Илюстрация: webcafe.bg
.
Отпечатък, който ражда инверсна политика
.
„Baby, I know the first cut is the deepest“ – пееше Род Стюарт през 1970-те. Това, преведено етологично (гръцки, ethos – поведение, logos – наука), звучи така: раните върху народопсихологията са най-дълбоките – и трудно заздравяват, превръщат се народопатология. Имаме много таланти, световни шампиони по математика и шах, и по борба и вдигане на тежести. Но трудно изграждаме колектив, колективни сме само в търпението към управляващите, социалният ни мозък е ленив. Метафорично (и с отпечатък от Ориента), един български войник може да се бори със сто чужди войници, но сто български войници не могат да се борят с един чужд войник. Егоизъм и подчинение преобладават над съпричастност и свободолюбие. Ние сме повече еснафско и пациентско, отколкото гражданско и здраво общество. И какво означава народ, който е родил оперния гигант Борис Христов и изпълнението му „Помогни, Господи, благочестивому и православному болгарскому народу и сохрани его на многая лета!”, да роди и песента „Тодор се на майка жалва, че първо си, мале, брат ми родила…”?
Все пак, седем от десетте портрета в централното фоайе на операта „Ла Скала” в Милано са на българите Надя Ковачева, Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Елена Николай и Райна Кабаиванска.
Постиженията в етологията бяха удостоени през 1973 г. с Нобелова награда за медицина, получена от Конрад Лоренц, Николас (Нико) Тинберген и Карл фон Фриш. Те установиха, че като се излюпят, сивите гъски тръгват след този, който са видели първи. Конрад Лоренц нарече това поведение “отпечатване” (imprinting). Критичният период е 25-30 часа, след това и да видят майка си, няма да я познаят и тръгват след всеки, който ги повика. Така и нашият народ, воден от политици, забравили заветите на Раковски, Левски и Ботев за свобода и независимост, върви след интересите и по диктата на чужди държави.
Преди години писах за инверсното лечение на Хипократ – закачен на краката си, висиш с главата надолу, с цел болките в гърба ти да преминат. (За тази цел сега се рекламират „обратни лежанки“.) Когато станат мутации на гена за инверсин – протеин, контролиращ ляво-дясната локализация на вътрешните органи, настъпва situs inversus viscerum – обратно разположение (транспозиция) на органите в гръдната и коремна кухина: сърцето е вдясно (dextrocardia), черен дроб и жлъчния мехур – вляво, далак и стомах – вдясно. И намалена подвижност на сперматозоиди, която води до безплодие – още една причина за демографската криза в България.
По много събития в нашата страна личи, че политиците и избирателите имат мутации на гена за политически инверсин – появява се инверсната (обърната, обратна) политика и инверсното, “опако общество”, както го нарича варненският математик Артур Кордон – майстор на изкуствения интелект в САЩ. Трудно се разбира кои политици, сега и нови кандидати за депутати, са леви, десни, ляво-център или дясно-център. Кои са почтени и доброжелателни към българите и България. Как тогава ще избегнем situs inversus politicum?
В инверсната политика, висяща с главата надолу е йерархията на ценности в икономиката, образованието, науката, културата и спорта. Пример-1: Изпълнителен директор на Международния валутен фонд е една „кристална“ българка, а българите сме най-бедни в Европа. Пример-2: Имаме бизнесмени в топ 500, нямаме университети в топ 1000. Пример-3: Държавата награждава мускули, проявили се на олимпийски и други спортни игри, а не мозъци, изявили се в училища, университети и международни форуми. Пример-4: Закърмени с българо-съветско червено мляко са на водещи длъжности в национални и международни институции, въпреки че има „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен“, приет от Народното събрание през 2000 г. Пример-5: Тези, които сричат, лъжат и крадат, управляват онези, които създават знания, поезия, театър и музика – големият проблем на 45 + 32 политиката. Пример-6: Имаме трагично висока смъртност от сърдечносъдови болести, а нямаме работеща национална програма за профилактика и научни изследвания на тези болести (вижте „Пандемията затлъстяване“ в „Труд“, 12 август 2022 г.).
В биологията и фармакологията има механизми за намаляване на вредите – крайно време е българските политици да научат нещо от еволюционните програми за намаляване на вредностите (harm reduction programs). Иначе ще продължаваме да живеем в порочния кръг на инверсната политика.
На политиците казвам: Бъдете демофили – приятели на народа! Другите -фили и -фоби са геополитическа рулетка, в която България често е участвала и губила. За да има здрави хора в здрава политика, „Забрави частното, грижи се за общественото (латински – Obliti privatorum publica curate)“ трябва да бъде изписано на входните врати на парламента, министерствата, президентството и кабинетите на евродепутати. Затова са нужни политици със situs solitus (нормално разположение на „политическите“ органи) и с бинарна, не инверсна, природа. Иначе как да се осъществи изпълнението на Борис Христов: „Помогни, Господи, благочестивому и православному болгарскому народу и сохрани его на многая лета!”?
Ако политиците нямат време да прочетат цялата статия, ще им разкажа само разговора между ученика Видал Частанет от буйния район Бруклин в Ню Йорк и един фотограф, който го заснел. На въпроса „Коя личност те вдъхновява най-много?”, Видал отговорил: „Надя Лопес – директорката на нашето училище. Тя ни казва, че „Всеки път, когато някой напусне училището, построяват нова килия в затвора.“ Веднъж накара целия ни клас да стане и каза: „Всеки от нас е важен, ако учи.“ И обеща да ни води в Харвардския университет да видим как се раждат големите идеи.” Но в България това за Харвард не трябваше да го цитирам.
Държавите прогресират, защото имат мъдри политици – и мъдър народ, който ги избира. Такива политици реагират позитивно на сигналите, идващи от учени и независими хора. Тогава „от българе, българе… Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голяма грешка в живота“, описано във „Възвишение” на Милен Русков, някой друг Милен ще напише книга и ще я озаглави „Щастието да си българин”.
Д-р Георги Чалдъков
.
