Замъкът Highclere

.

Ако обичате киното и особено, ако имате слабост към английски исторически сериали, може би сте гледали един от най-продаваните телевизионни сериали по света – Downton Abbey („Абатство Даунтън”). Преживя 5 сезона – 27 награди „Еми” (най-много номинации от всички други международни сериали)  и дори две филмови версии.

Засега твърдят, че това е може би краят на трактовката на тази тема, но… кой знае. Когато нещо е толкова успешно, все се намират идеи и средства за продължение.

Този обичан сериал е заснет именно в Highclere Castle – домът на осмия граф Карнарвън и неговата съпруга, графиня Карнарвън. Всъщност, неслучайно там са заснети много филми и ТВ сериали.

Замъкът е уникален, струва ми се дори, че е един от най-красивите в Кралството. През годината е отворен за посещение само 4 дена през лятото и няколко дни по Коледа и Великден.

Бях много щастлива, че децата ми подариха още през ноември миналата година за рождения ми ден билети за посещение в замъка, придружен с разходка из египетската колекция – копие от гробницата на Тутанкамон. След обиколката имаше и бонус – следобеден английски чай в градината на замъка. Радвах се много на този подарък, най-вече заради голямата ми любов към сериала „Абатство Даунтън” и нямах търпение да дойде по-скоро месец май. За жалост, точно тогава се разболях от Ковид и добре че имаше възможност да направим втора резервация няколко седмици по-късно, за да успеем в последния летен ден да посетим Highclere Castle.

Както всичко в тази страна, историята на замъка е дълга и богата.

Построен е през 1679 г. и основно е ремонтиран през 1840 г. Имението е с огромен парк, който се смята за един от най-прекрасните в Обединеното кралство.

Първите писмени сведения за замъка датират от 749 г., когато англосаксонски крал предоставя имението на епископите на Уинчестър.

През 1860 г. 4-ят граф на имението изготвя в замъка Закона за Британска Северна Америка от 1867 г., заедно с първия министър-председател на Канада Джон А. Макдоналд, Джордж-Етиен Картие и Александър Тилок Галт, които се подписват в книгата за посетители през 1866 г. Четвъртият граф представя закона пред Парламента през февруари 1867 г. По-късно същата година това довежда до основаването на днешната Канада. Канадският върховен комисар на Обединеното кралство признава централната роля на 4-ия граф в създаването на Канада и по този повод на 11 януари 2018 г. засажда кленово дърво на моравата в парка.

20-ти век

В началото на Първата световна война в Highclere е открита болница за ранени от войната. Лейди Карнарвън помага в организацията, а също работи там и като медицинска сестра.

Замъкът става дом на египетски артефакти, след като 5-ият граф, ентусиазиран любител египтолог, спонсорира разкопките на гробници на благородници в Дейр ел-Бахари (Тива) през 1907 г. По-късно наема археолога Хауърд Картър в търсенето на гробницата на Тутанкамон.

По време на Втората световна война замъкът е осигурил дом за десетки евакуирани деца.

Имението е мястото на няколко катастрофи на съюзнически самолети, включително B-17 Flying Fortress, части от които сега са притежание на Highclere.

21-ви век

През 21-ви век лорд и лейди Карнарвън предприемат ремонт на покрива.

През 2007 г. те създават Египетската изложба, която се намира в приземието на замъка и разказва историята на откриването на гробницата на Тутанкамон от 5-ия граф. Откриването на артефактите в самия Highclere се случва малко неочаквано едва през 1987 г. Един от прислужниците попада в подземието на забравено помещение, където вижда някакви египетски артефакти и, когато се разтършуват, откриват огромното богатство, оставено от 5-тия граф Карнарвън. Чак тогава голямата находка вижда бял свят. Експонатите са изложени в галерията на двореца, където е направено пълно копие на някои от най-ценните експонати от гробницата на Тутанкамон. Бяхме щастливи да преживеем емоцията да ги видим с очите си.

В деня за посещение в Highclere се отправихме за имението и бяхме стъписани от огромния брой запътили се натам леки коли. Пристигащите бяха надлежно ориентирани към специални паркинги, откъдето посетителите се отправяха пеша към замъка. Опашката беше голяма, но всичко бе програмирано с военна прецизност и сравнително бързо бяхме допуснати в Highclere Castle.

Предупредиха, че нямаме право да снимаме в салоните, разрешено бе да се правят снимки само в парка. И наистина, обикаляйки десетките стаи, отворени за посетители, човек се стъписва от великолепието. То остана само в спомените ни. Картички от вътрешността на замъка не се продават дори в магазинчето за сувенири. И там имаше само външни снимки на сградата.

Все пак, в интернет може да се намерят снимки на част от интериора:

Тръгнахме за крепостта предимно заради интереса ни да го разгледаме отвътре, да видим интериора, където е заснет любимият ми сериал. Но всъщност огромната атракция се оказа Египетската колекция. Предполагам, че гробницата на Тутанкамон и нейното откриване вдъхновяват милиони по света, защото едва ли има друго подобно великолепие от древността. Тутанкамон или Тут, както го наричат съкратено, е син на фараона Аменхотеп IV (Ехнатон). А той е бил женен за Нефертити. Така че е много вероятно Нефертити да е била майката на Тутанкамон. По Дискавъри гледах един филм, в който се разказва как се правят проучвания това да се докаже.

В Британския музей египетската колекция е може би сред най-внушителните, като изключим разбира се тази от музея в Кайро.

Когато преди много години посетихме египетската столица и техния музей, не можахме да видим нито една изложена мумия, освен една-единствена, на едно бебе. Бяха прибрани. Битуваше поверието, че духовете им са разгневени, защото са изложени на показ.

За първи път видяхме „разопаковани” мумии именно в Британския музей. Оказа се, че много от изложените артефакти в египетската колекция в Лондон са предадени именно от петия лорд Карнарвън.

И всъщност „разопакованата мумия” на Тутанкамон (копие разбира се), видяхме именно в колекцията на Highclere Castle.

Разглеждайки тази колекция, научихме много от историята на лорда и неговата роля, заедно с археолога Хауърд Картър, за откриването на гробницата на юношата-фараон. Двамата работят заедно в продължение на 16 години.

Джордж Едуард Станхоуп Молиньо Хърбърт, 5-ти граф на Карнарвън (26 юни 1866 г. – 5 април 1923 г.), наричан лорд Порчестър до 1890 г., е английски пер и аристократ, известен най-вече като финансовия спонсор на търсенето и разкопките на гробницата на Тутанкамон в Долината на царете.

Той се жени за Алмина Виктория Мария Александра Уомбуел, за която се твърди, че е извънбрачна дъщеря на банкера милионер Алфред де Ротшилд. Ротшилд осигурява £500 000 (еквивалентно на £61,4 милиона паунда) и така са изплатени всички съществуващи дългове на лорд Карнарвън.

Запален шофьор на автомобили, през 1903 г. лорд Карнарвън претърпява сериозна автомобилна катастрофа близо до Бад Швалбах в Германия, след която никога не възстановява напълно здравето си. Лекарите го съветват да зимува извън Англия и оттогава нататък той и лейди Карнарвън често прекарват зимите си в Египет. Където и да пътува, лордът винаги е придружаван от лекар, поради разклатеното си здравословно състояние. Тук той става ентусиазиран любител египтолог и също така купува египетски антики за колекцията си в Англия.

През 1907 г. лорд Карнарвън наема един от най-страстните египтолози – Хауърд Картър и двамата се отдават на идеята да търсят гробници на египетски благородници.

През 1914 г. лорд Карнарвън получава концесията да копае в Долината на царете. Картър отново ръководи работата, като предприема систематично търсене на долината за всякакви гробници, пропуснати от предишни експедиции, и по-специално тази на фараона Тутанкамон.

Разкопките са прекъснати по време на Първата световна война. В този период лорд Карнарвън се завръща в Англия, за да служи в авиацията.

Проучвателството в Египет е възобновено в края на 1917 г. До 1922 г. са открити малко важни неща и лорд Карнарвън решава, че това ще бъде последната година, в която той ще финансира разкопките. Въпреки това, на 4 ноември 1922 г. Картър успява да изпрати телеграма до лорд Карнарвън в Англия, в която се казва: „Най-после направихме чудесно откритие в Долината; великолепна гробница с непокътнати печати; отново покрита за вашето пристигане; поздравления.“

Лорд Карнарвън, придружен от дъщеря си, лейди Евелин Хърбърт, се завръща в Египет и пристига в Луксор на 23 ноември 1922 г. И двамата присъстват на следващия ден, когато цялата стълба към гробницата е разчистена и печат, съдържащ картуша на Тутанкамон, е открит на външната врата. Тази врата е премахната и изпълненият с развалини коридор зад нея е разчистен. Разкрива се вратата на самата гробница. Карнарвън също присъства, когато на 26 ноември Картър прави малък пробив в горния ляв ъгъл на тази врата, позволявайки му да надникне на светлината на свещ. Когато Карнарвън пита: „Виждаш ли нещо?“, Картър отговаря: „Да, прекрасни неща!“.

В замъка Highclere, зад един дълъг черен параван и през десетина процепа в него, можахме да видим дигитална възстановка на гледката, която са видели за първи път лордът и археологът, надничайки през тази дупка. Впечатляващо е.

След това разкритие на 26 ноември 1922 г., гробницата е обезопасена, за да се влезе в нея на следващия ден, в присъствието на служител от египетския отдел за антики. Въпреки това същата нощ Картър, неговият асистент Артър Календър, Карнарвън и лейди Евелин очевидно са направили неразрешено посещение. Така те стават първите хора в съвременните времена, попаднали в гробницата. Някои източници предполагат, че групата също е влязла във вътрешната гробна камера на фараона. Малка дупка е открита в запечатаната врата на камерата и Картър, Карнарвън и лейди Евелин пропълзяват през нея.

На следващата сутрин, 27 ноември 2022 г., гробницата е огледана в присъствието на египетски служител. Монтират електрическо осветление, осветяващо огромно количество предмети, включително позлатени дивани, сандъци, тронове и светилища. Те също така виждат доказателства за още две камери, включително запечатаната врата към вътрешната гробна камера, охранявана от две статуи на Тутанкамон в реален размер. Въпреки доказателствата за влизане с взлом в древни времена, гробницата е била почти непокътната и в крайна сметка ще бъде установено, че съдържа над 5000 предмета.

На 29 ноември е официалното откриване, в присъствието на редица поканени сановници и египетски официални лица.

Лорд Карнарвън отпътува за Англия през декември 1922 г.

Завръща се през януари 1923 г., за да присъства на 16 февруари на официалното откриване на вътрешната гробна камера. Преди откриването Карнарвън е продал изключителните права на The Times да докладва за разкопките. Въпреки че това помага за финансирането на работата, то предизвиква недоволство както от други вестници, така и от египетските власти, чиято собствена преса също е била изключена.

Към края на февруари разрив с Картър, вероятно причинен от несъгласие за това как да управляват надзорните египетски власти, временно става причина да се спрат разкопките. Работата е възобновена в началото на март, след като Карнарвън се извинява. Това е последното значително участие на лорд Карнарвън в проекта за разкопки. Малко след това той се разболява сериозно.

Междувременно след войната, за да покрие част от големите данъци, които дължи, лордът е принуден да продаде голяма част от египетската си колекция (най-мащабните артефакти), за да плати данъците си към държавата. По-малките предмети запазва за собствената си колекция.

На 19 март 1923 г. Карнарвън претърпява тежко ухапване от комар, което се заразява от допълнително порязване с бръснач. На 5 април той почива в хотел Continental-Savoy в Кайро. Според доклади от същото време, смъртта е предизвикана от отравяне на кръвта, прогресиращо до пневмония. Всъщност лордът не дочаква откриването на саркофага на Тутанкамон.

Това доживява само археологът Картър.

На 14 април лейди Алмина Карнарвън отнася останките на лорд Карнарвън в Англия. Неговата гробница e сгушена на хълм с изглед към семейното му седалище.

След смъртта на лорд Карнарвън, Картър продължил разкопките, като продължава да е спонсориран от лейди Карнарвън. Огромният склад от злато, скъпоценни камъни и други съкровища, открити в гробницата, макар и наистина безценни, са оценени от търговска гледна точка на стойност над 2 000 000 британски лири. Египетското правителство завладява съкровищата, без да се съобразява с големите суми, похарчени от покойния лорд Карнарвън за намирането им, но през април 1930 г. предоставя безвъзмездна помощ от £35 000 на неговите наследници.

Легенди и предположения

Насърчавано от спекулации във вестниците, „Проклятието на Тутанкамон“ или „Проклятието на мумията“ навлиза в популярната култура и е подхранвано допълнително от предположението на писателя сър Артър Конан Дойл, че смъртта на Карнарвън е била причинена от „елементали“, създаден от свещениците на Тутанкамон, за да пазят кралската гробница. Хауърд Картър отхвърля подобни спекулации като „загниване“, коментирайки, че „чувството на египтолога… не е чувство на страх, а на уважение и благоговение… напълно противоположно на глупавите суеверия“.

Някои от историите са явно изфабрикувани – включително, че е намерено проклятие, изписано на стената на гробницата, докато проучване показва, че участващите в откриването и разчистването на гробницата средно не са имали по-ниска от средната продължителност на живота. Проучване на документи и научни източници кара The Lancet (списание на първо място сред всички списания по обща и вътрешна медицина в световен мащаб) да заключи като малко вероятно смъртта на Карнарвън да има нещо общо с гробницата на Тутанкамон, опровергавайки друга теория, че излагането на токсични гъби (микотоксини) е допринесло за неговата смърт. Въпреки че графът е един от онези, които няколко пъти влизат в гробницата, никой от останалите 25 от Европа не е засегнат в месеците след влизането им. Причината за смъртта на Карнарвън е съобщена като пневмония (стрептококова инфекция на кожата и подлежащите меки тъкани). Графът е бил „склонен към чести и тежки белодробни инфекции“.

След като описва разнообразните находки – 5 000 на брой, всяка е обрисувана изключително детайлно, Картър се оттегля от археологията и става колекционер. Умира в Англия през 1939 г. на 65-годишна възраст, напълно забравен. На погребението му не присъства дори неговата съпруга. Смъртта на археолога на такава възраст се изтъква най-често от скептиците като доказателство, опровергаващо суеверието за „проклятието на фараоните“, уж причинило смъртта на хората, осквернили гробницата на Тутанкамон.

Хауърд Картър е погребан в гробището Putney Vale в западен Лондон, Великобритания

През 2009 г. замъкът Highclere отново се нуждае от основен ремонт, като само приземният и първият етаж остават използваеми. Водните щети са причинили разпадане на каменна зидария и срутване на тавани. Най-малко 50 стаи били необитаеми. 8-ият граф и семейството му живеят в „скромна вила на територията“ на имението.  Липсата на ремонт от предците е причинила дългосрочните проблеми на замъка. Ремонтът, необходим за цялото имение, се оценява на около £12 милиона. £1,8 милиона са били спешно необходими само за замъка.

След тази разходка в настоящето на английската аристокрация и в миналото на Египет, задъхани от впечатления, трябваше да осмислим всичко на следобеден английски чай с шампанско. Едно допълнително преживяване, с което всички посетители в замъка могат да се почувстват за малко и те от един по-изискан свят (макар облечени с дънки и обути с маратонки).

Въодушевени още повече от „алкохолните мехурчета” – отделихме малко време да разгледаме само част от парка. Той е огромен и са нужни часове, за да го обиколиш. Завъртяхме се наблизо около замъка, но и там имаше от какво да ти спре дъхът. Вековни дървета, които почти не приличат на истински, така пораснали в небесата и застинали в невероятни форми (вероятно неслучайно), те карат да се чувстваш, че си като малък Гъливер в гората на Чудесата. Любовта на англичаните към градините е пословична. А тази в имението се смята за една от най-впечатляващите в Обединеното кралство.

Беше време да си тръгнем със спомените… Благодарни сме, че го преживяхме.

Снежина Мечева

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел. ред: Авторката живее във Великобритания. Преподавател и директор на БУ „Иван Станчов“ към посолството ни в Лондон.

.