колега от БАН. По-рано, още през 1950, 1960 и 1961 г., различни учени представят сведения за присъствието на този знак в Европа още от най-дълбока древност [1] стр. 92-93 (бел. 6, 7, 8, 9).

През 1987 година Стамен Михайлов изнася информация на тази тема в “Известия на Народния музей във Варна”,  книга 23 [1] стр. 92-95. Михайлов посочва, че IYI се среща сред знаците на неолитната винчанска култура (която е сродна с тези на Градешница и Караново). Добавено е и, че древният български символ присъства върху керамика от минойски Кипър (XVI век преди Христа), халщатско градище в Чехословакия и антична плоча от Пергамон. За тази плоча обаче се казва, че произходът й е от маслинената гора край Атина [1] стр. 92-93 (бел. 9). Тракийското присъствие в Атина е от времената преди Троянската война. Цяла Атика е принадлежала на нашите деди траките – “for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus” [8] VII.III.1.

Михайлов дава и друга информация. Той споменава, че знакът IYI е известен и като емблема-тамга на знамето на Иван-Шишман, а също и като (цитирайки Н. Маврудинов) знак на цар Борис, или цар Симеон [1] стр. 95. Навярно, за да удовлетвори изискванията на тоталитарната цензура, нашият учен предава и тезата на В. Радлоф, който определя българите като тюрки и според когото IYI отговаря на турската дума ии – да [1] стр. 94-95.

Каква е логиката обаче – знакът да е тюркски и същевременно да го има на Балканите от времето на Неолита? Не е ли това подигравка със здравия разум? Защо да не е възможно знакът IYI да е с древен балкански произход и да е пренесен в Азия от тракийски племена?

Траките сарапари са били съседи на бактрийците [9] VI.XVIII-48, клон на тракийското племе едони е живяло в близост до персите [9] VI.XIX-50, a племена с имена тюни и кикони са локализирани от Плиний между Китай и Индия [9] VI.XX.55. Защо никой не говори по този въпрос?

Има достатъчно исторически извори за древно тракийско присъствие в Азия. Луций Ариан определя тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация – “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself…” [10] VIII.vii.

Не е редно тези важни данни да се пропускат и да се правят опити българите да бъдат определяни като азиатци по произход. Две антропологични изследвания на над 10 000 души показаха убедително, че няма никакво съмнение относно европейските ни корени [11], [12]. Езиковедите пък не могат да намерят дори 0,5% тюркски или ирански думи в старобългарския език. Народните ни празници, обичаи и обреди са с тракийски, не тюркски или ирански произход…

Фактът, че IYI се среща върху български ритуални хлябове показва неговото голямо значение, извоювало му толкова важно място в народната памет. Това не е учудващо, все пак този особен символ се използва цели седем хилядолетия в Родината ни. Няма друга земя, в която да съществува толкова дълга употреба на един свещен знак.

През Средновековието, когато земята ни е свободна и дедите ни са независими от Източната Римска империя, знакът IYI е ползван масово. Гравиран е на пръстени и медальони, открити са дори матрици за серийно производство на предмети с изображение на IYI [13].

В. Бешевлиев смята, че предметите, на които е изобразяван свещеният символ IYI, са изпълнявали същата функция, както и християнският кръст, т.е. да предпазват от зло. Върху керемидите знакът е служил за гръмоотвод [7] c. 24 (или по-точно да отклони гръмотевицата от дома). Бешевлиев вярва също, че знакът IYI е белег на небето и съответно на висшия бог Тангра [7] c. 24. Съгласен съм, че може да символизира небето, светлината, даже висшия бог на нашите деди… той обаче не е носил името Тангра в никакъв случай. Няма нито един домашен, гръцки, латински, арменски или пък друг извор, в който да се твърди, че старите българи почитат бог с име Тангра.

За сметка на това, в продължение на 1000 години българите са отъждествявани с мизите – могъщ тракийски народ, обитавал не само днешните ни земи, но също територии в Мала Азия, а и на север от Дунава, както знаем от Страбон – “Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi”. [8] VII.III.2.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

В случай, че дедите ни са наричани траки в продължение на едно хилядолетие, то е напълно оправдано в знака IYI да се търси името на тракийско божество. Знаем, че върховният бог на траките носи името Сабазий. Той е олицетворение на слънцето, но също така е представян и като конник – ловец, боец, победител, т.е. свързан е със силата и върховната власт.

Как обаче да свържем един знак с име на бог? Смятам, че в древността IYI е представлявал някакво сложно изображение, което е опростено с течение на времето и дори е добило звукова стойност. Трябва да потърсим стара писмена система, използвана на Балканите и имаща връзка с българите. Такава система са Линеар А и Линеар Б, над 40 старобългарски руни имат успоредици със знаците, използвани през Бронзовата епоха в Тракия, Мала Азия, Крит и Гърция.

http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/RUNI%201.JPG

Абсолютно всички руни от розетката от Плиска съответстват на знаци от Линеар А и Линеар Б, като оформят даже лесно разпознаваеми български думи.

http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/Pliska%20rozetka(4).jpg

http://sparotok.blog.bg/politika/2011/06/21/tainata-na-rozetkata-ot-pliska.769478

Символът IYI отговаря на Линеар А и Линеар Б, знак със звукова стойност СА. Без съмнение СА е съкращение на някакво име или пък обект. Ще напомня, че по начало ранните писмени знаци са представлявали фигури. По-късно фигурите се опростяват, а новият знак запазва първата сричка. Това се нарича акрофония. Ако един образен знак е представян като колело, каляска, то по-късната му форма ще представлява знак със звукова стойност КА, КО. В случай, че древен образен знак е представян като мишница, то по-късната форма ще има звукова стойност МИ…

В Линеар Б знакът СА се изобразява катo вариант на IYI.

Ето, виждаме, че е напълно възможно акрофонията на IYI да е Сабазий – върховният тракийски бог. Смятам, че в дълбока древност знакът е представлявал човешка фигура между две животни.

http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/IYI%20Levove%20novo.JPG

Подобни изображения има не само в Тракия, но също на остров Крит, Индия, Египет, Шумер. Това показва кои земи са посетени от нашите деди в дълбока древност. Показва на какво са били способни предците ни. Показва каква кръв тече в нашите вени. Ако предците са имали силата да покорят много народи, то и ние можем да отхвърлим черната, дрипава дреха, хвърлена върху ни от чужденци. Можем да изградим една нова България. Трябва само да го поискаме!

Благодаря на Мартин Константинов за ценната информация!

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Използвана литература:

1. С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987

2. Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299

3. В. Бешевлиев, Първобългарите- История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008

4. Д. Овчаров, Прабългарската Религия – Произход и Същност, Гуторанов и Син, София, 2001

5. П. Добрев, Да изтръгнеш слово от камъка, ИК Галик, София, 2002

6. П.Добрев, Древнобългарска Епииграфика, Тангра Тан Нак Ра, София 2001

7. В. Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София 1981

8. Strabo, Geography, VII, http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

9. Pliny, Natural History, Tr. H.Rackam, Harvard University Press, London, 1999

10. Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson (1933)
http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

11. М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938

12. М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959

13. Т. Тотев, МЕДЕН ПЕЧАТ МАТРИЦА С ФЛАНИКИРАН С ОТВЕСНИ ХАСТИ

14. ИПСИЛОН (IYI) ОТ С. ЗЛАТНА НИВА, ШУМЕНСКО

http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf

.