Снимка: Twitter
.
Едно трагично събитие – атентат, при който загина млада жена, дъщеря на противоречиво оценявания Александър Дугин, разбуни духовете. Всъщност, информацията за този атентат, като я сравнявам с други подобни терористични актове, беше доста постна. Не зная защо, мога само да предполагам. Според мен, по същите причини, поради които и Джулиан Асанж не се споменава особено, даже никак.
Тази новина щеше да мине и отмине, ако тук не се беше появил пост на колега – лекарка, която е по специалност педиатър, по занятие в последните месеци – политик. В това няма нищо лошо, нито укоримо. Жената е млада, интелигентна, с високи професионални компетентости, с ясна гражданска позиция относно един много тежък и наболял проблем в здравеопазването у нас – Национална детска болница. И ето че в кацата с меда тя цопна една лъжица катран, който буквално взриви мрежата. Тя изтри поста си и поднесе извинения на всички. Смятам, че е искрена.
Тази ФБ случка ме наведе на много размисли – за лекарската професия, за гражданските ни позиции, за качеството на политиците у нас, за човешката природа, която в крайна сметка стои в основата на всичко гореизброено.
Ако реакцията е спонтанна, непремерена и неовладяна, това е маркер, че може би има проблем с контрола на импулсите в определени ситуации. Ако, обаче, в основата стои начин на мислене, наистина е страшно. Страшно е не само да си лекар, а да си всякакъв, включително и политик. От много години съм на мнение, че за политиката е най-важно човекът да има стабилни вътрешни устои, ясни морални принципи, които следва и прилага без двоен аршин, без робуване на прословутата политкоректност (което не значи агресивен, безпардонен и арогантен тон и речник) и най-важното – с много мисъл преди да говори. Думите са облеклото на мисълта. Те са много важни, защото могат да успокоят, но и да убият. През тях, през начина, по който ги изговаряме, ние изпращаме сигнали и знаци. Едните контролираме, другите – не. Но във всички случаи те дават много информация за нас, за мисленето и нагласите ни.
Да, всеки греши, за грешката има и прошка. За мен е притеснително, че един лекар не може да овладее негативната си емоция спрямо някого и да изрази задоволство от нечия смърт. Недопустимо е. Както е недопустимо изобщо да изпитва такива чувства. Защото това би попречило да бъде добър лекар, който помага всекиму, без оглед на богатство, политически възгледи, социално положение и т.н. Ако един лекар, който не е Господ, но е инструмент в ръцете на Господ, не може да работи единствено и само за доброто на пациента, игнорирайки собствените си негативни емоции, свързани с него, той не може да бъде ДОБЪР лекар.
Когато един политик така изтървава грозни приказки, следва просто да се отдръпне от публичната среда. Публичността е царска корона. А българска поговорка казва, че царската корона, и от мукава да е, тежи. Нашите политици често забравят, че носят такива корони. И искат само меда на публичността и властта. Да, но тя върви и с жило. И днес една жена – политик, го опита. Не ми е искала съвет, но аз смятам, че трябва да се оттегли и да преосмисли всичко, което се случи.
А за мен остава за пореден път огорчението, че политиците едно говорят, друго всъщност мислят. Добре е, че има и такива пробиви, които са сигнификантни за някои техни качества или тяхната липса. За мен те са важни и определят избора ми при гласуване. Защото искам да ме управляват хора, за които моралът няма нюанси и различни стандарти на приложение, в зависимост от човека насреща. Искам хора, които мислят, анализират и влизат в дълбочината на проблемите, търсят корените им и предлагат решения. Искам хора, за които съпричастието не се изразява в смяна на поредното флагче на профила, и които могат да чуят отсрещната страна, без да лепнат етикет. Които наистина уважават инакомислието, а това не е просто предизборен лозунг, чието съдържание погазват с лекота, когато противоречи на собствените им убеждения. А и по възможност последните да не са финансирани отнякъде. И да не бъда убеждавана, че в това няма нищо лошо, щом парите са декларирани са платени данъци. Това не прави платените „убеждения“ морални, а просто законни. Както добре знаем, у нас законът и моралът често се разминават, уви.
Бог да прости всички жертви на война и тероризъм и да даде сили на близките им да живеят с тази зееща в душата рана…
.
.
