.
ДЕН НА ТРАУР
В Бургас е обявен Ден на траур в памет на загиналите двама полицаи, защитавали нашите деца, семейства, българската земя…
Разбира се се намериха индивиди, които да стоварят вината върху невинните, вместо върху истинските престъпници, нашествениците и най-вече техните подстрекатели и помагачи.
Начетох се на въпроси от типа: „Ама защо не са ги спрели 20 км?“ – та викам да ви направя репортаж от мястото на събитието.
Беше предвиден преди 2-3 дни, откогато са ми преките наблюдения, но животът има своя… съдба.
В неделя се разходихме семейно в прекрасната Странджа. Там, на юг от Бургас – всичко е различно, много по-различно, отколкото на плажа на „Слънчака“ и в охладените кабинети на „Дондуков“.
Там, в най-голямата жега, всички пътища бяха завардени. От жандармерия и полиция. Дори обърнах внимание на жена ми: „Виж, колко полиция има! Сигурно заради… бежанците?“. Трафикът в тази част на България е слаб. Много по-слаб, в сравнение на този около плажовете. Минахме през Маринка, през разклона за Извор, през Пода и Крушевец – навсякъде по кръстовищата, през едно или две, имаше патрулки. Седяха в тях полицаите и вардеха. Как точно – не знам, защото освен палки, те нямат друго. Пистолети им е забранено явно да използват, автомати – още по-малко. Дори най-елементарни средства за спиране – като шипове или бариера нямаха. Просто им е казано да спират всеки съмнителен. Сложили там един знак СТОП и всеки, дето мине, трябва да спре. Ако желае. Някои спираха, други не… И на полицаите им явно бе писнало да спират всеки, барем попаднат на „мигранти“ (вж. графиката). Трафикът бе умерено слаб, но пътищата определено бяха супер качествени – дори се пошегувах, че са по-хубави от Тракия. То, вярно, всичко, дето е строено преди 30-40 години, май е по-хубаво от „новите технологии“… Отидохме до Младежко, да се поразходим, да пием вода от изворите, но не стигнахме. Не стигнахме до изворите имам предвид…
Още слизайки от колата, пред мен се появиха четирима военни, млади, хубави, стройни – трима мъже и една жена, с отличителни знаци на армията. Харесаха ми, но докато ги заговоря – забързаха към служебната кола. А колата… олеле, мале… върна ме в младежките ми години – добре позабравена „УАЗ“-ка с покривало.. Това е – 33 години след „демУ-У-Украцията“ и 18 години след встъпването в НАТО, българската армия ползва… „УАЗ“. Страхотия… Ама, така е – като сме заети с експорт на оръжие и танкове, та и нямаме пари да пазим собствените си граници.
Усмихнах се и продължихме нататък. На 100 м от паркинга, еле баш на входа на парка, синът ми се запъна като магаре на мост и каза: „Не искам по-нататък“… Рев, рев… Докато се чудехме каква е причината – тя изникна пред нас. На входа на парка се бяха разположили три катуна… три катуна, опънали чаршафи, напалили огън, точно под знака „Пази гората! Опасност от пожари!“…
В чешмата, подарък от родолюбив българин, бе изсипано необятно количество от безалкохолни, дини, бири и какво ли не. Изстудяват. Колите прецапали безобразно поточето и паркирани в тревата, и пред тях 2-3 огъня, или остатъчната им жарава. Пълна цигания… Но така е – те имат само права, не и задължения. И музиката дъни до дупка.
Минахме малко по-нататък до следващия катун, но не можахме да издържим на рева на сина ми и се върнахме. Детето не е свикнало на подобни КАТУНИ, съпроводени с маанета, озвучаващи гората. Нямаше ни полицаи, ни охрана, които да въдворят ред. А и те са уморени и обезверени… все някой ще се намери да им обясни, че ПРОСТАКЪТ и КАТУНАРЯТ имал права…
На връщане умишлено спрях пред един от постовете с полицаи и ги питах: „Абе, можете ли да направите нещо с тези катуни? Или вие, или горските“… „О, те са така.. Това са ДЪРВАРИТЕ.. те така си „живеят“..??!
Полицаите продължиха да пазят. Но и да дойде кола с нашественици – какво ли ще направят? Поне една лента с шипове да им бяха осигурили… А един автобус е като танк в сравнение с две патрулки – не 20, а 100 км може да мине, преди да го спрат.
Малко по-нататък видяхме и следващото чудо на българската армия – добре забравените от мен военни камиони, руско производство – 2 броя. И те „охраняваха“… Натовската държавица.
Продължават приятели да ме корят, че обвинявам НПО-тата и соросоидите. ДА! Те и само те са виновни за това беззаконие, този нихилизъм и страх у полицаи, военни, лекари, учители, които ги е страх да си изпълняват задълженията, защото все ще се намери кой да ги обвини в… дискриминация, расизъм… и те предпочитат да не правят нищо. Някои, за съжаление, плащат с живота си…
Текст и снимки:
.
