.
Тони Найденова, в. „Аз-Буки“
През следващата година ще се разработват нови учебни програми за изучаването на българския език като чужд
С тазгодишната конференция под надслов „Асоциацията на българските училища в чужбина – 15 години с устрема и вярата на Паисий“ в Националния студентски дом в София се отбеляза юбилеят от създаването на неправителствената организация. Равносметката открои сред най-важните постигнати успехи осигуряването на бюджетно съфинансиране на училищата в чужбина, за да расте броят на обхванатите ученици на 6 континента; подадената петиция на АБУЧ през 2017 г. в Европейския парламент за издигане статута на българския език в страните членки на ЕС и получаване на привилегии, каквито ползват други западни езици за влизане в колежи и университети след завършено средно образование в чуждите образователни системи; въвеждане на изпит за сертификат, който удостоверява ниво на владеене на български в 13 американски щата, издаван от ДЕО към СУ „Св. Климент Охридски“ и даващ възможност на възпитаниците на неделните училища да влизат в американски колежи и университети, и много други.
Участниците в конференцията „Асоциацията на българските училища в чужбина – 15 години с устрема и вярата на Паисий“ очертаха и бъдещия път на развитие, а Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН, ги запозна с новостите.
„Мрежата от български неделни училища е много интересна през последните години и вече е в съвсем нова парадигма – казва пред „Аз-буки“ Наталия Михалевска. – Ситуираните близо 400 неделни училища по целия свят не са всичко, защото мрежата им е уплътнена и от електронното обучение, което регламентирахме. Така те допускат в тях да се обучават и деца от други държави, включително и от учители от България при определени условия не само по български, а и по история и география.“
В някои населени места мрежата на българските неделни училища (БНУ) е достигнала своя краен предел, което означава, че е осигурен достъп на всяко дете, което иска да учи в тях. Затова е взето решение, че на територията на Лондон, Париж, Кипър и на още пет места по света няма да се разкриват нови неделни училища.
Интересна е и тенденцията на дистанционното обучение. През учебната 2021/2022 г. например в БНУ са се обучавали деца от Катар, Саудитска Арабия и Бахрейн, където няма неделни училища. Това довежда до увеличена мотивация и през тази година предстои откриване на школо и в Бахрейн.
„Две са най-важните новости, свързани с българските неделни училища. Едната е да извършват изследователска работа по издирването на българските следи, свързани с българската история по света, както и с приноса на българите за развитието на други държави – обяснява Наталия Михалевска. – Изложбата „Българските следи по света“, която Венета Ненкова откри в София, е първа стъпка в тази посока и нашето вдъхновение за този проект. Идеята ни е това, което намират за България по света, да го съберем на едно място в електронен портал. Също така да направим периодични издания – списания, например с разкази на хора от историческите диаспори в Балканските страни, в Украйна, Молдова и т.н., свързани с България. Тези краеведски дейности ще се финансират по Програма „Роден език и култура зад граница“.“
Втората е по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ (ННП „Българистика“) и е свързана с новите учебни програми, които ще започнат да се разработват заедно с БНУ, както и с университетите в България и двата института на БАН – за литература и за български език. Тя е и за лекторатите, но и за неделните училища, тъй като става дума за професионална работа на българисти, които правят диагностика на езикови компетентности с тестове, с електронни обучителни материали, които са нужни на БНУ.
Вследствие на проведените тестове от I до IX клас, направени в 240 БНУ в 33 държави през последните две години, в НП „Роден език и култура зад граница“ е заложено разработване на нови учебни програми, които да играят ролята на стандарти за обучение по БЕЛ в чуждоезикова среда. Екипите ще бъдат сформирани наесен и ще работят през учебната година до май 2023 г. След това ще бъдат изготвени и издадени и новите учебни помагала за обучение в чужбина, както и електронни ресурси, електронни помагала и електронни интегрирани уроци, изработени от екипите на БНУ.
Майсторските класове също ще се въведат от тази учебна година – това е вид квалификация, вид обучение. Те ще се провеждат онлайн или на място и по време на тях учителите от БНУ ще могат да правят демонстрации на своя методика на преподаване или на други педагогически способи, които използват. Майсторските класове ще се събират на електронна платформа и ще бъдат излъчвани по различно време. По този начин повече учители ще имат достъп до тях, за да видят какво правят техните колеги по света, когато това им е необходимо, а не в точно определен час, както са уебинарите.
„В момента диагностиката на езиковите компетентности на децата се прави от всеки учител както може – чрез конструиране на различни тестове, включително интервюта с родителите и самите деца – казва Наталия Михалевска. – Идеята е да се определи минимумът от знания и езикови компетентности, които трябва да бъдат овладени на съответното ниво в съответния клас, за да се улеснят учителите. Затова в ННП „Българистика“ всеки университет залага дейности, свързани с диагностика и с учебни програми, и когато те бъдат подготвени, ще ги консултираме с вас.“
ННП „Българистика“ е с бюджет от 4 млн. лв. за три години. Ръководи се от консорциум с представители на БАН и на всички българисти от катедрите по света, по славянски филологии, департаментите по чуждоезиково обучение – тоест всички, които имат опит в методиката на преподаването на българския език като чужд. „Тя е с много повече възможности, но каквито и помагала и програми да правим, най-важното си остава как преподава учителят – методите, нагласите. Те трябва да бъдат свързани и с историята, и с народопсихологията, и с изкуството, и с фолклора, и с правенето, но най-вече с отношението. Защото не можем да забравяме, че това обучение не е задължително, и ако децата не се радват на заниманията в БНУ, те могат и да не отидат там. А нашата мисия е училищата да бъдат пълни с български деца – категорична е Наталия Михалевска. – Затова смятаме да продължим с квалификацията на учителите, с обученията, включително с майсторските класове.“
.
Приветствам инициативи за подобряване и развитие на обучението на българчета в чужбина, но се надявам новата учебна програма и помагалата към нея да са разработени от хора, които имат опит и с други системи за обучение от други държави, за да се опитат да адаптират и наученото от там към новата програма. В момента твърде голям процент от децата, които посещават българските училища в чужбина, го правят под натиск от родителите си, а не по собствено желание. Учебният материал е скучен и поднесен по безинтересен начин, типичен за начина на преподаване в България. Искрено бих се радвала нещата да се променят, за да посещават децата ни Българските училища с желание и удоволствие!