Все повече критики чуваме срещу парламентарната демокрация у нас. По-долу ще откриете предложение за излизане от това положение.
Отново се задават избори. Четвърти за последните две години. Отново отвсякъде се чува – участвайте в тях. Даже ни препоръчват – гласувайте за другите, не за нас, но само участвайте.
И хората се отправят към урните и се чудят защо, след като гласуват всеки път за различни кандидати (да не говорим за тези, които гласуват за все същите), крайният резултат след изтеклия или неизпълнен мандат е непроменен и плачевен.
А всъщност, провежданите безкрайни избори НЕ са демократично занятие – но малко хора осъзнават думите на Аристотел, че определянето на длъжностните лица чрез избори е олигархичен принцип. Ето тук линк към една статия за семантичната измама с думата “демокрация”.
И ето и един филм по същата тема – достатъчно е да видите от него първите 5-10 минути.
.
.
В действителност обикновените хора си затварят очите за политиката, ако все пак нещата вървят напред. Но днес само за идиотите не е ясно, че се задава пореден кръг пак от същото. И ще става все по-лошо. Според предварителните социологически проучвания, и след 2 октомври отново положението ще се повтори, като единствено се очаква “Възраждане” да увеличи броя на депутатите си, но пък те не са предпочитан коалиционен партньор. И така през зимата се очертава да ходим отново да гласуваме, при това в студени помещения.
Разбирам, че следващите редове няма да бъдат подкрепени от много хора, които са свързани с партии и с изборите. Та надникнете в сайта на Сметната палата и вижте колко партии не са си върнали парите от предишните избори или надвзетите субсидии! В петък ни съобщиха, че 15-членият ЦИК ще получи 9 милиона лева – не са малко пари за следващите два месеца, нали? Изборите се правят с пари, с много пари. Ето защо очаквам следващите мои редове ще бъдат оспорени от всички, които се надяват да спечелят нещо около 2 октомври.
Всъщност, трудно се спори с факти – и вероятно те просто ще подминат написаното. Нямат да обърнат внимание и на думите на Блейк Крауч: “Безумие е, когато правиш отново и отново едно и също, и разчиташ на различни резултати”.
Ето защо тези редове са единствено към българските граждани, останали чисти и необвързани с партийни и изборни зависимости. Към тези, които:
1. не работят в медии и не получават пари от политическите реклами;
2. не работят на държавна служба и не зависят от партийни назначения:
3. не работят за олигарси, обвързани с различните партии:
4. не работят във фирмите на Ковачки или подобните на него, които получават премии, ако гласуват правилно;
5. не са докарани до крайна бедност и не си продават гласовете за по 50 или 100 лв.
6. …
Мога да продължа с този списък, в който попадат и тези, които работят в различните изборни щабове и изборни комисии (не само в България, но и в чужбина), и програмистите и техниците на “Сиела”, които ще получат пари за обслужване на машините, няма да забравя и “Информационно обслужване” и т.н., но се плаша, че май съвсем малко ще останем тези, които не бъркаме в кацата с меда, наречена демократични избори.
А в действителност, ако сте видяли двата линка по-горе, вече сте разбрали, че всъщност съвремените избори са олигархично занятие. Бях още ученик в средното училище, когато писах, че в САЩ не може да се говори за демократични избори за президент, след като да си платят политическата реклама могат само милионери или кандидати, зад които стоят двете основни партии. Минаха години и американските учени потвърдиха тези, не само мои, заключения (вж. линк).
Вероятно сега ще ме попитате: А има ли някъде наистина демократични избори, щом дори в българските централни телевизии 1 минута политическата реклама струва от порядъка на 5000 до 25000 лева?
Отговорът е много прост – съществуват такива избори и те са били провеждани и в древна Атина, и в Римската империя, и така до ден-днешен. Това са така наречените избори чрез жребий, по които се избират съдебните заседатели в много държави, като започнем от САЩ (където временно живея) и завършим на другия край на света – в Австралия. (Само не си мислете, че и в България съдебните заседатели се избират демократично – това е отделен разговор). Съдебните заседатели в Америка, каквито са били вече и съпругата ми, и синът ми, имат възможност да изпратят съдения човек дори на електрическия стол. Това е страшна власт!
И така стигаме до основната част на този текст – предложението ми за промяна в българското законодателство.
Предложението хем е радикално, хем не променя генерално сега съществуващите правила. И то е да се въведе втора палата в Народното събрание и парламентът ни да стане двукамерен (с две асамблеи).
Горната камара (асамблея) да си остане практически същата, като единствено се съкрати броят на депутатите (и без това имаше предложения те да са около 100 човека). А долната да бъде по-голяма на брой и да е наборна – от цялото население. Но не си мислете, че всеки неграмотник (както е по закон сега) може да стане депутат. Това ще бъде променено и, както е положено във всяка уважавана наборна армия, в нея НЯМА да може да попадне всеки – а само хора, покриващи необходимите условия да изпълняват достойно службата си.
Исторически погледнато, през 1879 г. е било съвсем нормално първото Велико народно събрание на Княжество България да приеме в Търновската конституция парламентът ни да е еднокамерен. Знаем, че тогава част от депутатите са били неопитни в политиката и някои дори не знаещи да четат на български. Но трябва ли това да се запази и в наши дни?
Ето какво пишат други автори за двукамарните парламенти:
“В света днес има повече от 70 държави с двупалатна парламентарна система. Сред тях са еднородни държави и федерации, както републики, така и монархии. По правило това са държави с положителни икономически и социални показатели. Те включват държави като САЩ, Германия, Австралия, Франция, Белгия, Австрия, Швейцария, Япония, Великобритания, Испания, Италия, Канада, Холандия, Румъния и много други. Дори в Русия е така. Двуасамблейният законодателен орган се приема от много страни по света, за да даде глас на всички социални групи и сектори. По този начин тя осигурява представителство на всички хора. В допълнение, двукамерната система позволява пропорционално представяне на населението на всеки регион на страната.
Законите се разглеждат и приемат от представители на долната камара и след това се представят за одобрение в горната камара. От своя страна нейните представители могат или да одобрят, или да отхвърлят закона, без да го изменят. Когато двете палати са в коренно разногласие по отношение на обикновен законопроект, председателят на НС свиква съвместно заседание на двете асамблеи, за да решат и гласуват заедно.”
При двукамерния парламент, в който властта се споделя и в който има проверки и баланси на властта, може да се ограничи развитието на корупция или тиранията. Докато текат пословичните вече у нас избори за горната камара, то долната (наборната) камара ще може да приема належащите закони и парламентарни решения. Разбира се в тези случаи няма да се пипа Конституцията и ще бъде наложен по-висок праг за приемане на законите – например с повече от 2/3 или ¾ от гласовете на наборните депутати.
Нека припомня, че създателите на конституцията на САЩ също са виждали двете палати в различни роли. Камарата на представителите е била предназначена да служи като форум за по-належащи ежедневни проблеми, докато Сенатът е трябвало да бъде място за по-спокойно обсъждане и за генералните промени.
Накрая се обръщам към всички хора, които НЕ са от изброените по-горе 6 и повече групи, печелещи от поредните избори без избор:
Нека се обединим около идеята в България да се въведе Наборно народно събрание (ННС)!
Заповядайте в новосъздадената специално за целта фейсгрупа (линк)
Идеята за подобен парламент не е нова. Ето Ви едно изказване на световноизвестния италианец Бепе Грило (основателят на движението „Пет звезди“), цитирано от в. “24 часа” от преди четири години (линк): “Грило разбуни духовете, призовавайки да се направи Сенат, в който политиците да бъдат избирани чрез жребий.”
Пак по това време Грило пише следното в блога си:
“…Или трябва да се откажем от демокрацията, или да признаем, че системата днес не функционира. И в такъв случай трябва да разберем какво точно не работи добре и да го поправим.
Аз имам идея как да стане това и тя се нарича „избори чрез жребий“.
Да избираме хората чрез жребий и да ги слагаме в парламента. Изглежда абсурдно, но селекцията би трябвало да е равноправна и представителна за страната. 50% биха били жени. Някои – млади, други – стари, трети – богати, но по-голямата част биха била обикновени хора. Това би бил един микрокосмос на нашето общество.”
И в България са се изказвали подобни идеи – ето например цитат отпреди две години:
“СДС внесе в Народното събрание свои предложения за промяна на Конституцията… Те предлагат Народното събрание да е съставено от две камари – Горна камара с мандат 5 години, избрана мажоритарно, на базата на съответните избирателни райони, с еднакъв брой народни представители от всеки избирателен район, независимо от броя на населението, и Долна камара с мандат 4 години – пропорционално избрани народни представители, отговарящи на броя на населението в съответните избирателни райони.”
За двупалатен парламент от 2012 г. ни призовава и Николай Колев – Босия (линк): Новата конституция да постанови двукамарен парламент /сенат/, при което горната камара да заседава постоянно и да има възможност да проверява всички власти, включително да изпълнява ролята на конституционен съд.
И още един цитат от сайт на “Зелените” от далечната 2009 г.:
“Народното събрание на България е еднокамарно. Това води до наличието на важни проблеми при правенето и приемането на закони. Липсват възможностите за контрол (особено когато говорим за лобистки създадени закони) и за блокиране натиска от страна на правителството да прокарва удобни, но вредни законодателни инициативи. Решението – Двукамарен парламент – Горна камара (сенат) и Долна камара (събрание). Сенатът се състои от 31 сенатори: по един сенатор, избран във всяка една област, без София-град, трима сенатори, избрани в София град, и един сенатор, избран от българите, живеещи в чужбина, и т.н. …”
При посочените примери, обаче, нашите политици не отиват много далеч, както го предлага Бепе Грило и както по-горе съм описал.
Нека заедно направим първата крачка!
Очаквам подръжниците на идеята да се запишат в посочената по-горе ФБ група или да ми изпратят имейл на редакционната ни поща (линк).
П. Стаматов
P.S. И накрая една фотозадача: Сравнете тази снимка от 1944 година със сегашния надпис върху сградата на НС и открийте разликата!
