Предложение за герб на Р Македония от 2014 г.
.
„МАКЕДОНСКИ ЕТЮДИ“ е поредица от три материала, публикувани преди повече от 13 години в личен блог*. В контекста на сложните отношения между България и Северна Македония и непризнатото, а за някои и непознато, свързано минало, и неговите проекции в настоящето, може би си струва да бъдат прочетени и днес. По-долу е вторият материал от споменатата поредица. („Македонски етюди I“ – вж. тук.)
.
ЗА ЕДИН ЗЕМСКИ И ЕДИН ДЪРЖАВЕН ГЕРБ
.
Този втори разказ е свързан с един хералдически символ – лъв върху щит и отгоре корона. Звучи познато, много познато разбира се. И то не защото македонската официална символика е свързана с каквито и да било лъвски мотиви (всички знаем, че на държавното знаме на Р Македония, например, има стилизиран осемлъчев вариант на т.нар. Звезда от Вергина**). И не защото лъвът като хералдически символ е широко застъпен разбира се в традиционната символика на доста европейски страни и земи. Да казвам защо тук подобен символ звучи познато едва ли има смисъл. Има обаче нещо, свързано с този символ, което едва ли може да се каже, че е особено познато в България. Това е т.нар. земски или исторически герб на земята Македония, представляващ… изправен лъв върху щит, увенчан с корона. Според македонския академик Александър Матковски и не само според него, историческият герб на Македония е златен лъв, чиито корени са в средновековния хералдически сборник на Коренич-Неорич от 1595 г.
Според това, което можах да намеря като описание на съдържанието на Гербовника на Коренич-Неорич, в този сборник има примери за герб, изправен лъв върху щит и отгоре корона, в разни варианти. На ХII страница например се съдържа образец за български държавен герб. Състои се от обърнат надясно, изправен червен коронован лъв върху златен щит с корона отгоре. Над него върху разгънат пергамент пише “Цимери Бугарске земле”, а в рамка под герба е изписано на латиница “BVLGARIA”. За пръв път в хералдиката се появява и герб на Македония (VI стр.), който е същият като българския, но с разменени цветове – златен лъв на червено поле. Короните и в двата герба са еднакви – съставени от малки триъгълници. Това хрумване на автора се тълкува като неслучайно, понеже този тип корони в хералдиката били известни като “древни”. Поставят се, когато става дума за суверени държави, съществували в миналото, но загубили самостоятелността си в настоящето. Каква самостоятелна държава би могъл да представлява в този смисъл гербът с надпис “”MACEDONIA” не е много ясно при условие, че такава не е имало след края на античната такава. Земята, областта или както да я наречем Македония, е имала и периоди на феодални владетели през средновековието, разбира се, но не и примери за самостойна държавност. Причините за това някои хералдически подробности да са малко объркващи в този смисъл са струва ми се по-специфични; те вероятно се коренят в самите начинатели на тази средновековна хералдическа традиция на Балканите. Гебровникът на Коренич-Неорич е съставен, между впрочем, на основата на т.нар. Охмучев гербовник, който не е запазен, и чийто автор Петър Охмучевич, един хърватски авантюрист, стигнал чин адмирал в испанската флота, много искал да го признаят за потомствен аристократ, макар че нямал такъв произход. Охмучевич се писал потомък на Рельо (Хрелю?), „бан на ….. цялата Македонска земя“, а в най-вероятно първия запазен препис на неговия гербовник, този на Коренич-Неорич, пише, че: „се създаде и преписа от една стара книга, която се намира между старите книги в библиотеката на манастира на славния и божествен Василий в Света Гора в 1340 година”. Така вероятно е пишело и в сборника на Охмучевич. За Охмучевия гербовник не е ясно, при това, дали е съдържал въобще пример, назован като герб на Македония, понеже самото понятие „Македония“ като наименование не се използва чак до ХVІ век по-точно до 1490 г., когато в Рим са отпечатани античните карти на Птолемей. (Други наименования има тази област доста векове, не като античното; колкото до вариациите в географските очертания, те разбира се са отделен въпрос.)
В Гербовника на Коренич-Неорич, впрочем, гербът на България изглежда така:
http://heraldika-bg.org/images/a_1iKN_1595.jpg
Arms of Bulgaria, Corenic-Neoric Roll of Arms, Folio 12, 1595
А гербът на Македония така:
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/thumb/5/50/MacedoniaCoA1595.jpg/180px-MacedoniaCoA1595.jpg
(Примерът е от македонската Уикипедия, неизвестно защо горната част на изображението, с пергамента и надписа, започващ също с “Цимери…”, е изрязана.)
А тук може да се види и един днешен вариант на т.нар. земски герб на Македония.
http://i11.tinypic.com/5ya4hlu.jpg
Струва ми се, че поне у нас, по отношение на еволюции и вариации на хералдически знаци за страни и земи, които няколко века, чак до ХІХ-ти (Македония дори до ХХ-ти), са били част от Османската империя, по-известни са някои други, по-късни сборници или стематографии – като тази на Павел Ритер-Витезович от 1702 г. или на Христофор Жефарович* от 1841 г. В тях има примери за български герб в същата или подобна стилистика. По-малко известни са други примери за гербове, свързани с българите и българската държавност, каквито има немалко в други източници. Като например герба на България от ръкопис на арабски пътешественик от края на XIV век.
http://www.e-psylon.net/dot/image.php?image_id=218
Coat of arms of Bulgaria from manuscript of arabian traveller,
end of 14 century
Или пример за герб на България, съдържащ вариант с един и с три лъва – както е в Хрониката на Ул. Рихентал от 1420 г.
http://www.e-psylon.net/dot/image.php?image_id=217
Coat of arms of Bulgaria from Richenthal-Chronik, 1420
Или други, с един изправен лъв (подобен като изображение на примерите, дадени при Неорич, Витезович и т.н.) – като герба на България в Белградския гербовник от 1603 г.: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/4/41/BG-gerb1603.png
В Стематографията на Павел Ритер-Витезович от 1702 г. лъвът в герба на България е златен на червен фон – също както е при герба на Македония в сборника на Коренич-Неорич, между впрочем; а короната е от различен тип. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BG-gerb1702.png.
В Стематография на Жефарович от 1841 г., за разлика от сборника на Витезович, надписите вече са на кирилица. Това е българският герб:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bulgaria-stem.jpg
Ето и гербът на Македония от същата Стематография:
Важно е да се отбележи, между впрочем, че в Стематографията на Жерафович, съставена въз основа на тази на Витезович, съдържаща също подзаглавие “Изображение оружии илирических”, се обяснява, че „знаменията” (изображенията) върху „оръжията” (щитовете) се нарича „арм” (герб) и тези изображения първо са фигурирали върху царските печати. Може да си спомним тук и за “История славяноболгарская” на Паисий, където между другото пише, че: „Знамение (знак) на печат царски имеяли (болгаре) изображение левово”. Това левово, лъвово т.е. изображение може съвсем естествено се свърже – както вече са забелязали професионалистите – с владетелския пръстен-печат на българския цар Калоян.
http://www.bg-history.info/i/th/th_1205-2.jpg
Arms of the King of Bulgaria (Le Rey de Bugrie), с. 1295,
Hatton-Dugdale Facsimile, c. 1640
Калоян вероятно е и точно този владетел, с който можем да свържем съществуващия в Гербовника на Лорд Маршал от 1295 г. герб на “краля на България”. Този български цар, впрочем, е почти съвременник на цитирания гербовник. В него гербът на “Le Rey de Bugrie”, краля /царя на България, представлява изправен коронован лъв върху щит (нарисуван малко по-наивно, с леко човешки черти – поне както се струва на непрофесионалисти като мен; но векът все пак е по-ранен, ХІІІ-ти). Ето го и този хронологически първи всъщност пример за герб, свързан с българската държавност, в който лъвът като хералдически символ е останал документиран:
http://heraldika-bg.org/images/a_1_1295.jpg
Coat of arms of Misia, Thracia, Macedonia and Dardania
from „Stematography“ of Pavle Riter Vitezovic, 1701
Между впрочем, в някои от споменатите тук сборници, се съдържат и примери за гербове на Мизия, Тракия, Македония и Дардания, дадени заедно, при Витезович например. (http://www.e-psylon.net/dot/image.php?image_id=214)
В някои случаи примерите за герб на България са дадени като за земя или страна, която не е била суверенна, а за Македония – обратното. Влизайки по този начин в някакво противоречие с историческата истина и даващо разбира се хляб за някои днешни спекулации (че видите ли, македонска държава винаги е имало, а българска не), но както да се прави. Така или иначе примерите в стематографиите на Витезофич и Жерафович имат свой първоизточник в същия този може би първи препис на сборника на Охмучевич, сборника на Коренич-Неорич. Сред авторите на тези сборници, между впрочем, доколкото ми е известно няма българи, ако не броим Жерафович (някои твърдят, че и той не е бил), но това едва ли е толкова важно. Не бива да искаме толкова много от авторите на подобни сборници; да мерим техните времена и епохи по нашето и разбира се, още по-малко, да сравняваме техните възможности за информираност и комуникация с тези, които има днес.
Важно обаче е все пак това, че що се отнася до славянските народи на Балканите и до балканските народи въобще, никой не припознава точно лъва като основен хералдически символ на държавност, съществувала и в миналото, в новата си история, с изключение на българите. Българските възрожденци и комити го приемат повсеместно, както се знае, шият го по знамена и го рисуват върху прокламации; не само по време на Априлското въстание, да кажем, а и по време на Илинденско-Преображенското. Този символ присъства по един или друг начин при всеки или почти всеки акт, свързан с борбите за освобождение. Лъвът вече е рисуван или извезван най-вече на зелен фон, и при априлци, и при илинденци, и което разбира се е доста по-съществено, тогава той не се дели изобщо на “български” и “македонски”.
Ето един от многото лъвове, рисувани или везани в този период.
Лъвът е с корона, сабя и пушка, а отгоре разбира се пише “Свобода или смърть”.
http://www.promacedonia.org/bugarash/znmt/zagorichani_zname.jpg
После идват други времена, други драми, пронизали едва ли не целия ХХ век. След края на Втората световна война бившата Вардарска бановина от времето на кралска Югославия става т.нар. Народна република Македония в рамките на СФРЮ. За герб на съюзната република е избран пейзаж с езеро, хълмове и изгряващо слънце, растителни мотиви отстрани и горе естествено петолъчка.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:PRofMacedoniaCoa.png
След 1991 г., когато Македония се обяви за независима държава, официалният й герб остана в подобна стилистика.**
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Coat_of_arms_of_the_Republic_of_Macedonia.svg
Македония разбира се прие за свое знаме стилизирано златно слънце на червен фен, т.нар. Звезда от Вергина (първо със 16, после само с 8 лъча, поради спорове с Гърция), прокара тази антична символика, която всички знаем като основна за новата държава. Но така и не се реши да приеме за своя герб изображение, което да не е на същата основа като предишното, поради което държавният й герб още е като на някоя съюзна или соцрепублика, в подобна стилистика. Имало е все пак някакви предложения, обсъждания, новият герб на Р. Македония да е свързан с т.нар. исторически или земски герб, но те не се приемат. Професорът от Факултета по архитектура в Скопския университет Мирослав Гърчев, например, предлага проект за държавен герб, изработен въз основа на историческия герб, но за този проект няма политически консенсус и той не стига до обсъждане в парламента.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Proposal_Coat_of_arms_of_RM.png
Не е трудно да се сетим защо “историческият герб на земята Македония” (в стилизирания вариант на арх. Гърчев или в какъвто и да било друг вариант), не става официален държавен герб на Р Македония. Колкото и много македонци днес да вярват вероятно, че българите са “копирали” техния герб; колкото и “антична” да е по произход днешната македонска държава, знак за което разбира се и т.нар. Звезда от Вергина; дали лъвът ще е златен или червен; на златен фон, на червен или на зелен (както става през ХІХ век примерно) – този лъв няма как да свърже хералдически Македония с никой друг неин съсед или друга страна на Балканите, освен с българската. И макар че изправеният лъв върху щит присъства разбира се, в едни или в други варианти, сам или в комбинация с още лъвове, в гербовете на доста европейски страни (в герба на Англия например се появява за първи път през 1154 г.); при англичани, холандци, белгийци, финландци, шведи и т.н.; подобен хералдически знак няма как да обърка македонците, да ги свърже по някакъв начин с горепосочените народи. Само чехите май от славянските народи имат днес някакви лъвски мотиви в герба си, но освен, че този герб е наистина съвсем различен (и орли има в него на квадрати, и какво ли не), чехите също са разбира се непричом в случая.
“Причом” оставаме само ние, макар че за гербовници като този на Коренич-Неорич или на Лорд Маршал може да не сме и чували. При нас просто лъвът като основен хералдически символ си остана в герба дори по “петолъчно време”, а при македонците лъвът или лавот, както би било по-правилно да се каже (след 1945 г. думата “лъв” се пише в Македония като “лав”, с “а”), е само символ за историческа памет, както се знае съвсем “отделна” и “различна” от българската. Македонскиот лав е оставен в т.нар. герб на земята, която – въпреки всички разделни примери от цитирани тук гербовници – само петолъчката и “македонското слънце” могат да представляват, оказва се, на ниво официални държавни знаци.
И като въпрос пак за слънцето и знамето, т.е. официалният държавен флаг на Македония, може ви се все пак накрая е редно да добавя и още едно недотам известно, важно обстоятелство. Р. Македония има не само официален и неофициален герб, има официално и неофициално знаме, оказва се. Освен официалният държавен флаг с т.нар. Звезда от Вергина, е познато и едно традиционно, неофициално знаме, представляващо изправен лъв на червено-черен фон (историческото знаме на ВМРО).
http://1.bp.blogspot.com/_2oeLbEhyIs8/SGZY5sk-ApI/AAAAAAAAC-Q/YxMf5Ax3URs/s400/Vmro-symbol.jpg
.
Мариана Христова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Б. а.:
* Материалът е публикуван за първи път на 30 юни 2009 г. в блога stranitzi-stannitzi.blogspot.com. За съжаление не всички линкове, отнасящи се до източниците на изображенията, качени в него, са активни към днешна дата. Приложеното най-горе изображение в тази публикация, което показва предложение от 2014 г. за герб на Р Македония (източник: тук), не съществува, по обясними причини, в оригиналната публикация.
** Това е и към днешна дата официалният герб на страната, която от 9 февруари 2019 г. се нарича Република Северна Македония.
.
