.
Стихове от Иван Здравков
.
ХУДОЖНИКЪТ
– Няма мост, няма река,
няма бряг,
светлината
е синя и призрачна –
каза художникът,
който
рисуваше в бавния сняг
Бог в окото на птица.
.
.
ГЪРКИНЯТА
Някога, в студентската младост, от време на време ме навестяваше красива зеленоока жена в бяло – казваше, че е гъркиня, муза на любовната поезия. Тя не се застояваше – винаги бързаше. Къде – така и не узнах. Веднъж я попитах: „Ти ли диктуваш безсмъртните строфи?“. Гъркинята се вгледа в мен и каза: „Някой ден ще узнаеш!“.
И хвърли във въздуха шепа любовни думи.
Оттогава измина много време. Изтече златният пясък между моите пръсти и сребърният изтече. Изчезнаха сияйните плажове, по които се разхождах. И много хора, които обичах, ги няма. Ония думи, обаче, останаха.
33 ДУМИ
Съвършеното любовно стихотворение
има 33 думи.
Неизвестно къде е написано.
Неизвестно кога е написано.
Неизвестно защо е написано.
Може би е създадено днес,
може би –
преди хиляда години.
33 думи,
самотни и тайнствени,
в безкрайното любовно пространство.
.
.
ВСЕ ПО-БЛИЗО
Аз съм оня, който те обичаше,
сине мой ненагледен,
който те водеше за ръка,
който те вдигаше високо в небето,
който ти разказваше приказки,
който те сънуваше и целуваше –
помниш ли, сине мой нанагледен?
Помниш ли
как веднъж в полунощ те събудих
и ти показах големия бял сняг,
който
валеше безспир над света?
Помниш ли как посадихме три брези –
двете отсякоха,
ах, как трепти третата и те чака!
Аз затварям очи,
аз се вслушвам в тревите зелени,
сине мой ненагледен –
все по-близо до бездната,
все по-близо до бездната.
.
.
Снимки: ФБ профил на Иван Здравков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същия автор – вж. тук и тук.
.
