.
Щъкат, щъкат, като мравки под гнило кухненско дюшеме – зер избори са се задале! Таз партия, оназ партия, коалират се, люспят се, очи си вадят и вежди си изписват. Вече не сварваш да регистрираш кой с кого е и кой против кого. Само и само да се докопат до шкафа с бурканите мармалад.
Прескачат от партия в партия, коалират се с противниците си, разни политически трупове изпълзяват от килера и проговарят… Довчерашни управници се изкарват ангели небесни, по-стари управници и те ангели се рисуват. Служебното правителство току се изсили, изсили, пък му кръцнат крилцата от ЕС, та се кротне и поема пак в познатия коловоз…
Фейсбучната говорилня и тя ври и кипи – нали, божем, всеки анализатор се барнал? Тоз бил такъв, оня не знам си какъв… Бе, много морални се оказахте! Довчера си мълчахте, днес вече морални съдници го давате. Един пита, кои щели да са му министрите на Костята – сякаш сега лично знае всички настоящи и минали министри и те все крем де ла крем – просто гении, нали?
В пресата и медиите – същата. Хвърчат плюнки на килограм. Този не ставал, другият – също, а в цялата бъркотия Кирцата яхнал един автобус, с надпис, че щели да ни довършат, и ходи важно напред-назад. Бойчето и той критикува наред и не си играе: „Аз ако бях, нямаше да сте на тоз хал!“. Корни и тя – ни лук яла, ни лук мирисала и все добрини направила на тоз тъп народ, дето не вярва вече в лъжи. Някакви партийки еднодневки плъпнали – като инсекти.
Гледа драгият зрител, чете и в главата му каша. Не знае на кого да вярва и накрая – току им тегли една майна на всичките, обяви ги сите за маскари и решава да не ходи на избори.
Добре, че съм тъпа, но праволинейна. Имам си ориентири – простички, щото съм прост човек. Вземат ли от Дойче веле да плюят по някого – тоя е моят човек. За него ще гласувам.
Така че – нека си щъкат мравите, нека ми наливат акъл анализаторите – аз бурканите с мармалад отдавна съм проверила. Празни са! Нека си щъкат мравите – глад ги чака.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Заглавието е на редакцията.
.