.
Десният човек зави наляво.
Закуцука десният му крак.
Няма зърно – има само плява,
има блато – няма бряг.
Левият човек зави надясно
и се счупи левият му крак.
Свободата – кон на празна ясла,
а каруцата си няма впряг.
Правият човек мълчи. Той глътна
от сащисване език.
Черното е бяло, ясното е мътно,
а животът – само кратък миг.
Тръгна кривият човек направо.
Заговори явни кривини.
Пие мляко, а пък крава няма.
Води ни към светли бъднини.
Уви!
Радост Даскалова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук, тук и тук.
.