.
В „Шалимар клоунът“ Салман Рушди пресъздава съвременната версия на Ромео и Жулиета, в която една младежка любов между танцьорка и акробат от различни религиозни общности е разбита от желанието на момата да излезе извън пределите на селото и да живее в големия град. Там изневерява с американски женен дипломат, което разгневява Шалимар и той се превръща в терорист и убиец. Една драма, която е вследствие на политическите стени, с които се обграждаме.
В „Кишот“ Рушди пък разказва съвременната версия на Дон Кихот. Там възрастен човечец, пристрастен към телевизията, тръгва на поход с автомобил, вместо кон, и с въображаем син, вместо Санчо Панса. Тръгва да търси неговата муза, неговата Дулсинея – телевизионната звезда Салма. Рушди иронизира съвременната попкултура, засяга теми като наркотици и расизъм.
В „Две години, осем месеца и 28 нощи“ Рушди пък възкресява световете от „Хиляда и една нощ“, с всичките джинове, принцеси, философи, война между доброто и злото. С всичките им измерения.
***
Честно, не разбирам идиота, който е наръгал Салман Рушди, заради което писателят вероятно ще загуби едното си око, а дано не се стигне до фатален край. Та в неговите книги той критикува предимно прогниването на запад. Както и изоставането на изток. Той разказва истории на хора от различни места, среди, религии, касти и т.н.
Това е работата на писателите.
Което само показва, че радикалите, независимо по коя политическа или религиозна линия, са едни и същи невежи същества. Хора, които не четат, а само се водят от омраза и нищо друго. Този атентатор със сигурност не е чел „Сатанински строфи“, просто е чул нещо и се е изпълнил с необяснима злоба. Фалшива кауза. Колко е лесно да зомбираш хората.
Аз не съм съгласен с някои неща, които Салман Рушди казва, но това не означава, че не бих стиснал ръката му, не бих чел книгите му. Напротив, от всеки може да научиш нещо.
.
