Илюстрация: webcafe.bg
.
След взривяването на Даря Дугина в медиите, и най-вече във Фейсбук, ври и кипи. И няма как иначе.
В нашите официални медии, обаче, изобщо не ври и кипи – там убийството само се констатира, след което надълго и натрапчиво се обяснява коя е взривената млада рускиня, колко е била лоша и опасна за живота на Земята тя. А за баща й се бълват змии и гущери – искал да има руски свят, евразийска общност, мразел Запада – все работи, достойни да му се причини най-страшното – да убият дъщеря му.
Внушението е, че на Даря Дугина така й се пада. Нещо като ранно възмездие. „Каквото повикало, такова се обадило“ – тази поговорка се изплъзна от устата на една българска лекарка, бивша депутатка от Българския парламент. Хуманизъм и милосърдие без граници.
Един друг, умен човек, даже професор, бивш депутат от СДС, написа, че не било толкова важно кой е убил Дугина, по-важно било какво ще се случи след това. Демек, взривената кръв щяла да развърже ръцете на Путин да се разправя с когото свърне – и в Русия, и извън нея. Като че ли някой досега е държал ръцете на Путин във вериги и го е възпирал. Ама сега вече – край, добре дошло за Путин.
Вероятно така ще стане. Даже е почти сигурно, че ще стане така. А и в Стария завет пише нещо по тоя въпрос – за окото и за зъба.
Мене обаче ме гложди нещо друго. Може и да съм пропуснал, но някак си не се отваря много дума какво ли ще изпита към взривената Даря обикновеният руски човек. Обикновеният руски човек преди може и да не е знаел коя е Даря Дугина, но сега вече е научил сто на сто. Какво ли ще си помислят след бомбата и пламъците обикновените руски жени, мужиците, които никой не бръсне, майките, бащите, работниците, продавачките на билети по гарите – от единия до другия край на тази огромна страна. Някой сега помисли ли за сърцето на руския човек?
И изобщо – кой някъде по света мисли за сърцето на човека? Не за сърцето на гигантите, полетели в Космоса с парите и маниите си, а за сърцето на малкия човек. И в Русия, и в Нова Зеландия, и в Патагония.
Оставете ги генералите, военните, олигарсите, милиардерите. Оставете ги Путин, Медведев, Шойгу и Лавров – някой пита ли се и смее ли да надникне за секунда в сърцето на обикновения руски човек? Това убийство ще помогне ли да спре войната, ще укроти ли бесовете? Нямам представа, наистина нямам представа.
Но съм сигурен, че кръвта на взривената Даря Дугина ще оплиска лицата и на тези, които стоят зад атентата.
Лошото е, че по телевизията тази кръв не личи – там гримьорите си знаят работата.
А образът на тази млада жена ще значи за обикновените майки и бащи много, ама наистина много. Сещате се какво ще значи, нали?
Тук само ще вметна, че вече не ме интересуват мненията на този и онзи титулуван с научности или захлебен с бял хляб наблюдател и политик. Те са ми ясни. Те най-често не мислят, превърнали са се в аеди с обратен знак – рецитират написани от други произведения.
Те не ме интересуват, но наистина искам да знам какво ли биха мислили по този повод и за тази кръв Йовков и неговият герой Люцкан. Или Дебелянов, или Разцветников…
Абсолютно същото, което важи за Даря Дугина, се отнася и за убитите и взривени сега украинци.
Украинският народ също се раздира в конвулсии и кръв. Преди това се случи с иракчаните, със сирийците, с кюрдите, със сърбите.
Всеки убит си има баща и майка, от които изхожда. И най-важното – има бъдеще. В сърцата на живите. Бъдеще в сърцето на времето.
Парадоксът на живота е такъв – убитият има бъдеще като капки кръв.
Ето за това ми се иска да чета повече.
Иначе всеки го кара и претегля откъм своя си окоп, откъм своята фронтова линия. На война има окопи. Но по-страшно от окопното мислене няма.
Господ да помилва всички убити в тая несвършваща никога война.
.
