Битката при Кюлевча, худ. Александър фон Коцебу. Източник: wikiwand.com
.
Иван Думиника, доктор на историческите науки, председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова, тези дни е в България и извършва научни проучвания в долината на река Камчия, с цел да намери мястото, откъдето са се преселили основателите на селището Камчик в Бесарабия. Колония Камчик е основана от българските преселници през 1830 г. Сега това село е разположено в Одеска област на Украйна и носи названието Зоря. Вече са публикувани и първите резултати от изследванията на историка.
.
.
В ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ КАМЧИК
.
КАМЧИЙСКА ЕПОПЕЯ
Поредното преселване на българите в Бесарабия и създаването тук през 1830 г. на нови колонии се свързва с така наречения поход на генерал Иван Иванович Дибич, станал по време на Руско-турската война от 1828–1829 г. Освен царските войски, в похода участва и български доброволчески корпус, наброяващ около 1500 души. По-късно в българските земи към тях се присъединяват нови волонтерски отряди. Лично генерал Иван Дибич, който ръководи похода на царските войски, нарежда за тяхното въоръжение да бъде прехвърлено оръжие от одеските оръжейни складове.
Едната от важните битки в периода на Дибичовия поход се е състояла на 5, 6 и 7 юли 1829 г. при река Камчия. Тогава войските от 7-и пехотен корпус, под командването на генерала Фьодор Ридигер, форсират р. Камчия в околностите на селата Чалъ махалле /днес с. Дъбравино/ и Кьопрю кьой /днес с. Гроздьово/, а войските на 6-и пехотен корпус с командващ Логгин Рот преодоляват реката в околностите на село Дервиш-Юван /днес с. Старо Оряхово/.
Интересно е, че в боевете при река Камчия в околностите на селото Кьопрю кьой /Гроздьово/ участват донските казаци, под ръководство на генерал Димитрий Жиров. А след спечелената битка тук преправата на войската обезпечават Вятски пехотен полк и 38 Егерски полк, които в мирно време са били дислоцирани, съответно: в гр. Илинци, Киевска губерния (днес градът е във Виницка обл. на Украйна) и гр. Ананиев, Херсонска губерния (днес градът е в Одеска обл. на Украйна). В боевете при Дервиш-Юван храбро се проявява Харковският улански полк.
След тежките боеве османските войски, ръководени от Юсуф паша, са били разбити.
Победите в битката при река Камчия е била много важна, тя дава възможност на царските войски бързо да преодолеят Стара планина и вече на 7 август да пробият до големия възлов град Одрин. Последващото превземане на Одрин отваря пътя до столицата на Османската империя – град Константинопол. Това подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие с Руската империя.
Преговорите завършват с подписването в Одрин на мирен договор (14 септември 1829 г.), който слага край на Руско-турската война от 1828–1829 г.
.
ПРЕСЕЛВАНЕ В БЕСАРАБИЯ
Подписването на Одринския мирен договор не донася никакви промени в политическото положение на българите и ги поставя пред съдбоносен избор за изселване. Другата причина за напускането на родните предели е развихрилата се чумна епидемия. Мнозина българи дирят убежище в горите и планините, а другите – в далечната Бесарабия. Тук трябва да добавим и това, че населението от регионите, засегнати от масова миграция, изпитват определен недостиг на земя, освен това тук съществуват различни пречки за развитието на промишлеността и търговията. Комплексът от всички тези причини води до масово изселване на местното население, като броят на изселниците достига до 140 хил. българи.
Именно след Руско-турската война от 1828–1829 г. в Бесарабия са образувани следните колонии: Исерлия, Главан, Чумлекиой, Голица, Селиогло, Гюльмян, Купаран, Вайсал, Девлет-Агач, Дермендере, Бургуджи, Делжилер, Твърдица, Кортен, Хасан Батър, Тропокло, Ескиполос, Камчик и Кулевча.
В този период група българи, наброяващи 39 семейства, се заселват на държавен парцел под № 44 и тук през 1830 г. образуват колония Камчик.
Трябва да отбележим, че Аполон Скалковски, който е първи историк на българските колонии в Бесарабия, изказва версията, че тази колония е наречена така в памет на победата, спечелена от царските войски над турците при река Камчия (от 5-7 юли 1829 г.). По мнението на Скалковски, съседната колония Кулевча също е наречена в памет на победата, спечелена от царските войски над османците (на 30 май 1829 г.) край село Кюлевча в България.
.
.
