.
Едната рисунка е на бесарабска българка Катя от Твардица (Молдова). Тя е нарисувана с моливи – самотно цвете, каквото е и самата Катя – присадена отново на „родна“ земя, но оставила приятелите си и живота си далече… Тя жадува да се върне в своята страна, но и мечтае за по-добър живот като повечето си връстници.
.
.
Втората е акварелът на Полина.
.
.
Нашият свят днес се тресе от няколко кризи. Войната безспорно се нарежда сред най-страшните и разрушителни сътресения. Водена от спонтанен импулс, искам да ви разкажа за раждането на една прекрасна детска рисунка!
Малко предистория:
Един приятел на име Петър настоятелно ме моли и накрая ме убеди да започна да водя уроци по български език на група украински бежанки. Опита да го организира през Червения кръст, не се получи и така създателят на Читалище „Ясна поляна“ Йордан Йорданов, който определя себе си като толстоист, ни предостави читалището, за да се учим (взаимно) няколко пъти седмично. Постепенно групите станаха три, като, освен майките, се обособиха още 2 детски – за малките им деца на възраст между 8 и 12 и за подрастващи по-големи от 12 докъм 17-годишни…
На 27 юли, когато ние честваме деня на Освобождението на Варна от османско иго, подрастващите бяха необичайно апатични и умислени. Едва след урока разбрах, че на този ден се е отбелязвала годишнина на ангелчетата от Донбас. Но, в опит да ги „разбудя“, аз им зададох задача – за следващия урок всеки от тях да ми нарисува по нещо – каквото си пожелае – без предварително поставена тема, без претенции за художественост, просто рисунка. Идеята ми беше после всяко дете да представи пред групата рисунката си, нещо като разказ-описание по картина – на български език, колкото да „впрегнем“ лексиката в употреба и да се упражняваме да говорим на езика…
Когато попитах в началото на следващия урок за рисунките, едва по-малко от половината се бяха постарали да изпълнят поставената задача. Естествено, докато те ни представяха рисунките си, останалите използваха времето да порисуват с химикалки в тетрадките си, но така получих възможност да се насладя на първата прекрасна рисунка – тази на Полина! Девойчето в моите възприятия е много мило, скромно, тихо и нежно. Изпълнява прилежно задачите, както и този път, без да парадира с участието си. Помолих я да ми разкаже какво е изобразила на картината си, а тя ми представи своята идея: две млади жени, девойки, които символизират двете страни – България и Украйна. Както се вижда, българката е прегърнала, в опит да подкрепи, своята посестрима, която е притворила очи, тъжна и отмаляла… Все едно здравата девойка е дала опора на ранената, която се е опряла на нея, немощна и обезсилена. Но най-интересното и най-красивото са облеклата им – те са облечени в национални носии. И безпогрешно можем да различим българската носия от украинската – по черното елече (или горна част от сукман). Общото, сродното между тях са белите ризи, символ на чистотата и невинността, и сходните престилки с бродирани цветя.
Когато поведохме разговор с Полина за названията на елементите, тя сподели, че е разгледала изображения на наши национални облекла и е решила да използва някои в своята рисунка. Всъщност, първото нещо, което аз я попитах, удивена и възхитена от картината, беше къде се е научила да рисува така. Тя обясни, че никога не е учила специално рисуване – каза, че това е просто една рисунка и я е нарисувала в изпълнение на поставената задача в курса по български. Колкото и да не ни се вярва, такива неща се случват (особено извън проваленото българско образование)…
Изображението извира от душата на едно дете! Идеята, представена от нея словесно, ме впечатли силно, докосна сърцето ми! Тази неподправена и чиста признателност, вплетена в нежните цветове на красивата картина, е по-силна от всички оръжия на света. Тя определено обезоръжава! Поне съзнанията ни…
Надявам се да пробуди размисли у повече наши сънародници, но и да пречисти и отмие наслоените предубеждения! Да бъдем чисти като децата!
Павлина Иванова
.
